Ако проследим поведението на всички стопански министри от началото на промените досега, ще забележим, че Василев изобщо не се отличава от тях. Юпито постепенно става част от системата и влиза в нейния калъп. Всички стопански топначалници досега стигаха до момент, когато им се налагаше да обясняват колко успешно работят на слушатели, които не ги слушат. Новото при Василев е само "новото време" като измерване на момента - доста бързо, скоро след старта.
Народът спря да слуша и Пушкаров, и Дачев, и Вучев, и Божков... Някои от тях дори съвсем ги забрави. Сега вече му писва и от Василев. Но има една разлика - причината за писването. Тя не е както преди - корупция, наглост или лъжи, нито пък политическа арогантност или несъобразяване с интересите на избирателите. Тя е просто снизхождение и обезсърчително отчаяние. Защото това момченце изобщо не е в час с "нещата" и говори само глупости. Нито думата "момченце" е моя, нито констатацията след нея. Аз дори не бих имал моралното право да я ползвам, защото Василев е по-стар от мен и тогава аз би трябвало да минавам направо за детенце. Но я ползвам, защото тя отговаря на истината, която виждат хората.
Василев говори оптимистично на един народ, затъващ все повече в мизерия и стагнация. Той говори за ръст, когато всичко се срива и хората се чудят какво да правят. И говори за ниски данъци теоретично, когато започва да се плаща повече практически. И последното се усеща осезаемо. Господинът се държи напълно неадекватно и мнозина се двоумят относно причината за това - дали бълнува, или е дрогиран...
Но нека да не обръщаме тази статия в лична нападка към човека, дори и той да я заслужава. В крайна сметка не е грях това да не ставаш за министър - повечето българи и без това не стават. Грях е фактът, че си министър, но той се споделя и от тоя, който те е назначил. И оня, който го е избрал преди това. Като гласуваме лековерно, така е. Но целта на тази статия е да докаже пълното бълнуване (или дрогиране - кой както иска) на икономическото управление на страната.
Икономиката на България изобщо не е добре. Всеки един стопански субект го усеща и го усеща много тежко. Всичко е в тотална стагнация, всички пазари се свиват, фирмите оцеляват все по-трудно, заплатите са заковани с тенденция към съкращения на служители, бизнеси се закриват... Това е, което реално се случва в българската икономика, и то е истината, а не общият растеж и отчитането точка по точка на програми и обещания. Отколешна истина е, когато нещо не върви и реалността е друга, да започват да се ползват математически методи за доказване на обратното. Точка първа - изпълнена, точка втора - изпълнена, точка трета... следователно всичко е наред...
Но икономиката не е чиста математика. Особено при нас. И големият грях на днешното управление е, че продължи политиката на предишните, въпреки че обеща нещо различно. Грях е именно защото обеща.
Действията на Велчев и Василев с почти нищо не се различават от тези на Муравей Радев и Петър Жотев. Макрорамката на бюджета и параметрите на данъчната политика са си все същите. Икономическа политика продължава изцяло да липсва. И всички обясняват колко много работели.
Но работата не е политика. Днешната изпълнителна власт попада в стария калъп изпълнението на ежедневните задачи да се брои за политика. Това не е така. Работата на администрацията е един непрекъснат процес и той никога не спира. Просто държавата трябва да се управлява и тази задача е поверена на нейните чиновници. Но това никак не е политика. Това е работа на работно време.
Политиката, това е някаква воля, демонстрирана на най-високо ниво и подкрепена с гласовете на избирателите, която цели ясни и видими промени в основни параметри на системата. Идването сутрин на работа, извършването на технически процедури по приватизационни сделки (примерно), назначението и уволнението на мениджъри на предприятия и пр. - тези не са политика. Тях ще си ги има и когато завърши преходът и чрез тях обществото ще се движи напред. Но днес то има нужда от реален и ясен избор накъде върви, защо върви и как ще продължава да върви.
В икономическата област царското движение спечели много гласове именно защото обеща нещо като "политика". То каза, че ще намали осезаемо данъците, ще ограничи - също осезаемо - корупцията, ще насърчи предприемачеството. Тогавашните кандидати за депутати предложиха яснота и конкретност, която никой досега не беше предлагал. Казаха конкретни неща, те звучаха реалистично и вдъхнаха надежда на хората. Точно това е икономиката - надежда, мотивация, психология. А не само математика. Икономиката това е да накараш хората да работят усърдно и да влагат целия си творчески потенциал в работата. Защото само чрез нея се стига до растеж. Не може да има растеж сред отчаянието от края на ерата "Костов". НДСВ преди изборите успя да върне оптимизма в едно общество, което все повече ставаше черногледо. Царят просто накара хората да се усмихнат и да се надяват. Това наистина беше голяма пробуда.
