"Хората пряко не ги интересува кой, къде и какво подписва. За тях е важно, като им потрябва медицинска помощ, към кого да се обърнат, как я получават, на кого трябва да платят", казва за Експрес.бг онкологът и председател на Обществения съвет на Център "Фонд за лечение на деца" проф. Иван Черноземски.
- Проф. Черноземски, колко деца са получили до момента възможност за лечение чрез фонда, в чиято управа сте и Вие?
- Център "Фонд за лечение на деца" беше създаден в края на 2004 г. и вече над 50 деца са провели своето лечение. Аз лично съм изненадан колко удачна в няколко направления се явява тази форма за подпомагане здравето на нашите деца.
Обикновените хора все повече започват да вярват на фонда и да участват със скромните си материални възможности.
Даже млада двойка от провинцията, която ще се жени, е решила всички подаръци за сватбата им да бъдат поднесени като средства.
- Каква е процедурата за кандидатстване за лечение с помощта на фонда?
- В основата на тази процедура е компетентна медицинска оценка. Кандидатстващите трябва да минат през комисия от експерти, които да дадат своето заключение. Досега нямаме грешка.
- Каква е формата на цялостното финансиране на Център "Фонд за лечение на деца"?
- Не всички средства са от дарения. И тук е второто удачно направление - съчетават се общественото и частното финансиране.
Държавата търси различни възможности като глоби, вноски на политически партии, които не са достигнали определени проценти на изборите и т.н.
- През декември миналата година в публичното пространство се появи информацията, че близо 200 000 лв. от парите за фонда, събрани от глоби, липсват. Как си го обяснявате?
- Това не е работа нито на тези, които работят във фонда, нито на участващите в разпределението на сумите.
Доколкото си спомням, това е задължение на държавни служители, които просто не са си свършили работата, за да стигнат тези пари до фонда.
- Ще се промени ли работата в него след вече реалното ни членство в Европейския съюз (ЕС)?
- Ние сме в контакт със специалисти от водещи европейски страни, от Израел. Всички те бяха с най-добри намерения да сътрудничат на работата ни. Професори, които идваха тук, бяха готови да не взимат хонорари.
Така че с влизането ни в ЕС фондът само ще увеличи своята дейност и това е много хубаво.
- Смятате ли, че Националната здравноосигурителна каса ще се справи с ангажимента да заплаща на чужди болници, лекували по спешност български граждани?
- Трудно ми е да преценя, защото при нас в последните години доста често едно се съобщава, а друго излиза.
Така или иначе, бидейки в ЕС, ние ще започваме все повече да се подчиняваме на онези правила, които има там. А те са добри.
- Не само правилата, а и цените ни стават европейски, но кога и заплащането на лекарите и медицинския персонал ще ги догони?
- Най-незадоволяващото в системата на здравеопазването ни преди беше това, което получаваха медицинските специалисти. Оттам трябваше да се започне и всяко едно управление трябваше това да има най-напред като грижа.
Първо, защото нашите специалисти го заслужават. Второ, когато получат колкото трябва, по един законен и регламентиран начин, чувството им за отговорност и възможностите им да работят нарастват. А кога това ще стане, не бих могъл да кажа, като имам предвид цялото развитие, което имаме досега.
- Как си обяснявате липсата на воля решаването на този проблем да е приоритет?
- Трудно си я обяснявам. Мога да коментирам това, на което съм бил свидетел. А то е, че управление след управление е било резистентно към увеличаването на заплащането на медицинския труд. А от това страдат хората.
- В предишно свое интервю за Експрес.бг твърдите, че сегашното ръководство на здравеопазването се стреми да постави някакъв ред в сектора. Стоите ли все още на тази своя позиция?
- Това, което мога да кажа сега, е, че нашето здравеопазване наистина се нуждае от много сериозни позитивни промени. Не бих казал, обаче, че трябва да са в посока на онази реформа, която беше започната през 2000 г.
Имаме много добри специалисти, но за съжаление се създадоха много възможности за вземане на пари не по най-нормалния начин.
Много трудно ще се върнем към онова, което би трябвало да бъде. В това отношение надеждите ми са в нашето участие в ЕС.
- Има страни в ЕС, в които лекарствата са в пъти по-евтини от тези у нас. Как може да се промени този факт?
- Как точно може да стане това ми е трудно да кажа, но на всяка цена трябва да стане.
- Според Вас ще бъде ли и 2007 г. белязана от протести на онкоболни заради липсата на лекарства?
- Парите за медикаменти за раковоболните и в по-богати страни трудно стигат. Трябва навреме да се вземат мерки, за да се изразходват по най-добрия начин.
Също така трябва да се увеличават възможностите за допълнителни средства. Това използват и по-развити, и по-богати страни.
Наред с това обаче не трябва да имаме за тема само лекарствата за онкоболните, а каква е и техническата подготвеност за лъчелечение. А това, с което трябва да започваме, е къде сме по отношение на профилактиката и обществено организирания скрининг за онкологични заболявания.
- У нас имаше 5-годишна скринингова програма за три вида ракови заболявания, по линия на която обаче бяха закупени само 18 мамографа.
Кога ще е факт добре организиран скрининг за онкологичните заболявания?
- Откровено казано, ако беше жива баба Ванга, щях нея да запитам, защото на мен лично ми е много трудно да гадая кога ще стане. Недопустимо е да продължава така.
- Съизмерима ли е заболеваемостта от рак у нас с тази в другите държави?
- ие сме страна с хубав климат, хубави традиции по отношение на работа, хранене. Нямахме, а в някои онкологични заболявания продължаваме да нямаме онази честота, която е в западните страни. Беше необходимо да се довърши това, което имахме като даденост и развитие, но ние вървим точно в обратната посока.
- Как може да се промени тази тенденция?
- Всички трябва да го повтаряме, докато не се създаде в обществото една нетърпимост към продължаването на това състояние. Много позитивно развитие е създаването на пациентските организации. Надявам се да имаме и печатни издания.
Трябва да се хвърли светлина и да има последователност. В това отношение медиите са един от най-добрите сътрудници на това дело.
- Проблемите при подписването на Националния рамков договор за 2007 г. как ще се отразят на здравната система и на доверието на хората в нея?
- Хората пряко не ги интересува кой, къде и какво подписва. За тях е важно, като им потрябва медицинска помощ, към кого да се обърнат, как я получават, на кого трябва да платят.
- Въпреки това на хората им се налага да плащат "под масата". Как може да се прекрати тази практика?
- Това е нещо, което много трудно ще се реши, то не трябваше да се допуска. Трябваше да има едно прилично заплащане на медицинските служители, за да не се налага това, за което говорим. Това много трудно ще се върне обратно. Медицинският труд трябва да се оценява като значим и необходим.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!