В пространно интервю за "Инфорадио" новоизбраният главен прокурор Борис Велчев, който получи подкрепата на 23 от 25-те члена на Висшия съдебен съвет, заявява, че едно от основните предизвикателства пред него ще бъде модернизацията на прокуратурата.
Водеща Диана Димова:
През последните дни изключително много се спекулираше относно факта, че вашият избор беше постигнат след консенсус и e политически. Ще се чувствате ли длъжен в работата си към определени политици оттук нататък?
Б. Велчев:
Имах повод вероятно повече от един път да отговоря на този въпрос и с риск да се повторя, уви, принуден съм да кажа следното: Вижте, нормално е изборът на главен прокурор да бъде интересен не само за медиите и за гражданското общество, но и за политическата класа.
Съвсем естествено е всички политически сили да имат отношение към този избор. Част от политическите сили вече демонстрираха едно отявлено, неприемане на моята кандидатура, докато друга част от политическите сили изразиха една, макар и по-плаха и по-колеблива, но реална подкрепа.
В този смисъл, единственото, което аз зная за управляващата политическа коалиция и моята кандидатура за главен прокурор, е в това, че от средите на БСП, НДСВ и ДПС не получих никакви критики, а точно обратното - отговорни представители на тези политически сили изразяваха нееднократно подкрепа на моята кандидатура.
Не ми е известно да има някакво решение на нито един официален политически орган на управляващата коалиция за подобна подкрепа.
Обстоятелството, обаче, че аз получих одобрението на управляващата коалиция, изразено, пак казвам, в изказванията на редица техни водещи политически представители, ме ласкае, аз съм им признателен за добрите думи, но основният, възловият въпрос е дали това одобрение по някакъв начин е повлияло на Висшия съдебен съвет.
Мисля, че резултатът от гласуването опровергава подобно опасение. Двадесет и три гласа са достатъчно високо мнозинство, за да си го обясним с доста наивното разбиране, че всички това са симпатизанти на управляващата коалиция, които гласуват под някаква команда.
Мисля, че това далече не е така. Сред тези хора има и лица с различни политически убеждения от управляващата коалиция. Мисля си, че тук просто става дума за съвпадение.
Имаше едно, макар и неформално, негласно одобрение на моята кандидатура от управляващите политически сили и едно много формално и много категорично одобрение на тази кандидатура от професионалните сфери във Висшия съдебен съвет.
Второто, разбира се, е много по-важно за мен.
Д. Димова:
Много са очакванията към вас оттук нататък и то преди всичко да отговорите на европейските изисквания към България - нещо, което е ключово за нас особено през тази година.
Б. Велчев:
Така е.
Д. Димова:
Обещахте структурни промени в прокуратурата, една от които е да има трети заместник-главен прокурор, който да работи предимно с борбата с корупцията.
Б. Велчев:
Да.
Д. Димова:
Ангел Александров ли ще е той?
Б. Велчев:
Първо, дали ще има трети заместник-главен прокурор е въпрос, който трябва да се реши от Народното събрание с поправка на Закона за съдебната власт. Това далече все още не се е случило.
Ако това се случи, ако Народното събрание изобщо одобри подобна концепция за преструктуриране на прокуратурата и за създаване на специално антикорупционно звено към нея, оглавено от заместник-главен прокурор, тогава ще поставим въпроса и за човека, който ще заеме този пост.
Много рано е да говорим сега.
Д. Димова:
Да разбирам, че в такъв случай няма предварителна договорка за бъдещето на Ангел Александров като човек, подкрепен от ДПС, т. е. не е поставяно от страна на ДПС такова условие.
Б. Велчев:
Аз въобще не съм притеснен за бъдещето на г-н Александров. Той заема изключително авторитетна позиция като директор на Националната следствена служба.
Сигурен съм, че той има и други възможности, но истината е, че на този етап никакви конкретни разговори не са водени с никого.
Д. Димова:
И не са поемани ангажименти към ДПС?
Б. Велчев:
Не, особено пък към ДПС. Защо към ДПС?
Д. Димова:
Такива са коментарите в печата.
Б. Велчев:
Не, но откровено да ви кажа тези коментари леко ме учудват.
Д. Димова:
Казахте, че няма да има чистка в прокуратурата, която е важно послание към всички работещи там, но не се ли притеснявате относно това как ще се сработите с настоящите заместник-главни прокурори, ръководителите на отдели във Върховната касационна прокуратура, които са изключително верни на настоящия прокурор Никола Филчев и негови приближени?
