Такъв е случаят с Кипър. Повече от 30 години кипърските граждани не могат да използват подземните води, нито за пиене, нито за напояване. Залежите или са изчерпани, или са се смесили с морските води. Затова се наложила бърза намеса на власите, за да се избегне утежняване на ситуацията. Положението се влошило и поради разделянето на острова на гръцка и турска част през 1974 г. Само до преди пет години Кипър живееше с по-малко от 500 кубически метра вода на глава от населението на година.
Това е и абсолютния праг на недостига на вода, според международните експерти. Днес животът леко се е подобрил, но само в гръцката част на острова. Въпреки това страхът от липсата на вода остава. Наташа, която е родом от Никозия, си спомня: "Когато бях 15-16 годишна, имахме питейна вода само в понеделник, сряда или петък, в зависимост от квартала. Винаги имаше резервоари с вода, най-често на покривите. Днес проблемът е решен, но всички си останахме предпазливи по отношение на водата".
От другата страна на демаркационната линия положението е коренно различно. За жителите на турската част на Кипър водата е истинска рядкост. Шатай е кипърски турчин, който живее в северна Никозия. Той споделя: "Имаме вода само два пъти седмично по четири часа дневно. Това прави общо осем часа на седмица. През останалото време всеки се оправя както може. Отделните семейства си осигуряват лични резерви и се опитват да правят икономии. Най-трудно е през лятото".
Как е решен проблемът с водата при гърците в Кипър? Властите забраняват на земеделските производители да напояват с питейна вода. За нуждите им са построени две пречиствателни станции за извличане на солта от морската вода. Още по-впечатляващо е, че същата "преобразена" морска вода се доставя във всички южни градове от острова. Тази система за пречистване на водата, се използва за първи път в Европа. Може би разковничето за успеха се дължи и на приватизирането на индустрията за производство на питейна вода.
В турската част на Кипър се говори за доставянето на вода от Турция, но решението може да бъде само временно. Гражданите на тази част на острова възлагат големи надежди на присъединяването си към ЕС за подобряването на условията им на живот. Друга положителна стъпка в тази посока са контактите между турските и гръцките власти и общите им проекти, които в подходящ момент ще видят бял свят.
Британският климат не се слави с голяма суша. Въпреки това в някои райони на кралството от години има жестока липса на вода. В продължение на цели две години - от 1996 до 1998 г., земеделците в Брайтън, Саут Хемптън и още десетина южни градове не са имали право да поливат насажденията си заради недостатъчните количества вода. Забраната се простира и по-далеч - забранена е била смяната на водата в басейните, измиването на автомобилите, пускането на фонтаните. Причината за неудобствата се крие в несъвършенствата на системата за съхранение и разпространение на водата.
Ценната течност бяга, в буквалния смисъл на думата. Само в Йоркшир повече от 450 млн. литра вода се губят всеки ден в природата заради изтичане от системите. Всичко започва от приватизирането на компаниите доставчици на вода по времето на Маргарет Тачър. Тогава са освободени голяма част от работещите в системата. Поради неподдържане се появяват технически проблеми. Но веднъж решен един теч, много скоро се появява друг. Макар положението леко да се е подобрило през последната година, все още няма глобален подход към проблема.
Вода за всички. Под този лозунг хиляди испанци се стекоха във Валенсия през март, за да поискат от правителството най-накрая да изработи план за контрола над водата. Националният хидро план всъщност е доста амбициозен. Той предвижда пренасочването на водите от северните провинции към южните, страдащи от хронична нужда от вода. Работата по проекта може да се сравни със строителните работи при пирамидите. Копаят се гигантски канали между различните реки, градят се заграждения, цели селища потъват под водата.
Но още от приемането си през 2001 г., планът не спира да предизвиква разгорещени спорове. Неговите привърженици изтъкват солидарността между испанските провинции, а противниците - потъпкването на грижата за околната среда, което този план прави по разрушителен начин. Има и такива, които смятат, че използването на природните водни ресурси е въпрос на култура. Други определят плана като най-големият екологичен атентат в историята на човечеството. Те предупреждават, че проблемът не е само в Испания, а пред подобен риск са изправени също Италия, Гърция и изобщо Средиземноморското крайбрежие.
В България 10 язовира са предназначени само за водоснабдяване, но това не решава проблема с недостига на питейна вода в много райони на страната. Дори в Девин, място известно с минералните си извори, през лятото жителите страдат от липсата на обикновена чешмяна вода, необходима за домакинствата им. Еколозите обясняват причините за липсата на вода с масовото изсичане на гори години наред, особено по поречието на реките и с унищожаването на зелените защитни пояси.
Погледнат в цифри проблемът изглежда така - 60 на сто от селищата в България имат нарушено водоснабдяване, а на воден режим са 1380. Това ни най-малко не смущава всички онези, които продължават да използват питейната вода за поливане, миене на коли, пране на килими. Дори и с повишаване на цената на водата, българите трудно разбират, че тя е достатъчно скъпа и ценна, за да бъде пиляна.
В градски условия обаче основната причина за пилеенето на водата са течовете. Много от тях са скрити под земята, други се намират под натоварени улици. Така загубите на вода за пиене възлизат на 52,77%от общото количество, което се подава. Съществуващата водопреносна система се нуждае от подмяна не само заради загубите, но и заради качеството на водата. В град като София програмата на "Софийска вода" за намаляване на разхищенията все още не дава резултат. Софиянци предпочитат да пият минерална вода, вместо тази от водопровода.
Заради снижените показатели на качество на питейната вода потреблението на минерални води в цялата страна е скочило с 4% в сравнение с миналата година. В градове като София присъствието на минералната вода има своя исторически и културен аспект, но има селища, където тя просто липсва. 3 на сто от българите трябва да разчитат на бутилираните минерални води в райони, където в централното водоснабдяване тече вода с повишено нитратно съдържание или във водата има съдържание на манган заради намиращите там мини. В 60,3 на сто питейната вода от водоизточниците са подава без пречистване, а само се обеззарява с хлор.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!