TV5 излъчи 90-минутно интервю с българския премиер

В сряда вечерта френската телевизия ТV5 (TV5.org) излъчи в рубриката си "Conversation Privée" 90-минутно интервю с българския премиер Симеон Сакскобургготски.

Въпросите задаваше журналистът Фредерик Митеран, който е генерален директор на тв канала и роднина на бившия френски президент Франсоа Митеран.

Разговорът, записан без преводач, беше илюстриран с кадри от страната, наблягащи на димящи заводски комини и стари фабрични сгради, плюс архивна кинохроника от погребението на цар Борис III.

Предаването ще бъде повторено на 27 май от 5,28 ч. и на 29 май от 11,16 ч.

Фредерик Митеран: Г-н премиер, благодаря Ви за възможността да разговаряме непосредствено преди парламентарните избори на 25 юни и за това, че ни приехте тук, в Министерския съвет. Ще спомена само, че над нас е българският герб с царската корона, а до нас - българското и европейското знаме.

Този декор ме подсеща за две неща: преди всичко, че се намираме в една класическа по същността си ситуация - Вие бяхте избран триумфално преди четири години или поне триумфално спечелихте изборите, което предизвика небивал международен интерес и съвсем естествено по-късно този интерес намаля. Спечелихте изборите в атмосфера на изключително въодушевление, след което дойде времето на разочарованията, както се случва на много политически мъже.

Всъщност Вие станахте жертва на един международен и определено европейски феномен, а именно - известно недоверие, което хората хранят към политиците; от друга страна, в момента е предизборна ситуация, която е много несигурна, и не е ясно какви ще са резултатите от изборите. Това е една класическа и в същото време особена ситуация.

Според проучванията на общественото мнение Вие печелите все по-голямо одобрение и е съвсем очевидно, предвид всичките разговори, които проведохме, и всичко, което успяхме да прочетем, че присъствието Ви на политическата сцена съвсем не е историческа случайност. Тъкмо напротив, независимо от изборните резултати, Вие ще останете завинаги централна фигура в българския политически живот.

И едно последно нещо: ако в България и в българските медии вашата личност е остро критикувана и разделена между аргументите "за" и "против", в международната преса продължавате да се радвате на много положителна оценка, като се има предвид, че България успя да се справи забележително добре с предизвикателствата, пред които беше изправена в процеса на присъединяване към ЕС.

И така, най-напред, какво мислите за картината, която току-що Ви обрисувах?

- Мисля, че е доста реалистична. Това наистина е особена ситуация или по-точно, без аналог досега. Вземете дори само онова, което ни заобикаля физически, то също отразява до голяма степен мисленето на хората.

Имам предвид, че сме наследили една определена система, ако щете и тази сграда, и макар че целта ни е Европа, ние сме българи и живеем в България. А що се отнася до короната, мисля, че тя по-скоро символизира независимостта на българската нация, а не други форми на управление.

- Нека да поговорим за Европа, г-н премиер! През тези четири години тук беше свършено много в икономически план. Първото, което прави впечатление през всичките тези години, е приблизително 5% икономически растеж годишно.

Вие дойдохте тук, когато страната страдаше от хиперинфлация, имаше голяма безработица и в тези две направления Вие отбелязахте изключителен успех!

- Това, което мога да кажа, е, че имах добър екип, защото според мен е много важно да се работи в екип. И точно това ни позволи толкова бързо и многократно да постигнем икономически напредък.

Искам да подчертая, че икономическото развитие се дължи до голяма степен и на юпитата, които влязоха в политиката, някои от които оставиха изключително добри позиции в чужбина, за да дойдат и да работят за България. Предполагам, че това са хора, които са повярвали в мен.

- Кое според Вас ги е мотивирало? Патриотизмът, способността Ви да убеждавате или, може би, авантюризмът, който се крие в това да напуснеш, да речем, една голяма застрахователна компания или голяма банка в чужбина и на 30 години да се захванеш с подобно начинание?

- Предполагам, че от всичко по малко, защото за всяко нещо винаги има много фактори, или поне аз така мисля. Причината никога не е само една. Защото все пак е огромно предизвикателство да се опиташ да помогнеш на страната си. Смятам, че тъкмо това даде на всички ни желанието и смелостта, защото си е нужна смелост, за да правим това, което правим, и да доведем нещата докрай.