Б. Велчев:
Аз бих искал да вярвам, че те са верни не на г-н Филчев персонално, а на институцията на главния прокурор, и въобще идеята за вярност да я разбираме като някакъв вид лична преданост ми е чужда идея.
Ако колегите, ръководители на Върховната касационна и Върховната административна прокуратура изпълняват задълженията си добросъвестно, професионално и лоялно към главния прокурор, не би трябвало между нас да има никакви напрежения.
Ако, разбира се, възникнат напрежения, тогава ще ги решаваме по един-единствен начин в прокуратурата. Тя е централизирана и йерархична система. Вие го знаете.
Д. Димова:
Акцентирахте върху необходимостта от това прокуратурата да стане по-прозрачна институция. Явно е, че и вашето впечатление е, че тя е доста затворена в момента.
Бихте ли казали все пак каква е вашата оценка за досегашната й дейност и за ръководителя й досега през последните 7 години - Никола Филчев.
Б. Велчев:
Вижте, не очаквайте от мен да давам персонални оценки на човека, чийто пост ще заема, живот и здраве, след малко повече от месец. Най-малкото това би било неетично.
Що се отнася до прокуратурата като институция, няма да крия, аз не давам изключително висока оценка на състоянието на прокуратурата в момента. В този смисъл споделям и критиките към прокуратурата, и критиките на Европейската комисия към досъдебното производство изобщо.
Мисля си, че прокуратурата трябва да бъде модернизирана и днес на няколко пъти имах повод да го кажа. Обстоятелството, че виждам едно от основните предизвикателства като бъдещ главен прокурор в модернизацията на прокуратурата, би трябвало да подскаже виждането ми за нея.
Тя не ми изглежда в нужната степен модерна.
Д. Димова:
В каква посока виждате тази модернизация? Дали не е необходима по-голяма специализация на различни звена в прокуратурата, които да работят по определен вид престъпления?
Б. Велчев:
Без никакво съмнение специализацията е необходима, но модернизацията е много по-широко понятие и не се свежда до простото профилиране.
Аз си представям, че прокуратурата трябва да има малко по-различен облик, трябва да има друг стил на работа, трябва да има много повече професионална свобода на прокурорите, трябва да има много повече информация и прозрачност за дейността на прокуратурата и, разбира се, повече ефективност, а вече методите за постигане на тази ефективност са много.
Д. Димова:
Говорейки за ефективност, според вас, достатъчен ли е броят на осъдените престъпници към днешна дата, какво е вашето впечатление?
Б. Велчев:
Меко казано, не е достатъчен. Никак не е достатъчен.
Д. Димова:
Как гледате на предложенията за промени в конституцията, които предвиждат главният прокурор да се отчита ежегодно пред парламента, и смятате ли, че трябва да има процедура по импийчмънт или отстраняване на главния прокурор, когато той наруши служебните си задължения?
Б. Велчев:
Нямам никакво съмнение, че и двете предложения по принцип са правилни.
Аз съм за това прокуратурата да бъде подконтролна на парламента, но в рамките на конституционния модел, и се надявам народните представители да отчетат спецификата на дейността на прокуратурата и да заложат такъв контрол върху нейната дейност, който няма да й пречи да упражнява работата си, но искам да кажа и друго, що се отнася до импийчмънта, изключително правилна е идеята да се потърси механизъм за търсене на отговорност на главния прокурор.
Не съм съгласен, обаче, че този механизъм предполага главният прокурор да бъде, как да кажа, "съден", в кавички, пред един политически орган, каквото е Народното събрание. Струва ми се правилно процедурата по импийчмънт на главния прокурор да се ревизира пред Конституционния съд.
Д. Димова:
Вие сте един от първите юристи в България, които се обявиха категорично за падането на имунитетите на магистрати и депутати в книгата си "Имунитетът по наказателно право в Република България".
Смятате ли, че е дошъл моментът българските магистрати, а и депутатите, да нямат такава защита срещу наказателно преследване?
Б. Велчев:
Абсолютно съм убеден в това. Не мога да си представя от какво ги защитава имунитетът, освен от закона. Не вярвам в една правова държава някой да оценява високо магистрати, които чрез имунитета си пазят едни от други.
Ако един прокурор ще трябва да има имунитет, за да не злоупотреби друг прокурор с власт по отношение на първия, какво остава за обикновените граждани?
Д. Димова:
Говорейки за отговорността и на прокурорите, и на депутатите, няма как да не стигнем и до отговорността, която трябва да носят и полицейските служители, онези които са изключително важни за вашата съвместна работа, защото работите заедно всеки ден.
