АФП: ЕС още не е извлякъл поуки от отхвърлянето на евроконституцията

Г одина след като Франция и Холандия казаха "не" на договора за европейска конституция, ЕС не се поучи от това отхвърляне, предизвикало криза на идентичността, чийто изход все още не се вижда, коментира Франс прес.

Поуки не бяха извлечени, защото всеки извличаше различни поуки, обяснява витиевато Пол Манет, директор на Института за европейски изследвания към Свободния университет в Брюксел.

По думите му причините за провала на конституцията, предизвикан от страни основателки на ЕС, са

толкова многобройни, колкото са и събеседниците.

Според него лошото обяснение на европейския проект, страхът от глобализацията, прекалено бързото разширяване на ЕС през 2004 г. и желанието за интегриране на страни с различни икономически и социални модели са само част от причините за отхвърлянето на проекта.

Щом липсва съгласие за причините за провала, не трябва да се учудваме, че липсва единомислие за начина как да се даде нов тласък на европейската машина, която изглежда разстроена.

"Знаехме, че с приемането на конституцията щяхме да се придвижим напред и да избегнем несъвършенството на съществуващите институции.

С отхвърлянето й обаче нуждата от нея стана крещяща.

Това има най-вече психологически, но и реален политически ефект", смята Кристина Галак, говорителка на върховния представител на ЕС за външните отношения и сигурността Хавиер Солана, който по силата на евроконституцията трябваше да бъде издигнат в ранг министър.

Както твърди Гийом Дюран, анализатор в Центъра за европейска политика в Брюксел, проектът за конституция не бе "чудотворен", за да реши всички проблеми, а и от една година европейските институции доказаха, че не функционират "чак толкова зле".

Конституцията всъщност представляваше общ мобилизиращ проект, към който страните членки бяха избрали да се присъединят. Да се намери обаче подобен проект за 25 страни е трудно, смята анализаторът, с което обяснява сегашното усещане за парализа.

Освен това френското и холандското "не" хвърлиха светлина върху

растящите противоречия на ЕС,

раздвоен между "историческата си цел" за голям вътрешен пазар и желанието за запазване на лошо дефинирания "европейски социален модел".

Изправени пред тези противоречия, политиците продължават да не казват истината до край. Ако го направят, те ще престанат да демонизират Брюксел и ще обяснят какво Европа може и какво не може да направи, продължава Дюран.

Затова не е чудно, че "периодът за размисъл", който ЕС си наложи след френското и холандското "не" до юни 2006 г., бе предварително удължен за неопределено време.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу препоръча на 10 май решението за европейската конституция да се отложи за 2008 г.

Очакването на окончателната съдба на договора за европейска конституция, който все пак е ратифициран от 15 страни членки,

отдалечава перспективата за членство в ЕС на кандидатките Хърватия, Турция и Македония.

Французите, които настояват за широка дискусия за стратегията на разширяването на срещата на върха на 15 и 16 юни, предупредиха, че искат да се прилага стриктно гъвкавото понятие "капацитет на разширяване", критерий, съществуващ от срещата на върха в Копенхаген през 1993 г., но рядко използван до момента.

Дори към България и Румъния, които със сигурност ще влязат в ЕС през 2007 г. или 2008 г., съюзът се отнася с изключителна строгост.

Комисията, която първоначално трябваше да препоръча дата за членство на двете страни в ЕС на 16 май, отложи решението за есента с мотива, че България и Румъния трябва да положат още усилия в прилагането на реформите в някои области.