Отиде си големият британски драматург Харолд Пинтър

Б ританският драматург и носител на Нобелова награда за 2005 г. Харолд Пинтер почина на 78-годишна възраст, съобщи съпругата му лейди Антония Фрейзър. Писателят от години страдаше от рак.

Той беше изключителен човек и за мен бе привилегия да живея с него в продължение на 33 години, заяви тя пред британския в. "Гардиън".

В комюнике френският президент Никола Саркози определи Пинтър като "прозорлив, неспокоен и непримирим хуманист с критичен и противопоставящ се на установените догми характер". Душата му се присъедини към тези на Самюъл Бекет и Бертолд Брехт - негови съвременници и равни на него по величие, отбелязва той.

"Нобеловата награда, връчена на Пинтър през 2005 г., бе закъсняло потвърждаване на огромното му дело, но и почит към смелостта и ангажирането на един човек срещу всички форми на варварство, човек, отказал се от комфорта на славата, за да върви винаги по опънатото въже", допълва той.

Бившият чешки президент Вацлав Хавел също отдаде почит на Харол Пинтър. "Солидарността, която той проявяваше към мен самия, както и към моите приятели по време на нашата съпротива (срещу падналия през 1989 г. комунистически режим в бивша Чехословакия) бе от голямо значение", подчертава Хавел - сам драматург и бивш дисидент, в послание, публикувано на сайта му.

През 2005 г. Пинтър получи високото литературно отличие, с аргумента, че "разкрива бездна зад всекидневните брътвежи и нахълтва в затворените стаи на потисничеството", а "позицията му на съвременен класик е илюстрирана чрез създаването на прилагателното "Пинтъров", описващо една специфична атмосфера в театъра".

Освен като най-големия съвременен драматург на Великобритания, той бе известен и с острите си и противоречиви политически изказвания по темата за човешките права, като противник на войната в Ирак и член на международния клуб в защита на бившия югославски лидер Слободан Милошевич.

Пиесите му често са поставяни у нас, има издадени сборници на български, а в средата на 90-те драматургът посети страната ни по повод постановката "Завръщане у дома" на покойния Стоян Камбарев в Малък градски театър зад Канала и присъства на едно от представленията на своята пиеса "Стари времена" в Театър 199.

Сред останалите му пиеси, познати на българската театрална публика, са още "Любовникът", "Кухненският асансьор", "Портиерът", "Рожден ден", "Парникът", "Измяна", "Една нощ навън".

Роден е на 10 октомври 1930 г. в Източен Лондон, в семейство на шивач от португалско-еврейски произход. В биографията си посочва, че освен драматург, е още режисьор, актьор (с епизодична роля в "Шивачът от Панама" например), поет и политически активист.

Първоначално започва да пише поезия и да работи за радио Би Би Си, после си намира работа като актьор в пътуваща трупа под сценичния псевдоним Дейвид Байрън.

Премиерата на първата му пиеса - "Стаята", е през 1957 г. с участието на студенти от университета в Бристол. Ранните му творби често се причисляват към "театъра на абсурда", още тогава в тях личи и влиянието на Самюъл Бекет.

Автор е на близо 40 пиеси и над 20 сценария за филми ("Слугата" на реж. Джоузеф Лоузи, "Жената на френския лейтенант"), реализирал е 27 театрални постановки, носител е на множество отличия в цял свят, вкл. на научната степен "Почетен доктор" на СУ "Св. Климент Охридски".

Приятелите му го описват като щедър, предан, харизматичен и остроумен човек, като разкриват, че е запален играч на крикет. През 2002 г. лекарите му откриват рак на хранопровода, но успява да се пребори в болестта.

Светът е станал още по-свиреп, брутален и безжалостен - така песимистично описа съвремието ни покойният драматург в своя реч през 2005 г.

Нахлуването в Ирак беше бандитизъм, крещящ пример на държавен тероризъм, демонстриращ пълно незачитане на международните закони, заяви Харолд Пинтър в своята Нобелова лекция, озаглавена "Изкуството, истината и политиката".