Един много неприятен инцидент имаше през тази година, когато при една полицейска акция загина един български гражданин. Смятате ли, че и полицейските служители трябва да носят наказателна отговорност при подобни инциденти?
Б. Велчев:
Не бива да има никакво съмнение. Ако полицейски служител, овластен от държавата, на когото са дадени права да се бори с престъпността, злоупотреби с тези права и засегне интересите на българските граждани, той трябва да понесе много строга отговорност.
Аз мисля, че не просто някаква отговорност трябва да понесе, а трябва да понесе по-строга отговорност, отколкото всеки друг български гражданин, просто защото от полицая се очаква повече.
Д. Димова:
Това означава ли, че, така, ще имате волята да проверите подобни дела като делото по този случай, което беше прекратено. Установи се, че според прокурорите, които проверяваха случая, полицейските служители не трябва да носят отговорност.
В такива случаи ще изисквате ли някаква ревизия на тези дела - както на тези дела, така и онези, които ненужно се бавят с години?
Б. Велчев:
Бих искал да разделя въпроса ви на двете му части. Що се отнася до това конкретно дело, не мога да кажа дали ще поискам ревизия, не съм сигурен, че има някакви сериозни основания за това, макар че ако възникнат, с удоволствие ще поискам такава ревизия, но що се отнася до забавените дела, ще направя сериозен анализ и ще поискам ръководителите на всички регионални звена на прокуратурата да дадат много аргументирани обяснения за всяко едно, така, нелогично забавяне.
Там, където няма такова аргументирано обяснение, ще потърся съответната отговорност.
Д. Димова:
Много малко са обвинителните актове, внесени в съда, а някои от тях дори вече приключиха с оправдателни присъди. Последната, за която се сещам, е тази на Иван Може, който беше оправдан за убийството на полицая Кирил Живков и Асен Петров-Шаки.
Това беше един случай, например, който... не ми се ще да използвам думата "развяване", но така изглеждаше в очите на обществото като пример за това как МВР и прокуратурата са си свършили работата по едно тежко деяние.
Какво би могло да се направи, за да се внасят наистина обвинителни актове, подплатени с достатъчно силни доказателства?
Б. Велчев:
Разбирам, че има едно разминаване между онова, което често пъти се е констатирало от органите на МВР и прокуратурата - ето на, разкрихме престъплението - и онова, което в крайна сметка обявява съдът в своята присъда.
Но такива разминавания ще има и занапред и това е смисълът на идеята за оправдателни присъди. Друг е въпросът, че наличието на оправдателна присъда е абсолютно неизбежно, когато не са събрани съответните убедителни доказателства.
Онова, което трябва да правим оттук нататък, е да повишим професионализма на прокурорите до такава степен, че подобни случаи да бъдат малко на брой, но такива случаи ще има и занапред, и в това е смисълът на демокрацията, затова се провежда състезателно производство пред съда.
Д. Димова:
Малко преди Нова Година г-н Филчев обеща, че 43 дела за много тежки престъпления срещу босове от организираната престъпност ще бъдат внесени в съда.
Така и никой не ни съобщи кои са тези дела, кои са тези хора, кои са обвинени. Да разчитаме ли, че оттук нататък, г-н Велчев, когато прокуратурата обвини един човек с прякор или добре облечен бизнесмен, обществото ще знае, както и ще знае след това докъде е стигнал този случай.
Б. Велчев:
Вижте, не бива да имате никакво съмнение. Едно от нещата, които непременно ще променя, това е този тип комуникация с гражданското общество. Хората искат да знаят и имат право да знаят.
Аз, в интерес на истината, също не зная за кои лица се отнасят тези дела и за да ви отговоря дали те наистина отговарят на изискванията те да бъдат най-известните емблематични представители на организираната престъпна дейност в България, мога да говоря след време, не и сега.
Със сигурност, обаче, идеята... тук едни дела ще се вкарат в съда за едни много опасни хора, но няма да ви кажем кои са те и кога ще ги вкараме, не ми допада.
Д. Димова:
И накрая, г-н Велчев, от чисто любопитство, но този въпрос, така, вълнува много и колеги журналисти, и хората, които се вълнуват какво се случва в съдебната система - кой за първи път ви предложи да се кандидатирате за поста главен прокурор?
Б. Велчев:
Да ви призная честно, днес положих усилия да си спомня, защото такива разговори са водени с мен главно от колеги от съдебната власт още от лятото, но да си призная - кой първи е казал: а бе, защо не се кандидатираш за главен прокурор, наистина не помня.
И не очаквайте от мен да ви спомена име.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!