- Вие често възлагате отговорности на другите, нали?

- Да, и това не беше нещо типично преди. Имам предвид

склонността, която усещам, шефът да бъде възприеман като всеможещ.

Докато на мен все ми се струва, че в XXI век, в Европа и още повече за едно демократично общество това никак не е характерно. Всеки трябва да се научи да поема отговорност, което не беше особено поощрявано по времето на комунизма.

Аз лично много държа на това и мога да кажа, че такъв е начинът ми на работа. Изключително много се концентрирам върху работата си и понякога, като че ли, отделям по-малко време на комуникацията в сравнение с някои други.

Но така или иначе съм наясно, че човек не може да каже всичко, както и не може да свърши всичко наведнъж, все пак денонощието има само 24 часа.

- И така, когато дойдохте начело на правителството и съставихте този екип от млади хора, на които дадохте шанс, давахте ли си сметка за това колко много проблеми предстоят и дали според Вас те го осъзнаваха?

- Не смея да говоря от тяхно име. Колкото до мен, имах известни подозрения, защото съм наблюдавал страната в продължение на 50 години, а през последните години след 1996 г. имах пряк контакт с тукашната реалност, така че имах представа за положението. Но във всички случаи е различно нещата да се наблюдават отстрани и когато човек заеме подобна отговорна позиция.

- Не бих искал да съм неучтив към нашите приятели, румънците, но тъй като България и Румъния бяха поставени в нещо като пакет при преговорите, говореше се, че румънците ще се оправят по-бързо, а сега се оказва, че българите са тези, които се развиват по-бързо. На какво според Вас се дължи това?

- Трудно ще ми е да отговоря с две думи, но мисля, че фактът, че Румъния е два пъти по-голяма от България, предполага повече и по-големи проблеми. Затова не бих поставил акцент само върху една от разликите между двете страни, все пак ние имаме една и съща система на управление, в една и съща част на Европа сме.

- Кое беше най-сериозното препятствие, което трябваше да преодолеете, най-голямата трудност?

- Може би да съживим икономиката, така че нещата да вървят и да се чувства доверие, като в същото време запазим валутния борд, т.е. да се съобразим с МВФ и Световната банка, които да следят и, в добрия смисъл на думата, да ни "ограничават" в желанието ни да водим една много по-активна социална политика.

Да балансираме между двете неща, защото и едното и другото имат предимства - благодарение на МВФ в момента няма инфлация, валутата ни е стабилна и общите параметри също са много положителни, но в същото време нямаше как в рамките на този мандат да реализираме социалните си намерения.

- Случвало ли се е да спорите остро с МВФ и Световната банка?

- Бих казал, че преговорите с двете институции са нелеки, но поне до момента нещата се случват по най-добрия и задоволителен начин и за двете страни.

- По пътя към ЕС по време на Вашия мандат бяха осъществени и значителен брой законодателни промени с цел хармонизиране с европейските норми. Налага се впечатлението, че страната се радва на същата свобода, каквато има и в другите европейски страни...

- Да, струва ми се, че ако можеше да се измери степента на демократичност, тя би била много висока. И разбира се, както сам казахте, хармонизирането в законодателен и административен план изисква големи усилия, едно заради някои вкоренени навици, а също и поради липсата на опит с нормите, които ще трябва да спазваме.

Така че, все още има какво да се иска, особено по отношение на съдебната реформа и администрацията, която е непрестанно обвинявана за своята тромавост, както и да направим тази администрация по-близка до хората и по-полезна.

- По време на вашето управление ли беше премахнато смъртното наказание?

- Не, това вече беше направено.

- Защитата на малцинствата е особено важна в България, където има значителна турскоезична общност, роми, а също и онези, които определят себе си като македонци. Вие досега определено водихте политика на протегнатата ръка спрямо турското малцинство...

- Това донякъде е определено исторически, прагматично е и, разбира се, е вярно. Убеден съм, че така и трябва да бъде. Но, знаете ли, не бих сложил акцент само върху турската общност, защото в България 15% от хората са мюсюлмани.

