Дошлите от Източна Европа искат да останат във Великобритания за постоянно

В секи четвърти от източноевропейските имигранти, живеещи във Великобритания, иска да остане за постоянно, съобщава в. "Дейли мейл" в електронното си издание.

Според проучване на фондацията "Джоузеф Раунтри" повечето от тях заявили, че първоначално са искали да се върнат у дома, но променили решението си заради по-високите пенсии и доброто образование за децата.

Това опровергава прогнозите на правителството, което твърдеше, че повечето имигранти ще останат само няколко месеца или години, допринасяйки за икономиката, и после ще си отидат у дома. Необходимостта да се плащат стотици хиляди допълнителни пенсии ще натовари с огромно бреме и без това изнемогващата система, отбелязва авторът Джеймс Слак.

Екипът на "Джоузеф Раунтри" анкетирал имигранти между шест и осем месеца след отварянето на границите на кралството за Източна Европа през 2004 г.

Шест процента отговорили, че когато пристигнали, нямали намерение да остават завинаги. Но значителен брой променили решението си и 25%заявяват, че нямат намерение да се връщат в родината си изобщо. При тези, които имат намерение да се приберат, планираната продължителност на престоя им в кралството почти се удвоила - от 21 на 48 месеца.

Повечето от тези - 90%, уточнили, че възнамеряват да се върнат в кралството в даден момент в бъдеще, за да търсят работа. Освен това проучването установило, че някои от имигрантите възнамеряват да спечелят възможно най-много пари в брой и да ги изнесат от страната.

Официалните данни, оповестени миналата седмица, показаха, че 640 хиляди източноевропейци са се регистрирали за работа във Великобритания, припомня изданието. През първите три месеца на годината към тях се прибавиха 10 хиляди българи и румънци.

Реалният брой вероятно е по-голям, тъй като правителството не включва самонаетите, съпрузите и децата. По някои оценки общият брой е около 800 хиляди.

И докато правителството настоява, че те имат положителен принос за икономиката, докато работят, картината се променя, ако останат като пенсионери. От тези, които решат да останат, четирима от всеки пети стават в крайна сметка бреме на националните финанси, пише "Дейли мейл".

Сумата, която е необходима, за да дава едно лице положителен принос през целия си живот, е 27 000 лири годишно. Това е еквивалент на плащането на 7600 лири годишно данъци върху доходите и други и покрива разходите за здравеопазване и други обществени услуги след пенсионирането.

Председателят на организацията "Мигрейшън уотч", спонсорирала проучването - сър Андрю Грийн заяви, че "социалната цена на сегашните масови равнища на имиграция, включително ефектът им върху инфраструктурата и обществените услуги, далеч надвишават възможната полза".

Говорител на вътрешното министерство напомни, че правителството подкрепя легалната миграция в Обединеното кралство, която е от голяма полза за икономиката, където квалифицираните имигранти попълват празнините в пазара на труда.

Но има законни опасения за някои последици от имиграцията, в които правителство се вслушва, и затова е възприело по-предпазлив подход към отварянето на пазара на работна ръка за хората от България и Румъния, запазвайки ограниченията и въвеждайки квоти за нискоквалифицирани
работници.

В същото време електронното издание на в. "Индипендънт" отбелязва, че много източноевропейски имигранти във Великобритания трудно завързват приятелства с британци, показва проучване на тръста "Джоузеф Раундтри". Дори след две години, всеки четвърти все още общува социално само с други имигранти, а 30% имат усещането, че британците не ги третират като равни.

"Индипендънт" пише, че въпреки това броят на имигрантите, възнамеряващи трайно да се установят във Великобритания, нараства пет пъти само месеци след пристигането им.

През април 2004 г. само 6% отговорили, че ще се заселят за постоянно в кралството, но към края на годината техният дял вече бил 29%. Такова решение били по-склонни да вземат жените, отколкото мъжете, както и хората с по-високи средни доходи.

Проучването установило, че 44 % от имигрантите делят стая с друг човек, различен от партньора им, но някои живеят в пренаселени условия по собствена воля, за да пестят от наема.

Анкетата сред поляци, чехи, словаци, литовци, българи и украинци, извършена от учени от Оксфордския и Съсекския университет, установила, че само една трета са взимали уроци по английски, и също толкова знаят как да се запишат при лекар.