Сега, каквото и да си говорим, пробудата заспа. Отиде си. С което си отиде и надеждата за политика. И народът вече се чуди кого ли ще трябва да избере следващия път. А министрите започват точка по точка да обясняват колко много са променили. И се чудят защо никой не ги разбира. Не ги разбира, защото хората очакваха промяна в цялостната среда, в цялостното отношение, в духа на реформите, а не изпълнение на точки. То, мнозинството, не е и чело тия точки изобщо и за тях никой не е гласувал. Гласовете бяха за голямата промяна.
По принцип самото продължение на Костовата политика не е чак толкова лошо. Ще се гарантира макростабилност, резки тотални сривове няма да има, следователно и революции няма да има. България ще крета някак си нанякъде. Но няма да крета бързо и в правилната посока. Ще си остане без политика.
Липсата на ясна политика доведе до това, че 12 години икономиката се остави на самотек. Логичната развръзка при нивото на неопитност на мениджърите, на липсата на капитали за инвестиции и на свирепата конкуренция на международния пазар бе това, което виждаме в момента. И за да не заприличаме на г-н Василев, говорещ само общи приказки, ние ще посочим нещата 1:1 - такива, каквито са...
България няма никаква икономическа структура. Икономическа структура - това е съвкупност от основни субекти и връзки между тях, както и от заобикалящи ги субекти, гравитиращи около тях. Основните субекти създават каналите за правене на бизнес и в зависимост от обстоятелствата - сами генерират по-голяма или по-малка част от него. Това зависи от специфичния модел на икономиката. Заобикалящите субекти запълват каналите със съдържание, дотолкова доколкото те не са запълнени от основните. Ако са много запълнени, тогава заобикалящите или са по-малко, или се ограничават до задачата за разпределяне на печалбите и благата.
Типичен пример за добре работеща структура е икономиката на САЩ. Там съществуват неколкостотин големи (суперголеми) корпорации с обороти от по десетки милиарди долари годишно всяка. Това са имена като "Интел", "Дженеръл мотърс", "Форд", "Боинг", "Дженеръл илектрик" и др. Те изграждат гръбнака на стопанството вътре в страната, а заедно с американското правителство проправят пътя на бизнеса навън. Около тях се въртят стотици хиляди и милиони дребни и средни бизнеси, действащи или като подизпълнители, или като поръчители и връзка с пазара. Те генерират повечето работни места и през тях де факто минават повечето пари, преди да стигнат до корпорациите. Този т.нар. "дребен и среден" бизнес генерира основната част от националния продукт, от данъчните постъпления и от заетостта. Това е типичен модел, когато гигантите създават каналите, а заобикалящите ги изпълват със съдържание. Това е и моделът на икономика, опираща се на "малкия и средния" бизнес.
В България подобна структура не съществува. Няма големи предприятия, които да създават забележими центрове на привличане на капитала и канали към тях. Единственият по-голям субект в това отношение е самата държава и това е причината бизнесът у нас да е тотално зависим от нея. Не защото имало лицензи, корупция или нещо такова. А защото държавата е най-големият клиент - практически единственият от някакъв значим мащаб.
При липсата на икономическа структура, всякакви реформи и концепции са обречени на провал. Включително и прокламираната масова и от всички правителства поддръжка на дребния бизнес. Този бизнес просто не може да го има, защото няма с кого да работи. Без структура той не може да излезе сам на външния пазар, а на вътрешния става жертва на конкуренцията на международните корпорации, прокарващи със сила и мощ собствените дребни бизнесчета зад гърба им.
България няма структура точно заради липсата на политика. Старата структура се разпадна и задача на властта беше да създаде нова. Просто няма кой друг да го направи. Под създаване на нова съвсем не се разбира непременно някакви колосални инвестиции в нови гигантски предприятия. В днешния глобализиращ се свят е възможно и да извоюваш или да си купиш парче от чужда структура. Необходимо е само да й предложиш по-изгодни условия. И тъй като самите корпорации се конкурират помежду си, те ще откликнат на такива възможности. Практически не е чак толкова трудно да накараш една американска компания да даде поръчки на подизпълнители тук. Информацията вече се обменя бързо, парите текат бързо, доставките стават бързо. Няма проблем. Капиталът сам идва там, където му е изгодно.