Една част от тях са турци, останали след Освобождението през 1878 г., защото тук са се чувствали добре, друга част от тях са българи, които през петте века османско господство са се ислямизирали, както и една голяма част от българските роми, които също са мюсюлмани. И тези три групи образуват въпросните 15%.

Струва ми се, че в нашата част на Европа, като се имат предвид трудностите и драматичните събития, които се случиха малко по на запад от нас, ние сме един добър модел. Българите винаги са били толерантни и никога не са отдавали толкова голямо значение на произхода, нито пък на религиозната принадлежност.

- При всички положения сега определено се чувства едно успокоение, защото при комунистическия режим имаше опит малцинствата да бъдат унищожени.

- Така е, повече от 300 000 турци по онова време е трябвало да се укрият в Турция, с всичките последствия, които можем да си представим. Но за щастие това вече е в миналото.

- Вие лично какво очаквате от влизането на България в Европа?

- Според мен Европа трябва да бъде съюз, а и аз съм европеист по убеждение и според представите ми за историята вярвам, че

това е един чудесен проект, който трябва да бъде завършен.

Ние също сме част от процеса на оформяне на тази общност и мисля, че всяка страна внася нещо, било то културата или пазара си, а също така и възможността да се поставят някои социални въпроси.

Не може да се гледа едностранчиво - че бедните страни ще тежат на европейския бюджет. Смятам, че нещата са много по-сложни и като цяло много по-положителни.

Това, което очаквам, е съгражданите ми да са наравно с останалите европейци, което ни се полага и по право, защото ние всъщност сме в Европа от векове. Освен това става въпрос и за справедливост, тъй като цели 50 години ние сме били толкова изолирани от Европа, към която се стремим в момента, така че можем да говорим и за един вътрешен импулс, можем да търсим емоционален момент...

- За Вас всъщност това е краят на войните, защото България изключително много е страдала през целия ХХ век и това, което ми прави впечатление е, че страната Ви е в мирни отношения с всичките си съседи.

- Определено. Такива са и правилата на играта, като се има предвид, че вече сме членове на НАТО...

- Европа е също така и съвкупност от трудности и аз бих искал да отбележа нещо и това е, че сред французите и немците например съществува подозрението за силен проамериканизъм от страна на новоприсъединилите се държави: посещението на президента Буш в балтийските страни, позицията на България по отношение на войната в Ирак, има известно очакване за проамерикански настроения в новите членки, че те въпреки всичко биха предпочели САЩ пред Европа. Какво мислите Вие за това?

- Аз не виждам нещата по този начин, защото според мен българите като цяло възприемат доста положително идеята за ЕС. Членството ни в НАТО носи със себе си и определени последствия, така че при действие на алианса е нормално и ние да имаме своето участие.

- Ако имаше американски бази тук, как щяхте да го приемате?

- Тези дни започват обсъжданията, но това няма да са бази като в Германия например, а по-скоро нещо като складове, които ще бъдат активизирани в случай на нужда, тъй като и американската политика изцяло се промени. И за тях самите излиза твърде скъпо да имат контингенти, които да са постоянно тук.

Мисля си, че идеята е по-скоро да има ротация, която едновременно да служи и за военна тренировка. Най-важното според мен е, че успяваме да поддържаме чудесни отношения с Европа.

Още веднъж ще кажа, че съм убеден европеец и много хора мислят като мен, но това съвсем не изключва добрите отношения със САЩ, с Русия или със Близкия изток, които не са твърде далеч от нас.

- Вашият контингент в Ирак ще бъде ли изтеглен?

- Убеден съм, че никоя държава и никое семейство не иска неговите деца да са някъде далеч, където са застрашени. Ние вече загубихме 10 войници и петима цивилни граждани и естествено не можем да забравим за това.

Така че, идеята на парламента е да запазим присъствието си там до края на годината, като, разбира се, обсъдим това с нашите съюзници и преценим какво точно би могло да е присъствието ни в Ирак - например логистично. Има различни варианти. Но засега сме там, а също в Косово и Босна, както и в Афганистан.

- Знам, че един важен проблем, който се опитвате да разрешите, е трагичната история с българските медицински сестри, задържани в Либия след процес, определен от международните експерти, наблюдаващи случая отблизо, като "пародия на съдебен процес", и които ги заплашва смъртно наказание. Полезна ли ви е Европа в работата ви да защитавате и да спасите българките там?

