З а първи път в България отделен закон ще се бори срещу едно от най-тежките престъпления на капиталовия пазар - търговия с вътрешна информация и манипулация на цените на финансовите инструменти.
Министерството на финансите подготви проектозакона, като предстои обсъждането му от заинтересуваните страни, след което текстът ще влезе за гласуване в парламента. В него се запазва досегашният принцип това престъпление да се преследва с административна, а не както е в развитите страни - с наказателна санкция.
За особено тежки злоупотреби според Закона за публичното предлагане на ценни книжа глобите достигат 200 хиляди лева. Практиката обаче е доказала, че размерът на глобата не ограничава престъпленията и досега в България няма осъден за търговия с вътрешна информация.
Някои от най-големите корпоративни скандали на Запад се дължат отчасти на злоупотреба с информация, преди тя да стане известна на инвеститорите. Рухването на американския енергиен гигант "Енрон", влизането в затвора на колоритната мултимилионерка Марта Стюарт, арестуването на 5 юни на най-прочутия японски мениджър на фондове Йошиаки Мураками и осъждането на Джордж Сорос миналата сряда са само част от най-прочутите случаи.
В България един от най-важните моменти в новия проект е, че членовете на ръководствата на публичните дружества вече ще трябва да декларират и да уведомяват Комисията за финансов надзор за извършваните от тях сделки с акциите на компанията в срок от пет дни след сключването им. Регулаторът пък ще осигурява публичен достъп до тази информация. Досега тези лица, известни повече като инсайдъри, обявяваха информация за притежаваните от тях акции на компанията чак в годишните отчети, публикувани много месеци по-късно, при това правилото не се спазваше от всички.
В международната практика
за инсайдъри се считат широк кръг хора, през които може да се движи непублична информация. Такива са ръководителите на компании, техните роднини и дори приятели, адвокатски кантори, правителствени служители, брокерски фирми... Информацията за сделките с акции на инсайдърите е много важна за инвеститорите на пазара, които взимат своите решения въз основа само на публичната информация за дадена компания и информацията за тях трябва да излиза своевременно.
Представители на българската инвестиционна общност смятат, че данните за сключените сделки трябва да се обявяват още в същия ден, както е в чужбина.
"Мисля, че е време директорите и големите акционери на една компания да започнат да разкриват информацията за сделките, които правят, тъй като тази информация дава важни сигнали за инвеститорите", заяви Николай Майстер от "Интеркапитал". Според него тази информация трябва да се обяви в същия ден следобед, още повече че за това има и техническа възможност да се изпълни. "Вече и на нашата борса цените на акциите се влияят от резултатите на дружествата и от техните успехи и неуспехи и затова тази информация е важна. Сделките на вътрешните лица дават много по-силен сигнал за пазара от каквото и да било друго", смята Майстер.
Според Валентин Карабашев от "Сентинел асет мениджмънт" спокойствието на инвеститорите е свързано с невъзможността за манипулация на пазара и търговия с вътрешна информация, което е добре да бъде гарантирано със закон, който и да се прилага. Предполагам, че създаването на новия текст е наложено по-скоро като част от хармонизацията на българското с европейското законодателство, отколкото от необходимостта на пазара на този етап, допълни Карабашев.
С цел постигане на повече прозрачност в търговията с ценни книжа с новия закон ще се поставят и нови изисквания спрямо фондовата борса, заяви зам.-председателят на КФН Димана Ранкова. Това са задълженията й да разпространява в кратки и конкретно определени срокове информация за сключените сделки за всяка емисия ценни книжа, а при непрекъсната търговия - да разпространява и допълнителна информация за търгуваните емисии и сключените сделки.
Предвидено е регулираният пазар ежедневно да предоставя детайлна информация на КФН за сключените сделки с ценни книжа, допуснати до търговия. Това според Ранкова цели защита на инвеститорите и по-ефективен надзор върху дейността на инвестиционните посредници, които със своето професионално поведение трябва да допринасят за ефективното функциониране на пазара.
В момента някои емитенти и участници на пазара се оплакват, че много често информацията, която изпращат до борсата, не се съобщава своевременно, което може да попречи при своевременно взимане на инвестиционно решение. Тоест емитентът изпълнява изискванията и въпреки това се накърняват интересите на инвеститорите, защото борсата не изпълнява своевременно своите задължения.
"Въпреки че глобите остават същите, са предвидени нови състави, обявени за нарушения и съответно наказуеми, които досега не бяха такива. Отделно от това са предвидени и нови правомощия на КФН и заместник-председателя, които целят превантивен контрол и отстраняване на извършени нарушения", заяви Димана Ранкова.
Основният проблем обаче не само в България,
а и в света е, че пазарните манипулации са едни от най-трудно доказуемите нарушения. Най-общо пазарната манипулация е изкуствено повишаване или намаляване на цената на акциите на дадено дружество.
За България проблемът се засилва и от големия брой ниско ликвидни дружества, при които манипулациите се извършват много по-лесно. В България досега обаче има много малко санкции за манипулиране на пазара. През август 2003 г. Комисията за финансов надзор отне лиценза на "Нефтохим - инвест финанс" - Бургас, за пазарни манипулации с акции на "Лукойл Нефтохим" и "Аптечно Варна".
Интересното в присъдите по света за манипулиране и търговия с вътрешна информация е, че много от тях са не заради самите злоупотреби, а заради заблуда на следствието. Така стана преди около две години с 18-месечната присъда на легендарния инвестиционен банкер на "Креди Суис" в Ню Йорк Франк Куотрън. Той беше следствен за манипулации на пазара, но в крайна сметка го осъдиха за заблуда на следствието и заличаване на улики. Същото стана и с Марта Стюарт, която изтъргува акции на "Имклон" 24 часа преди да бъде огласена на пазара важна информация за състоянието на компанията.
Най-голямата присъда за търговия с вътрешна информация и пазарни манипулации получи през 1986 г. година американският финансист Айвън Боски. Съдът му наложи глоба от фрапиращите 100 млн. долара и три години затвор заради това, че в продължение на няколко години чрез сложни схеми и подкупване на банкери се е сдобивал с вътрешна информация, чрез която е правил огромни печалби от около 200 млн. долара. Присъдата шокира финансовите пазари в целия свят и за тях годината стана известна като "Годината на Боски".
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!