Брюксел разделен за реформата в Еврокомисията

Е вропейската комисия дава признаци на разединение по въпроса за институционалната реформа на ЕС, след като полската комисарка по регионалната политика в ЕК Данута Хюбнер атакува идеята на Гюнтер Ферхойген, че малките страни в ЕС нямат нужда от комисари, а само от заместник-комисари, коментира EUobserver.

Създаването на две категории страни членки и възприемането на размера като критерий, въз основа на който дадена страна има право да посочи свой комисар, е неоснователно, а откровено казано и неприемливо, заяви Хюбнер пред полската агенция ПАП.

Тя подкрепи обаче предложението на заместник-председателя на ЕК и комисар по въпросите на предприемачеството и промишлеността Ферхойген Европейският парламент да избира председател на Комисията, без преди това да е необходимо кандидатурата му да е решена от ръководителите на държавите членки.

Досега страните от ЕС определяха всички назначения при закрити врата.

"Една по-малобройна Комисия може да има своите достойнства, но тя ще трябва да ползва съвършено различен метод на селекция, при който комисарите не се избират от страните членки. Методът трябва да се основава на Европарламента", каза Хюбнер.

Колкото по-голяма става Комисията, толкова повече власт се съсредоточава в ръцете на нейния председател, добави тя.

Предложението на Ферхойген със сигурност ще разгневи страни членки като Люксембург, Словакия, Белгия и Унгария, посочва ЕUobserver. Може да се очаква, че подобно предложение няма да зарадва и други по-малки страни членки като Словения, Португалия, Чехия.

По-малка страна членка би спечелила много повече, ако изпрати заместник-комисар във важна област, отколкото ако неин представител се занимава като комисар с маргинални проблеми, заяви в телевизионно интервю Ферхойген.

Той подчерта още, че ЕС се нуждае от ефективна, малка и много компетентна Комисия, и че е направил официално предложение в тази посока в рамките на започналия нов дебат около европейската конституция.

Предложението на Ферхойген крие и друг голям риск - да върне на дневен ред един от най-болезнените проблеми в ЕС - ролята и мястото на по-големите и по-малките страни в рамките на съюза, отбелязват наблюдатели.

Той от своя страна е свързан с дебата около институционалната реформа в ЕС, станала още по-належаща след присъединяването на България и Румъния към съюза.

Комисарят, изпратен от Букурещ, бе натоварен с проблемите на езиковото разнообразие - ресор, който се смята за доста незначителен.

27-те страни членки се различават кардинално по големина и население - така например германците са 82,5 млн. души, докато малтийците - едва 400 хил.

Тази ситуация обикновено се преодолява с механизма на гласуване с квалифицирано мнозинство, като всяка държава членка разполага с различен брой гласове.

Идеята, че малките държави не са съвсем равнопоставени с по-големите, остава обаче политическо табу, пише EUobserver, като обяснява, всички страни членки искат да имат по един еврокомисар, както заради престижа, с който е свързано това, така и за да може да научават от първа ръка какво се случва в Брюксел.

Проектът за европейска конституция, който бе отхвърлен на референдумите за ратификация във Франция и Холандия, предвижда броят на еврокомисарите да е по-малък от броя на държавите членки, но едновременно с това въвежда и механизъм за тяхната ротация, така че да не може някои страни да "окупират" постовете постоянно.

Сега действащият договор от Ница обаче постановява само, че след края на мандата на настоящата Комисия, когато страните членки вече са 27, броят на членовете й трябва да бъде намален.