Отчитаме се на Брюксел на всеки 6 месеца

Б ългария и Румъния да не очакват икономическо чудо след приемането им в Европейския съюз на 1 януари 2007 г., защото ще влязат при безпрецедентно строги условия и ще трябва още да доказват на инвеститорите и на Брюксел, че наистина реформират съдебните си системи и се борят с корупцията.

Това са изводите на водещи икономически анализатори, направени в същия момент, когато в медиите бяха разкрити подробности за съдържанието на последния доклад на Европейската комисия за готовността на София и Букурещ за членство.

Той ще бъде огласен официално във вторник следобед, а окончателното решение ще вземат лидерите на ЕС през ноември.

Засега се твърди, че в него на България ще бъде наложен строг мониторинг по шест проблемни сфери (за Румъния са четири) и правителството ще трябва да се отчита за постигнатото по тях на всеки шест месеца, като започне още от 31 март 2007 г.

Икономическият ефект от почти сигурното приемане на България и Румъния в ЕС на 1 януари ще бъде не повече от умерен, а през следващите две-три години дори очакваме леко забавяне в ръста на икономиките им, смятат от "Икономист интелиджънс юнит" (EIU).

Българските минуси остават неефективните институции, лошите регулации и демографският срив, а плюсовете са евтината работна ръка, макроикономическата стабилност и силната външнотърговска интеграция в ЕС.

В най-добрия случай на страната ще са й необходими 68 години, за да достигне средното равнище на доходите в старите 15 страни членки на ЕС, докато балтийските държави например ще наваксват "само" три десетилетия, предвиждат от EIU.

В интервю за "Дау Джоунс" Франческа Писаридис, старши икономист в ЕБВР, предупреждава, че корупцията и съмненията в независимостта на правораздаването в България и Румъния са сериозен проблем и за бизнеса, и за ЕС.

"Вярно е, че практиката показва ръст на преките чуждестранни инвестиции две-три години преди и още толкова след приемането.

Но членството в съюза не носи автоматично добри резултати - това се постига по-скоро с прилагане на законите, където има много работа за вършене.

Ако решат, че всичко свършва с приемането им, няма да спечелят и от свършеното дотук", казва Писаридис.

"Дау Джоунс" допълва, че на фона на събитията в Унгария и Централна Европа инвеститорите са станали особено чувствителни към големия дефицит по валутната сметка, какъвто имат и България, и Румъния.

Габор Хуня от Виенския институт за международни икономически сравнения (WIIW) коментира, че двете страни са икономически по-неподготвени за членство от тези от първата вълна, а особени проблеми очакват средния бизнес и специално земеделието и хранителната промишленост.

Ниските заплати (1/3 от тези в стара Европа и 70% от тези в нова) ще се запазят за десетилетия и ще са едно от предимството им да привличат чужди инвеститори.

Но не очаквам вълна от преместване на производство към България и Румъния, защото има голяма индустриална и логистична пропаст между тях и Запада, посочва Хуня, цитирано от агенция ДПА.

Именно добрите икономически резултати на двете страни, а не политическата и институционната готовност са източникът на благосклонността на Брюксел към тях, сочи в последния си брой авторитетният германски седмичник "Велт ам зонтаг".

Макар още да не е изрично записано в мониторинговия доклад на Европейската комисия, България и Румъния ще влязат в ЕС на 1 януари 2007 г., категорични са международните агенции.

Броени дни преди утрешното огласяване на текста те съобщиха подробно за съдържанието на последния му работен вариант.

Членството обаче ще бъде съпътствано от строги санкции, заради които за първи път в историята може да се говори за присъединяване на страни "втора категория", отбеляза агенция ДПА.

Най-голямото притеснение в Брюксел остава липсата на достатъчен напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност, като медиите подчертават по-добрия напредък на Румъния в това отношение.

Според Би Би Си в доклада за България са отправени 6 препоръки в тази сфера, докато за Румъния те са 4. В София трябва да осъществят необходимите промени в конституцията си, за да бъде премахнато съмнението по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система.

На сериозна критика ще бъдат подложени неспазването на стандартите за безопасност на храните (предимно проблемът с чумата по свинете), както и забавянето на акредитацията на разплащателната агенция, която трябва да разпределя парите от еврофондовете.

Заради неспазване на последното условие Брюксел може да отреже 25% от средствата за земеделие за първата година, като е възможно санкцията да бъде продължена и след това.

Лондон готви точкова система за българи

Британският вътрешен министър Джон Рийд ще предложи въвеждане на точкова система като механизъм за контролиране на притока на работници от България и Румъния след 1 януари, съобщи в. "Сънди Телеграф".

Схемата щяла да наподобява тази, която се използва за имигрантите от страните извън ЕС и щяла да пресява кандидатите според тяхната квалификация и опит.

Според Би Би Си обаче в британското правителство имало раздразнени от акцията на министъра, защото той се опитвал в угода на медиите да наложи своя политика, преди кабинетът изобщо да е обсъждал стъпки в тази посока.

От решението на Великобритания ще зависи и какво ще предприеме Ирландия. Вчера ирландският правосъден министър Майкъл Макдауъл съобщи, че Дъблин ще координира с Лондон политиката си спрямо имигрантите от двете страни.

Посланикът ни в Лондон Лъчезар Матев пък подготви списък на известните българи, с който да подобри имиджа на страната сред скептичните британци, съобщи "Сънди Телеграф".

В списъка са изобретателят на персоналния компютър Джон Атанасов и на дигиталния часовник Петър Петров, но още и бившият премиер Симеон Сакскобургготски и четирима български футболисти, играещи в английски отбори.

В желанието да обори образа на страната като залята от престъпност обаче посланикът твърди, че всъщност Великобритания е по-зле в това отношение.

"При вас 7,2% от населението е директно жертва на престъпления, а при нас те са едва 1,5%. Четири пъти по-вероятно е да ви откраднат или разбият колата във Великобритания, отколкото в България.

Относно престъпността ние сме в по-добро положение от повечето държави, включително Великобритания. Защо си мислите, че ще хукнем към страната ви - не харесваме климата ви, много е скъпо, а и здравеопазването ни е по-добро", казва посланик Матев.