- Този проблем е изключително сложен, като се има предвид колко много фактори са от значение, например икономически - Либия има голям дълг към нас, две концесии за проучване на петрол са предоставени на България; важна е и международната обстановка: атентатът в берлинската дискотека, случаят "Локърби", промяната на външната политика на Либия, подписването на договора ни за присъединяване към ЕС и естествено добронамереността и подкрепата от страна на държавите, които са шокирани от присъдата.

Мисля, че трябва да бъдем изключително внимателни по този въпрос, особено когато той се обсъжда навън, за да се улесни работата за разрешаването му и най-вече - работата на двете правителства, които са пряко засегнати от него.

Иначе не бих си позволил да коментирам либийското правосъдие, това е една суверена страна, обвързана с други ситуации, по отношение на която има много инсинуации, затова трябва да бъдем изключително внимателни и аналитични към всичко това, както и да проявим разбиране към трагедията на либийските семейства, загубили децата си или чиито деца са болни и да се съсредоточим върху възможностите за разрешаването на този трагичен случай.

- Положително ли се отнасяте към идеята за присъединяването на Турция към ЕС?

- Често ми задават този въпрос, вероятно защото сме съседи. Ние се разбираме прекрасно с Турция, която е шест пъти по-голяма от България. Няма да се впускам в други разсъждения.

Искам само да кажа, че поне според мен е доста странно едно противоречие - докато евроатлантическият пакт възприемаше Турция като европейска страна в продължение на 50 години, когато войските й бяха на разположение и от голяма полза при един евентуален конфликт със Съветския съюз, сега, в контекста на имиграцията, някои си позволяват да кажат: "Съжаляваме, но вие не сте европейци"!

- Може ли да се каже, че има известно разочарование по отношение на европейската идея, нещо, което се наблюдава в много европейски държави и което за българите би могло да бъде още по-дълбоко, като се има предвид затрудненото им материално положение? Дали част от хората няма да си кажат: "Да, премиерът се погрижи за влизането ни в Европа, но не се погрижи достатъчно за нас", че се работи за България и не толкова за българите?

- Вероятно това би могло да важи за онези от моите съграждани, които са в тежко материално положение, но съм сигурен, че при втори мандат ние ще можем да се ангажираме много повече с отделния човек, защото сега вече макроикономическите параметри са установени и нещата вървят добре.

Мисля, че у нас подкрепата за Европа е много силна, имам предвид хората, които знаят, че положението ще се подобри, че ЕС ни гарантира и свобода, и разни права, все неща, от които са били лишени. Няма го усещането, че ще загубим нещо, по-скоро ми се струва, че младите тук са въодушевени от идеята да участват в нещо подобно.

- Предлагам Ви, г-н премиер, да видим кадри от първото Ви посещение през 1996 г. след 50-годишно изгнание... (видео) Изключителният ентусиазъм, с който Ви посрещат хората, ме кара да Ви задам един малко по-личен въпрос: Много често не успявате да скриете вълнението си, например при срещите Ви с Вашите съграждани, и в същото време за Вас се казва, че сте доста резервиран, че не разговаряте достатъчно... Каква е истината - може би сантиментален и резервиран...?

- Вярвам, че истината винаги е някъде по средата или поне според мен е така. Така че нито едното не е напълно вярно, нито другото, а по-скоро и от двете по малко.

Аз съм особено чувствителен към добрината на хората

и когато видя, че има такива, които са изцяло добронамерени и които разбират какво правя, това ме трогва.

От друга страна, съм резервиран, защото това си е моят начин на работа и начинът, по който гледам на нещата. Изпитвам ужас от популизма, от мисълта да играя някаква роля, толкова е фалшиво.

Сигурно съм твърде стар, за да се променя, но това съм аз. Мисля, че човек е господар на мълчанието си и жертва на онова, което казва. Това е.

- В известен смисъл историята на Европа е и Вашата лична история, толкова тясно са свързани. Това вероятно предизвиква особени чувства у Вас и изисква огромни усилия, за да успее човек да владее чувствата си.

- Съвсем правилно сте отгатнал.

