След петролния разлив в Керченския пролив: 30 хил. мъртви птици

Екологичната катастрофа в района на Керченския проток, свързващ Черно и Азовско море, се разраства. Въпреки коментарите, че инцидентът е от локален мащаб и нефтеният разлив няма да достигне България, данните са повече от тревожни.

Поне 30 хил. са мъртвите птици, още хиляди са покрити с мазут и обречени на сигурна смърт, съобщават от Българското дружество за защита на птиците.

Информациите за още предстоящи бури в района също засилват напрежението, тъй като забавят спасителните операции и почистването на огромното мазутно петно.

Под заплаха са заливите Казилташ, Дински и Тамански, обявени за орнитологично важни места. Тези райони се използват за почивка от повече от 50 хил. мигриращи водолюбиви и други видове птици. Сред тях са видове като морският орел и къдроглавият пеликан, включени като уязвими в червената книга на IUCN.

Бедствието ще се отрази върху популациите на засегнатите видове. Хиляди птици няма да се завърнат по гнездовищата си и няма да дадат потомство, т.е. моментната катастрофа ще има фатални последици за популациите на големия корморан, лиската, големия гмурец и още десетки видове мигриращи птици.

През различните години в България са зимували между 200 хил. и 700 хил. водолюбиви птици. Тази година в резултат от черноморското бедствие, най-вероятно голяма част от птиците, които очакваме да зимуват по нашето черноморско крайбрежие, няма да достигнат дотук, опасяват се орнитолозите.

Съдържанието на нефтопродукти в Керченския пролив, в района на нос Чушка, където в неделя станаха няколко корабокрушения, е изключително високо, съобщи Росхидромет.

Резултатите от анализите на пробите от водата, взети от специалисти на Росхидромет на 13 ноември от крайбрежните води в зоната на нос Чушка, сочат, че съдържанието на нефтопродукти е 2,50 милиграма на литър - 50 пъти над допустимата концентрация, което означава изключително високо замърсяване.

Без изграждането на дига в Керченския проток последиците от излелите се петролни продукти може да се усещат в Азовско море още около 10-15 години, каза пред ИТАР-ТАСС заместник-началникът на руската служба екологично наблюдение Росприроднадзор.

Според него трябва да се прегради протока, така че през него да не минава замърсена вода в Азовско море. Специалните бариерите - боновите заграждения, които ще бъдат поставени от руския нос Тузла до едноименния украински остров - ще помогнат да бъдат уловени леките фракции на въглеводородите, които се намират на водната повърхност.

Загражденията вече са доставени и ще бъдат монтирани веднага щом времето позволи. Те обаче няма да помогнат за събиране на тежките фракции, които се намират в по-дълбоките слоеве и на дъното.

Според Митвол дигата, която ще спаси Азовско море, може да бъде построена за две-три седмици. След което три-четири години ще чистим мазута, казва още той.

Руската прокуратура започна разследване срещу капитана на пристанището в Кавказ.

"Срещу капитана на пристанище Кавказ Андрей Ловлев започна разследване за небрежност. Предполага се, че той е трябвало да се погрижи за сигурността на корабите в Керченския пролив", съобщи говорителката на прокуратурата в Ростов на Дон Елена Великова.

Възможно е да бъдат разследвани и други руски висши служители, каза още тя. Прокуратурата трябва да проучи огромно количество документи, за да установи отговорните за инцидента, обясни Великова.