Вестниците: Провокатори опрочиха протеста

Провокатори са предизвикали полицейското насилие пред Народното събрание вчера - такъв е изводът на всички вестници днес.

"МВР позволи на провокатори да опорочат мирния протест", акцентира "Сега". МВР позволи на трийсетина провокатори да опорочат мирния протест на 3 хил. граждани пред Народното събрание. Заради бездействието на униформените, които не озаптиха своевременно развихрилите се хулигани, спонтанният протест срещу корупцията и липсата на държава се превърна в масов погром.

Под заглавие "Провокатори" представя събитията "Труд" като подчертава, че няколко десетки агресивни футболни запалянковци от всякакъв цвят, националисти и вандали са успяли да превърнат замисления като мирен граждански протест на студенти, еколози, земеделци в кървав бой с полицията.

"В МВР дозирали силата, имали още по-големи възможности", пише "24 часа". Протестът не беше мирен, агресивни групи компрометираха правото на гражданите да протестират - така вицепремиерът Ивайло Калфин, който в момента замества премиера, оценил събитията.

"Депутатите отчетоха, че протестите са справедливи", пише "Сега". Депутати от управляващото мнозинство се възмутиха от случващото се пред парламента вчера, но дадоха да се разбере, че част от исканията на протестиращите са справедливи.

"С бой демокрация не се защитава", коментира същият вестник. Вчерашният мизансцен имаше една цел - да защити политическата класа от дръзкия въпрос на младите: редно ли е свързаните с партиите престъпни структури да продължават да ограбват настоящето и бъдещето на България.

Фактът, че студентите отказаха да допуснат която и да е политическа сила до протеста си, потвърди тоталния разпад на доверието в българската демокрация.

Същият разпад въздигна негласуващите като най-голяма партия. Народът вече отказва да участва в измамата и се връща там, откъдето тръгна преди 20 години. Точно това най-вече плаши властта и през последните дни тя се постара да опорочи протеста.

"Откраднатият протест", е озаглавен анализ в "24 часа". Според вестника това бил антикапиталистически протест.

Момчетата и момичетата пред парламента казват онова, което мислят всички. Те искат да се сложи край на един преход, в който главните действащи лица са мутрите, бандитите, мафиотите. А гражданинът няма власт и е натикан в ъгъла.

Това е знак, че гражданското общество може би наистина се заражда в България. Че хората искат да има държава, да участват в управлението й и да контролират политическите решения.

Но след като самите участници в протеста са на равнището "Всички да си ходят и никой да не идва!" - това може да означава две неща. Първо - анархия и второ - злоупотреба с исканията, които хората не знаят как точно да формулират.

"София може да пламне като Атина днес", предупреждава "Пари". Всеобщият страх е, че днес картината ще се повтори, само че в по-плашещи мащаби заради по-масовото присъствие на ултраси и скинхедс сред протестиращите.

От МВР обещават, че ще направят всичко възможно да ограничат присъствието на подобни формации пред Народното събрание, където ще се проведат демонстрациите и днес.

"Не щем да сме заложници на газа, каза Станишев на Путин", отбелязва "24 часа". Сергей Станишев предупреди Владимир Путин, че трети страни не бива да се превръщат в заложници на Русия и Украйна.

Вестниците напомнят, че Путин отново е хвърлил цялата вина върху Украйна.

Станишев отказа да направи прогноза кога ще бъде решен руско-украинският газов конфликт, но коментира, че видял положителна воля в руския премиер проблемът да бъде решен по-бързо.

"Сантиментът ни към Русия умря от студ", е озаглавено интервюто в "Труд" с политолога Иван Кръстев. Той посочва: "Точно от липсата на резервни варианти в газовата криза дойде проблемът за страни като България. Не можем да направим нищо сега, защото не направихме нищо преди.

България заложи на това, че може да бъде част от политическото и военното пространство на Запада и в същото време да остане част от руското енергийно пространство. Това се оказа стратегическа грешка.

Оказа се, че България е сред малкото страни в ЕС, които за разлика от останалите никога не са работили с идеята за негативен сценарий на развитие".

"Газовата криза показа какво ще стане, ако Европа не слуша "Газпром", казва в интервю за "Дневник" Огнян Минчев. По думите му Кремъл целенасочено планира и осъществява текущата газова блокада, за да предотврати назряващата криза на собствения си политически олигархичен режим.

Тази блокада е опит да се застави Европа да се примири, че Русия ще я снабдява с нужните й ресурси, но на монополно определени високи цени. Кризата идва, за да ни каже, че "Газпром" ще бъде партньор, ако Европа плаща тези цени.

"С газа можех да съм по-остър, но щях да действам като президента: ултиматумите са неуместни", е коментарът на д-р Желю Желев, президент на България (1990-1997). В интервю за "24 часа" той подчертава, че ако е президент при такава криза ще действа както сегашните официални врасти.

"Тук не може да се действа с ултиматуми. Дори задействането на международното право не може да стане бързо. Може би в някои отношения щях да действам по-остро. Но общо взето повече не може да се направи", смята Желю Желев.

"Костов плаши с нов вот на недоверие", съобщава "Монитор". ДСБ ще предложи пореден вот на недоверие към кабинета, ако на страната ни бъдат наложени нови санкции и недоверието между Европейския съюз и България се задълбочи.