- По отношение на комуникацията: всички казват, че сте много симпатичен, възпитан и мил, че сте изключително толерантен и, от друга страна - пресата тук, която е напълно свободна и често е доста агресивна към Вас. Често Ви обвиняват за това, че не сте склонен да говорите надълго, че не винаги е ясно точно какво имате предвид. Разказаха ми една забавна история - по време на пресконференция журналист Ви задава въпроса "Извинете, колко е часът?", Вие отговаряте "11,15 ч." и журналистът отвръща "Благодаря Ви за конкретния отговор!".

- Това се случи на аерогарата. Предполагам, че ако въпросният журналист беше имал възможността да е на мое място, щеше да ме разбере по-добре, но това си е негово право.

Във всички случаи, все ми се струва, че съм тук, за да свърша някаква работа, а не да приказвам или да обсъждам проблемите си. Това е начинът, по който винаги съм работил и както Ви казах, трудно ще ми е да се променя.

- Положението на хората в България, положението на пенсионерите, положението на една немалка част от населението въпреки всичко си остава недобро, дори бедно... И когато спечелихте изборите, казахте, че за 800 дни положението на хората ще се подобри значително, а това се е оказало доста по-сложно и естествено сега Ви отправят упреци, че не сте спазил обещанията си. Какво бихте отговорили на това?

- Причината за това вероятно е, че нещата се абсолютизират и се гледа на тях, образно казано, от позицията на наблюдаващия, а не на онзи, който е на бойното поле... Освен това, на моята възраст въпросът за положението на възрастните хора ме вълнува особено много.

И ако се отчете увеличението на пенсиите с 43% през тези четири години, не мисля, че това може да се определи като провал, особено предвид ограниченията, с които трябва да се съобразяваме и за които вече споменах, наложени ни от МВФ; отбелязахме напредък и по отношение на безработицата, която намаля с 6%, виждам данните за покупателната способност на хората преди и сега и те са впечатляващи - в никакъв случай не може да се говори за инфлационна тенденция.

Неведнъж съм обяснявал защо казахме тъкмо "800 дни". Голяма част от онова, което обещахме, че ще направим, беше факт едва няколко месеца по-късно и нещата продължават да се подобряват.

И макар че заради успехите от последно време ни обвиняват в предизборна пропаганда, трябва да сме наясно, че за да се осъществи последователна и разумна политическа, е нужно време. Но, разбира се, винаги ще се намерят критици и винаги ще има какво още да се направи.

- Какви са приоритетите за подобряване на живота и здравето на хората, например някои болници са в особено тежко положение.

- Много от болниците се закриват, защото не отговарят на европейските изисквания, и ние трябва да се съсредоточим върху останалите. Това са проблеми, които са от съществено значение за всяка страна - образованието, здравеопазването, администрацията и т.н. и ние не правим изключение.

Много се говори за корупцията например.

Бих искал да знам в коя държава няма корупция -

а мога да кажа, че съм пътувал много. Така че, според мен е нужен повече обективизъм, да се каже в кои конкретни области има корупция, а не да се правят общи заключения и твърдения.

- Вие страдате от злините, характерни за посткомунистическите страни?

- Истината е, че много малко хора знаеха как да се пренастроят от една тоталитарна и централизирана система към пазарна икономика.

- От една страна, е фактът, че 50 години комунизъм значително са отслабили способността за инициативност, способността да се поемат отговорности, но от друга страна, трябва да проявим съчувствие към всички онези, които са били осакатени от системата, към всичките тези бедни хора, живели по един определен начин толкова дълго време...

- ... И които сме наследили. Именно, не бива да се забравя защо са в такова положение, а не да се търси причината само в сегашното управление. Трябва просто да се работи, да дадем всичко от себе си, за да компенсираме тези хора, и аз мисля, че точно това правим.

- Друг често срещан проблем в бившия комунистически блок е появата на мафията, икономическата престъпност и на мен ми се струва, че и България страда от този проблем...

- Ще кажа единствено, че тя продължава да страда, че е страдала много повече и че с приемането ни в НАТО и предвид всичките мерки, които произтичат от ЕС, този феномен ще намалява. Можем да се похвалим с големи успехи в борбата с тях, още повече че работим прекрасно с чуждите служби, включително и със САЩ, и отбелязваме напредък.

Вж. и продължението - в Izbori2005.netinfo.bg...