Но това не се прави - тук данъците ни са много по-високи от тези в други страни, капиталов пазар и борса няма, рискът е много голям заради политическата нестабилност, огромна част от най-качественото население емигрира, и т.н... И 12 години всякакви министри само отчитат статистика - приватизирал съм толкова, закрил съм толкова, спестил съм толкова, инвестирал съм толкова... Реално погледнато, българската държава и министрите ни, колкото и да са корумпирани и несъвършени, са извършили много повече работа, отколкото колегите им във Франция или Германия. Но без структура тези реформи "на парче" нищо не помагат. Това си е труд "залудо". В Америка и Европа бизнесът върви, въпреки че там разходите са много по-големи, защото има структура - знаеш, че като построиш фабрика и пуснеш стоката на цена, по-ниска от конкуренцията, и направиш необходимата реклама, общо взето рискът от неуспех е нисък. Т.е. ако твоята изобретателност е открила как да произведе конкурентен продукт, структурата го поема и ако си бил прав, успяваш.
В България има много допълнителни пречки и твоят продукт може изобщо да не стигне до пазара - нито вътрешния, нито външния... Да не говорим, че може и изобщо да не успееш да го произведеш. Може дори до първа копка на фабриката да не стигнеш. Точно работа на управлението е да премахне тези пречки.
Дори и извън фундаменталните структури обаче днешното управление не се различава много от предишното. Дори и на микрониво - уж като помощ за малките фирми, нищо не се прави. Когато Николай Василев казва, че 15% е ниска ставка, той умишлено пропуска онези 10% допълнително, които отиват за общините. 15% е само вноската в централния бюджет. Общо преизчислен данъкът печалба е 23,5%. Вицепремиерът освен това премълчава убийствената осигурителна тежест - около 35% социално осигуряване и 6% здравно. Това е данък върху всяко открито работно място - ако даваш мизерните 100 лв. заплата, трябва да внесеш още 40 лв. в държавата. И това е минимумът. Собственици и управители се осигуряват още по-скъпо. Отделно от самата заплата се удържа данък общ доход - средно 15-20% за ниските доходи и до 29% за високите. Общо ако се изчислят удръжките върху всяко работно място, може да излезе, че за всеки лев, който харчиш за работника, внасяш и лев в държавата. Това е безумно облагане, защото оскъпява поне двойно цената на един от основните производствени фактори - труда. И когато ходим на Запад и кажем - ние предлагаме евтина работна ръка, нека не се правим на хитреци и да си вярваме, че инвеститорът не гледа и другите работи. Защото ако той дойде тук и започне да дава примерно високите за нашите условия 300 марки на месец заплата, реално на него те ще му излязат 600 марки! А по света има къде-къде по-евтин труд...
И най-сетне - дори и накрая, след като работникът си получи заплатата, той отива в магазина и при всяка покупка плаща 20% ДДС. Преизчислено, това значи, че малко над 16% от всеки похарчен лев отива в държавата. Тук изобщо не говорим за такси смет, данъци върху имоти, коли и пр. Като се пресметнат всички тежести, може да излезе (някои са го смятали), че до 70% от труда и доходите на хората се присвояват от държавата. Това са съвсем реални цифри - практически прилагани, и нямат нищо общо с никаква министерска розова реторика.
Извън данъците, държавната политика е пълен фарс и в осигуряването на капитал за бизнес. Досега никой не правеше нищо и кредити нямаше. Сега започнаха да се раздават измислените "царски кредити". Но те пак са подигравка, защото отново не вършат нищо. От една страна не е премахната главната пречка - обезпечението. В България и без държавна подкрепа, всеки може да си изтегли кредит, стига да има 200% обезпечение. Но малцина имат. Сега с новите кредити този процент е намален на 100% - отново недостатъчно, за да стане нещо. Но подигравката не е това, а е нещо друго - тези заеми са гарантирани на 100% от държавата. Защо тогава се иска допълнително обезпечение? То по принцип е необходимо, за да може да се върне заемът, ако длъжникът фалира. Но като е гарантиран от държавата, за каква несигурност може да става дума? И също така - след като това е абсолютно сигурен заем, защо лихвите са като при нормалните заеми? Те трябва да са далеч по-ниски, защото няма риск...
