Есето, озаглавено "Привилегията на гроба" (The Privilege of the Grave) е написано през 1905 г. и редакцията го е открила в архива на калифорнийския университет "Бъркли".
Парадоксално, то е посветено на свободното изразяване и дали е безопасно словото да бъде изказано след смъртта на автора му.
Твен пише: "В живота малцина от нас биха искали да разкрият тайните си. Знаем, че не можем да го направим приживе, тогава защо да не го направим от гроба и да получим удовлетворение от това".
"Още повече, продължава той, че към мъртвите е прието да се проявява повече уважение и снизходителност, отколкото към живите".
"Ние се отнасяме милосърдно към думите на покойните. Може да не сме съгласни с тяхната гледна точка, но не ги обиждаме, не ги ругаем, знаейки, че те не могат да се защитят."
Откъс от есето е достъпно на страницата на "Ню йоркър".
Именно Мисисипи вдъхновява Твен през цялото му творчество. По това време в Мисури все още съществува робството, така че Твен израства добре запознат с това явление - тема, също дълбоко залегнала в произведенията му.
Най-известните му творби са описанията на приключенията на Хъкълбери Фин и Том Сойер. Приживе Твен се радва на огромна популярност и се сприятелява с президенти, артисти, индустриалци и дори членове на европейски кралски фамилии.
Той налага в американската литература разговорния говор на южните щати. Не случайно години по-късно Ърнест Хемингуей пише в "Зелените хълмове на Африка": "Цялата съвременна американска литература произхожда от една книга на Марк Твен, наречена "Хъкълбери Фин". Уилям Фолкнър пък го нарича "бащата на американската литература".
Въпреки това през годините произведенията му са били забранявани по различни причини. "Приключенията на Хъкълбери Фин" например неколкократно са забранявани в училищата заради честата употреба на думата nigger (негър), която е била често срещан термин по времето на Твен.
Твен започва кариерата си като чирак в печатница през 1848 г., когато е само на 12 години. През 1851 г. си намира работа като словослагател във вестника на брат си Орион, "Ханибал джърнъл". Там той се изявява и като дописник, пише и хумористични скечове.
Други кариери
На 18 г. напуска Ханибал и работи като печатар в Ню Йорк, Филаделфия, Сейнт Луис и Синсинати. Използва вечерите, за да се самообразова в местните библиотеки. На 22 г. решава да се върне в Мисури и докато пътува се среща с кормчията Хорас Биксби, който го вдъхновява да стане лоцман на речен параход - добре платена професия по онова време. За целта обаче трябва добре да познава реката. Затова Твен изучава педантично цялото поречие на Мисисипи, дълго около 3200 км в продължение на цели две години. Накрая получава лиценза си за кормчия през 1859 г.
От този период датира и псевдонима му. С възгласа "Mark Twain!" моряците по реката са предупреждавали за опасно спадане на водите до минимума, необходим за речното корабоплаване.
Кариерата му приключва през 1861 г. с избухването на Американската гражданска война.
В следващите години Твен работи като миньор във Вирджиния Сити в Невада, журналист в местния вестник и лектор в Сан Франциско. През 1867 г. заминава на пътешествие по Средиземноморието и Средния Изток.
Личен живот
Когато Марк Твен среща Чарлз Лангдън, последният му показва снимка на сестра си Оливия. Твен твърди, че се е влюбил от пръв поглед. Той се запознава с Оливия през 1868 г. Двамата се сгодяват година по-късно и се женят през 1870 г. Оливия произхожда от заможно, но либерално семейство и покрай нея Твен се среща с аболиционисти, социалисти, атеисти и активисти за женските права.
Междувременно той е редактор и пише за "Бъфало експрес".
Първородният му син Лангдън умира на 19-месечна възраст от дифтерит. Твен надживява и две от трите си дъщери. Той изкарва тежък период на депресия, когато през 1896 г., когато любимата му дъщеря Сиси умира от менингит, през 1904 г, умира Оливия, а на Бъдни вечер 1904 г. умира и дъщеря му Джейн.
Паранормално
Докато се обучава за кормчия, Марк Твен убеждава малкия си брат Хенри да работи с него. Хенри обаче загива на 21 юни 1858 г. при експлозия на речния параход, на който работи. Месец по-рано Твен сънува подробно инцидента. Това събужда интереса му към парапсихологията.
През 1909 г. Твен казва: "Родил съм се с появяването на Халеевата комета през 1835 г. Тя се връща следващата година и очаквам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото разочарование на живота ми, ако не си отида с Халеевата комета." Предсказанието му се сбъдва и той умира от инфаркт на 21 април 1910 г., ден след като кометата се приближава максимално до Земята.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!