За буквите

С помняш ли си колко пъти си казвал(а) важни неща на значим за теб човек чрез sms. Или пък с имейл.

На пръв поглед е парадоксално, но се оказва, че винаги, когато имаме да кажем нещо съкровено, предпочитаме да го напишем, вместо да го кажем. А новите технологии и интернет предоставят идеална възможност за това. Обяснението е съвсем просто.

Психолозите твърдят, че писмената комуникация дава възможност на хората да кажат онези неща, които не биха искали да изрекат очи в очи.

Мотивите са различни -

смущение, страх от отказ, от критика, от негативна или агресивна реакция. Електронните писма са най-лесният път да споделиш на любимия нещо, което би го наранило. Или да отмениш среща. Както и да избълваш един тон думи, за да се освободиш от отрицателните емоции - просто, за да ти олекне.

Сред заклетите почитатели на писменото общуване са тийнейджърите. Съзнателно или не, те предпочитат да използват клавиатурата или мобилния си телефон, тъй като така сполучливо избягват неловките ситуации. В същото време осигуряват максимално бърза комуникация и, не на последно място, са евтини.

Обаче деловите личности не остават по-назад

Например хората с технически професии също обичат писмата, понеже смятат, че по този начин изпращат и получават максимално конкретна и ясна информация, освободена от ненужни подробности.

Напълно обичайни вече са случаите, при които колеги на съседни бюра обменят официална информация само чрез имейли, тъй като това е възприетият начин на общуване във фирмата.

Така че в един момент се оказва, че писмената комуникация е единственият автентичен начин на общуване. Създава се усещането, че ако не го владееш и използваш, просто не се вписваш в нормите и изискванията на обществото.

Опасността идва от факта, че по този начин човек си създава един образ, с който се представя пред останалите. А често този образ няма нищо (или почти нищо) общо с реалната личност. Защото, ако го няма живото общуване, е много по-лесно да заблудиш. Или пък

да станеш жертва на заблуда.

Но писменото общуване носи и своите положителни страни. Има личности, които изпитват страх от реални социални контакти. Пишейки, те се освобождават от задръжките, запознават се с нови хора или се отпускат да кажат неща, които иначе не биха изрекли пред познатите си.

В някакъв смисъл имейлите и sms-ите са заместник или допълнение на личните дневници, където човек има възможност да излее душата си и да изясни собственото си мнение или позиция по даден въпрос. С други думи, това е комуникация, която е "по-безопасна" от реалната.

Този език също има своята "граматика" и правила, макар и неписани. В неофициалния писмен стил между приятели най-разпространените са методите за изразяване на емоции, които със сигурност вече са част от онлайн речника ти:

: ) усмивка, радост, приятно усещане
: D смях
: ( тъга, разочарование
; ) намигане, закачка
; ( плач
: p изплезване

Те говорят недвусмислено, че писмената комуникация твърдо е решила да стане напълно идентична с живото общуване, като пропуска само неприятните му, смущаващи страни.

Някои споделят, че им се е случвало при реален контакт да изпитат нужда от знаците на интернет разговорите, за да изразят по-лесно какво чувстват в момента.

Тоест, езикът на тялото и жестовете все повече отстъпват пред новите символи на глобалния свят.

Но все пак, не прекалявай с този нов език за социални контакти. И не пренебрегвай опасността да се превърнеш от жив човек в същество, способно да общува единствено чрез клавиатурата и отказващо всякакъв друг тип комуникация.