ФАЦ: В България има пропаст между претенции и действителност

Б ългария се развива добре. От близо 10 години страната следва разумна, ориентирана към стабилност икономическа политика, която привлича чуждестранните инвеститори, констатира германският вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" (FAZ.net) в обширна статия, която предава Българската редакция на радио "Дойче веле".

Въпреки това не само Европейската комисия, но и българските бизнесмени критикуват нехайството в прилагането на законите в държавата.

Белгиецът Филип Ромбо е директор на едно от най-големите български предприятия за производство на торове - "Агрополихим". Той знае много добре колко дълбока още е

пропастта между претенции и действителност в България

На хартия всичко е наред, ежедневието обаче носи пълно разочарование, смята той. Пример - изплащане на фирмения данък добавена стойност.

Законът обещава връщане на парите до 45 дни, но в действителност предприятията чакат девет месеца и повече, докато си ги получат.

Като жива мъка бизнесменът описва и несъответствието между държавния стремеж към тотално урегулиране и безотговорното безгрижие на бюрокрацията.

Така например правителството е взело решение за въвеждане на валидните в Германия екологични стандарти, въпреки че португалските са много по-подходящи с оглед на сегашното равнище на българската икономика.

В същото време бизнесът от години вече чака да бъдат оправени улиците, да бъдат разширени пристанищата и разкрити нови транспортни артерии.

Според белгийския предприемач не корупцията е ахилесовата пета на България, а

невероятната ленивост и безгрижие на правителството

Самоопределението на Ромбо като щастлив, но тотално фрустриран инвеститор се отнася за повечето чуждестранни предприемачи, осмелили се да работят в България.

Щастливи, защото печелят изключително добре, тъй като конкуренцията е слаба и в сравнение със Западна Европа съществува много по-голяма свобода за предприемаческа инициатива.

Фрустрирани, защото с повече дисциплина и ефективност би могло да се постигне още толкова много... Вместо сегашните 5-6%, българската икономика би могла да има растеж от 10% - ако политиците си вършеха работата, както трябва.

Това мнение се споделя и от германските бизнесмени, инвестирали около 1 млрд. евро в България.

В ежегодните допитвания на Германско-българската търговска камара на първо място сред недостатъците се изреждат слаба ефективност на администрацията, недостатъчна правова сигурност, корупция и престъпност, както и лошо състояние на инфраструктурата.

Всичко това обаче не смущава стъпилите вече в България фирми да разширяват ангажимента си. 56% от анкетираните компании

искат да увеличат инвестициите си

Един пример: веригата "Практикер" от концерна "Метро", която едва преди две години разкри първия си магазин в София, днес има вече още шест други филиала.

Като потенциален център на Балканите страната интересува междувременно и международната енергийна индустрия. Най-големите български енергопредприятия бяха закупени вече от EON, чешкия концерн CEZ и италианския ENEL.

Не е сигурно обаче дали на общоевропейския енергиен пазар ще се намери място за амбициозните планове на София да разрасне ядрената си енергетика.

Специалистите твърдят, че България няма нужда от повече електроенергия, а преди всичко от повишаване на своята катастрофална енергийна ефективност.

Местните и чуждестранните експерти са единодушни, че икономическото бъдеще на страната ще представлява солидна смес от туризъм, земеделие и индустрия, като главна характеристика на последната ще бъдат не крупните инвестиции, а най-вероятно

пъстра китка от различни браншове

Това разнообразие ще имунизира срещу кризи българската икономика. Земеделието има голям потенциал, но се нуждае от смели, опитни и разполагащи с много средства инвеститори, които да извършат необходимата модернизация.

Ключът за това развитие е чуждестранният капитал. Последният обаче иска благоприятни рамкови условия и ведър инвестиционен климат.

И не само това. Който иска да привлече инвеститори, трябва да разполага с подготвена работна сила.

Качеството на 15-те български университета е доста ниско,

освен това има прекалено много лоши училища и учители. Напълно неудовлетворително е и положението на пазара на труда. В никоя друга европейска страна участието на трудовия пазар не е толкова слабо.

Още отсега в частния сектор има повече пенсионери, отколкото работещи, твърди либералният икономист Красен Станчев. А тъй като населението на страната от години вече намалява, България ще може да се разраства само ако в трудовата дейност се включат повече хора и се повиши производителността.

И в двата случая на дневен ред е политиката. Стимулите и инвестиционният климат трябва да си съответстват.

Във вчерашна статия пък, озаглавена "Цар, бизнесмен, политик - Симеон Сакскобургготски винаги е бил любимец на поклонниците на конспиративни теории", изданието помества и портретен материал за бившия български премиер, чието име през последните дни бе замесено в афера около Виктор Емануил Савойски.

Като дете през Втората световна война Симеон за кратко е "цар Симеон II". Кулминацията на политическата си кариера в България той достига през юни 2001 г., когато неговото национално движение, основано само два месеца по-рано, печели от раз на парламентарните избори половината депутатски места.

В триумфална предизборна борба завърналият се от изгнание в Испания бивш монарх обеща, че в рамките на 800 дни жизненото равнище на българите щяло значително да се подобри. В очите на повечето му съграждани обаче

оглавяваното от него правителство не е успяло да постигне това

На изборите м.г. царската партия понесе значителни загуби. Тя обаче продължава да е в управлението като младши партньор в правителствената коалиция на социалистите.

Симеон Сакскобургготски е внук на Фердинанд I и син на Борис III. Неговият дядо, роден през 1861 г. във Виена и починал през 1948 г. в Кобург, е княз на България от 1887 г. и цар от 1908 г. до абдикирането си през 1918 г.

Избран за български княз, той желае, въпреки възраженията на Бисмарк и Александър III, да създаде една велика България със столица Истанбул, който през Първата балканска война (1912-1913 г.) е атакуван от български войници.

За Борис III, бащата на Симеон, в България се говори често и до днес. Неговата смърт малко след лошо преминало посещение при Адолф Хитлер през август 1943 г. се обяснява с това, че бил отровен по заповед на германския диктатор.

Противниците на Сакскобургготски тълкуваха завръщането му през 2001 г. и през призмата на конспиративни теории, за които и до ден днешен липсват доказателства. Говори се например, че той бил внедрен от намиращите се тогава в опозиция социалисти, за

да сложи край на прозападната реформаторска политика на страната

Други пък твърдят, че като бизнесмен в Испания навремето натрупал големи дългове и единствено поради финансови причини бил заинтересован от властта в родината си.