Под заглавие "Реформатори и хардлайнери (Какво е общото между Иран, Венецуела и Беларус?)" британският в. "Гардиън" помества коментар, посветен на двойния стандарт, с който Западът гледа на държавни глави и правителствени ръководители в различни части на света.
Но за разлика от Ахмадинеджад, Лукашенко или Чавес българският премиер не е наричан хардлайнер заради "своята категорична и непоколебима" политика, а реформатор и модернизатор, констатира авторът Нийл Кларк.
Предлагаме ви текста, поместен днес в рубриката "Лични" на в. "24 часа":
Новоизбраният президент на Иран Махмуд Ахмадинеджад е хардлайнер. Също като лидерите на Беларус Александър Лукашенко и на Венецуела Уго Чавес.Си Ен Ен, "Уолстрийт джърнъл" и "Файнаншъл таймс" непрестанно ни повтарят, че тези хора са "хардлайнери". Но какво точно означава това и защо някои световни лидери са хардлайнери, а други - не?
Тълкуването за хардлайнер в речника е "категоричен и непоколебим". Но ако е така, защо думата се използва толкова селективно при описание на световни лидери?
Докато Ахмадинеджад празнуваше внушителната си победа, в България се състояха избори. През последните четири години премиерът Симеон Сакскобургготски прилагаше приватизационна програма, пред която
дори "желязната лейди" Маргарет Тачър би останала в захлас.
Неолибералната му стратегия остави половината от 8-милионното население на България да преживява с по-малко от 2 евро на ден.
Но за разлика от Ахмадинеджад, Лукашенко или Чавес българският премиер не е наричан "хардлайнер" заради "своята категорична и непоколебима" политика, а "реформатор и модернизатор".
Има и други такива случаи в Източна и Централна Европа.
Премиерът на Унгария Ференц Дюрчани, чието правителство следва най-агресивната неолиберална политика в ЕС, наскоро обяви планове за приватизация на здравния сектор.
Унгария вече няма пари за болници, но намери 7,7 млн. лири стерлинги, за да купи ракети "въздух-въздух" от САЩ, и 34,5 млн. лири, за да пригоди въоръжените си сили към изискванията на НАТО и ЕС. За мнозина поставянето на оръжията пред здравето е твърда политика.
Но не и за западните медии, които възхваляват Дюрчани като реформатор центрист.
Един поглед по-нататък и нещата са ясни: ако управляваш страната си
в полза на международния капитал и ориентираш външната си политика към САЩ,
тогава си "реформатор", "умерен" или " модернизатор" независимо от това колко крайна е политиката ти.
Правилото важи дори ако си бил в състава на есесовска част (като любимия на неоконсерваторите ислямист, покойния босненски лидер Алия Изетбегович) или ако имаш една от най-страховитите тайни полиции в света, както някогашния шах на Иран.
Ако, от друга страна, управляваш страната си в полза на собствения си народ и отказваш да плащаш налог на най-мощната империя, която светът някога виждал, ще бъдеш наречен "хардлайнер".
Ахмадинеджад е хардлайнер не заради социалния и религиозния си консерватизъм, споделян и от ръководителите на Саудитска Арабия и Кувейт, които не са хардлайнери, а защото дава власт на иракската работническа класа и защитава правото на Иран да произвежда ядрена енергия.
Лукашенко е хардлайнер не заради авторитаризма си, а защото се стреми да запази последната планова държавна икономика Европа - алтернативен икономически подход, който позволи на Беларус да се изкачи от 68-о до 49-място в индекса на ООН за човешко развитие.
А пък Уго Чавес е хардлайнер не защото някога оглави неуспешен военен преврат, а защото иска да използва огромното петролно богатство на Венецуела за нейно благо, а не интерес на американските петролни корпорации.
Тези трима мъже са наричани хардлайнери, защото отстояват интересите на собствените си народи.
За онези, които искрено държат на социалната справедливост, унищожаването на американския бегемот и създаването свят, в който хората стоят над печалбата, колкото повече "хардлайнери" и по-малко "реформатори" и "модернизатори" идват на власт, толкова по-добре.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
