Трансграничните съседски отношения

Ф инландците са изгубили вече голяма част от очарованието си в очите на естонците. По времето на студената война скандинавците от другата страна на Балтийско море са представлявали всичко, към което естонците са се стремели - свобода и просперитет, но днес те вече не символизират мечтата от едно време.

Привличани от много евтиния алкохол в Естония, туристите от Финландия се наливат с литри бира, в резултат на което се стига до не особено приятни картини. Въпреки голямата разлика в цените, заради която се поглъщат огромни количества алкохол, финландците броят всяка стотинка и дори често забравят да платят.

Целият квартал около пристанището на Талин се е развил хаотично, с единствената цел да бъдат задоволено търсенето на финландските туристи. Супермаркетите предлагат предимно алкохол.

Финландското законодателство позволява на гражданите да внасят в страната 1 л концентриран алкохол, 2 л вино и 15 л бира. Проверки на границата обаче се правят рядко и затова финландците пазаруват с най-голямо удоволствие в Талин.

Парадоксалното е, че Финландия внася в Естония голямо количество бира, най-вече от марката Lapin Gulda, а финландците, които пазаруват в Талин я изнасят обратно във Финландия.

Вниманието на гостите от Финландия се привлича и от евтините лекарства и козметични продукти, за които не е необходима рецепта. Годишно в Естония идват 4 млн. финландски туристи, което не е за пренебрегване в страна, която има едва 1,5 млн. население.

Всяка неделя, на пристанището в Хелзинки чака линейка, за да посрещне туристите, връщащи се от Талин, които евентуално имат нужда от медицинска помощ.

Типичен пример за трансгранични търговски отношения са германците, които редовно пазаруват в Холандия и Белгия. Причина за този туризъм в граничнитe райони са не само по-ниските цени, но и атмосферата в белгийските градчета, които много германци ценят.

В Германия магазините са затворени през уикенда и белгийските фирми публикуват непрестанно реклами в немската преса, за да привличат повече германци.

Много жители на германския град Аахен, който на френски звучи Aix la Chapelle, изминават по 20-30 км, за да напълнят догоре резервоара си с бензин от Белгия, където разликата понякога достига до 10 евроцента на литър.

В последно време, с увеличаването на работното време на магазините в Германия, събота следобед, пазаруванията в Холандия и Белгия започнаха да намаляват. В неделя обаче, в пограничните райони на двете страни преобладаващите купувачи продължават да са германците.

Откакто България и Румъния станаха членове на ЕС интересът и на българи, и на румънци едни към други се засили.

По-ниските цени и близките разстояния до България са привлекателни за румънците, въпреки че като цяло страната ни не е атрактивна като туристическа дестинация.

Таксите на Дунав мост въпреки някои корупционни практики не плашат хората от двете страни. Ежедневно стотици румънци пресичат моста и идват в Русе по бизнес дела, на пазар или дори само за да пият кафе.

Хранителните продукти и строителните материали в българските магазини са по-евтини от румънските. Русенските хипермаркети "Метро", "Практикер", "Мосю Бриколаж" са пълни с румънци, които товарят колички с какви ли не стоки.

Българите от своя страна преминават на румънския бряг на река Дунав в края на седмица пак по същите причини - шопинг туризъм или просто на разходка. Много използвани за тази цел са т.нар. еднодневни екскурзии до Гюргево, на румънски Джурджу, до столицата Букурещ, която е само на 1 час път с кола от Русе.

За русенци е много по-изгодно да направят качествен шопинг в Букурещ, вместо да пропътуват шестчасовото разстояние до София. Има и друга причина. Марковите стоки в Букурещ са много по-евтини от тези, които се продават в София.

Увеличава се и потокът на български туристи от вътрешността на страната, които избират Румъния за ваканция през лятото, привлечени повече от красотата на известния румънски курорт Синая, отколкото от румънското Черноморие.

В сравнение с румънските курорти, българските са много по-луксозни и с повече удобства, констатират и самите румънци. По-заможните румънци инвестират пари и в недвижими имоти като купуват апартаменти в курортите по северното Черноморие. Румънски компании инвестират в индустриални терени в Добрич и в Русе.

Покрай трансграничните търговски отношения и ваканционния туризъм се развива и здравният туризъм. Известно е, че в последните години България е посещавана от много гръцки пациенти. Сега от година насам тенденцията се повтаря с румънските пациенти, които търсят по-евтините стоматологични услуги.

Интерес има и към кардиологичната клиника в Русе и към рехабилитацията. Не случайно медицинските кадри в Русе учат румънски, за да могат да се разбират по-лесно с пациентите си от северната ни съседка.