Г ледката към замъка Нойшванщайн предизвиква истински шок у посетителя. Той до такава степен олицетворява детската представа за приказен замък, че човек губи връзката с реалността.
Разположен в Бавария, сред вековни гори във величествените Алпи, замъкът е построен от баварския принц Лудвиг Втори, известен още като Лудия Лудвиг, между 1869 и 1886 година.
Това е най-известният от всичките пет замъка, които той строи. Еклектичната смесица между средновековна архитектура, готика и романтично величие поразява въображението.
Всъщност той никога не е бил довършен. Днес петнайсетте зали, които са отворени за посетители, са ярко свидетелство за невероятното въображение, творческия размах и романтичната натура на един от най-загадъчните немски владетели - Лудвиг Втори.
Това несъмнено е най-прочутият замък в света. Още повече, че Дисниленд прави негово точно копие за тематичния си парк - известният замък на Спящата красавица. Затова и посетителят има чувството, че вече някога го е виждал.
Лудвиг Втори го построява като място за свое уединено убежище, но всъщност прекарва в него само единайсет дни. Едва ли е очаквал, че един ден "Нойешванщайн" ще стане и най-посещаваният замък в света, привличащ като магнит всяка година повече от един милион туристи.
Замъкът е посветен на творчеството на Рихард Вагнер,
любимият маестро на Лудвиг. Първоначалната идея е била там да се поставят Вагнеровите опери. И досега отворените за посетители зали свидетелстват за грандиозния замисъл. Стенописите в трапезарията са посветени на "Танхойзер", спалнята - на "Тристан и Изолда", салонът - на "Лоенгрин", тронната зала - на "Парсифал".
Проектира го кралският архитект Едуард Ридел, но майсторът на сценични декори Кристиан Йанк активно се включва в работата. 14 майстори резбари пет години се трудят само върху дърворезбите в спалнята. По ирония на съдбата обаче, самият Вагнер никога не успява да посети замъка.
Лудвиг става принц на Бавария съвсем млад - едва 18-годишен
Детството му не е особено щастливо, поделено между отчуждения баща, уроците и самотните разходки сред природата, към която той се привързва с цялото си сърце.
Друга негова страст са оперите на Вагнер. 13-годишен получава копие на либретото на "Лоенгрин" - операта за краля лебед, която научава наизуст, както и либретото на друга Вагнерова опера - "Танхойзер". Те оставят незаличима следа в душата на чувствителния, романтичен младеж.
През 1861 г. се запознава с цикъла "Пръстенът на Нибелунгите". Особено го впечатлява предговорът на маестрото, в който се описва плачевното състояние на германския театър.
"За да бъде поставен "Пръстенът - пише Вагнер, - е необходим принц, който да финансира начинанието." Естествено, Лудвиг веднага решава, че той ще бъде този принц.
През 1894 г., след смъртта на баща си, Лудвиг се възкачва на престола. Първата му работа е да заповяда да намерят Вагнер и да го доведат в Мюнхен - задача, която се оказва не толкова лека, тъй като 51-годишният композитор се укрива от многобройните си кредитори.
Принцът урежда всичките му дългове и го настанява в уютна вила в италиански стил. Двамата стават неразделни. За маестрото Лудвиг олицетворява просветения владетел, меценат на изкуството. За романтичния младеж Вагнер е бог.
Скоро обаче мюнхенското общество започва да се страхува от растящото влияние на композитора. Министрите се опасяват, че Вагнер би могъл да въздейства върху Лудвиг по политически въпроси, и го принуждават на напусне Бавария. Той се установява в Швейцария, в къща, чийто наем отново се плаща от принца.
За Лудвиг първите години на трона са белязани от нещастия и трагедии. Избухва войната между Австрия и Прусия, най-силната германска провинция. Бавария също е въвлечена в конфликта на страната на Австрия.
След победата на Прусия Лудвиг е принуден да подпише споразумение, според което поставя войските си под командването на пруския генерален щаб. Така Бавария губи част от независимостта си. След края на последвалата френско-пруска война Бисмарк иска от Лудвиг да се включи в обединената германска империя, в която Прусия е лидер.
Суверенитетът на Бавария се превръща в илюзия, а самият Лудвиг - във фигурант в рамките на германската конституционна монархия.
Короната се оказва прекалено тежка за вече 20-годишния младеж. След като разваля планираната и многократно отлаганата сватба със Софи, племенница на императрица Сиси, той заживява все по-усамотено в своя приказен свят, населен с митологични герои.
Прекарва повечето от времето си сред природата и предпочита компанията на планинските селяни пред тази на своите министри. Продължава да спонсорира представления, които се поставят специално за него сред поръчани от него декори на екзотични места - Хималаите, Тибет, Китайската империя, дворът на Луи XIV.
Продължава да строи и приказните си замъци, сред които и "Линдерхоф", копие на Малкия "Трианон" във Версай, смесица между ренесансов и бароков стил.
Отдава се на увлеченията си обаче като истински германец - задоволява прищевките си, като плаща от собствения си джоб, а не от баварската хазна.