"Царските кредити" са смехотворна политика и от друга гледна точка - те се дават предимно в региони с висока безработица. Привидно това изглежда умно, но икономически е върхът на глупостта. В региони с безработица няма пазар. А с кредит от 5000 лева може да се направи единствено бизнес, работещ на местния пазар и разчитащ на него. С тях не можеш да направиш нещо голямо. Като се дават пари в бедни региони, това е сипване на вода в пясъка. Дребният предприемач има шанс само в големите градове и не толкова бедните центрове, защото има на кого да продава. Днешното правителство прави огромната глупост да използва един икономически лост като заемите за решаване на социални проблеми. Това е груба грешка и затова системата просто не работи - малцина взимат заеми. Политиката по отношение на региони с голяма безработица трябва да е съвсем друга. На икономически език тя се нарича "кейнсиянство". Ползвам този термин, защото е теоретичен и ако Василев е бил добър студент, може и да го помни и да го разбере. Това е политика на големи държавни инвестиции в големи проекти в изостанали региони - строене на язовири, пътища и пр. Така се създава масова заетост, наливат се пари там, създава се пазар. И после около този пазар се нарояват дребните бизнеси. Постепенно след като те укрепнат, държавата може да се изтегли и да остави местната икономика сама на себе си. Тук вече могат да се дават "царски заеми".
Липсата на големи пари за инфраструктурни проекти изобщо не е оправдание за вършенето на глупости и изливането на голям брой малки суми на дребно сред безработните. Ако на това г-н Василев му вика "икономическа политика", той е срам за западните си работодатели, дето ни го изпратиха да ни оправя. Това нито е нещо икономическо, нито е политика.
Нищо ново не ни предлага Новото време и в приватизацията. Все същата философия на продажба на всяка цена. Сега даже се стигна по-далеч, защото автоматично с новия закон всичко се обявява за продан. Но не е нужно да си работил в Англия или Германия, за да знаеш, че при свръхпредлагане и никакво търсене, цените са символични. За каква приватизацията става дума тогава? След като ти не продаваш, а подаряваш? Не е ли това същият онзи модел на Костов на "братовчедската" приватизация? Нормалният икономически модел е да се създадат условия да се прави успешен бизнес в България и тогава чуждите инвеститори да се поканят да купят заводите и да ги реформират. Но какво значи от една страна чрез данъци, бюрокрация и корупция ти да създаваш невъзможна за работа среда, и от друга - да предлагаш нещо за продан? Не значи ли това, че ти целиш нещо различно от изгодна продажба?
По принцип приватизацията се приема като лек от държавното стопанисване, което не е много ефективно. Но тя се приема, когато може да се намери алтернативно стопанисване, което е по-добро. Иначе защо? Не е ли срамота да се приватизира на всяка цена, като резултат от което цената е ниска, разни чужденци идват, купуват заводите и изнасят машините в чужбина... Защото така им е по-евтино, отколкото да си ги купят поотделно! Това е грабеж.
Ако няма добра алтернатива на държавната собственост, тогава не е ли по-добре тя да се даде направо на народа чрез някаква форма на масова приватизация или на работещите в предприятията? Нека не се подценяват възможностите на отделните граждани да си защитават интересите и собствеността. Това е учебникарски стопански прийом - когато мениджмънтът не знае какво да прави с капиталите и печалбата на дружеството, той разпределя голяма част като дивидент и оставя решението в ръцете на собствениците... В случая държавата не знае какво да прави със собствеността...
И най-сетне, ако въпреки всичко няма начин да се смени изгодно притежателят, защо той трябва да се сменя? Не може ли да се върви в насока самите държавни фирми да заработят добре? Във Франция над 50% от икономиката е държавна. И функционира добре. Гръцката компания ОТЕ, дето щеше да ни купува БТК, също е държавна. В този случай се задаваше един въпрос - каква приватизация е тая, като ни купуват чужди държавни фирми? Но въпросът е, че има ноу-хау и методи за добро управление на държавните фирми. Нека него да привнесат юпитата от запад, след като очевидно няма интерес от частни собственици.
Вместо да се захване реално да управлява и да взима трудните решения (защото сега всички решения са трудни - няма как), т.нар. икономическо управление на държавата се занимава със странични проблеми. Точно такова решение е преструктурирането на външния дълг. Това е една напълно ненужна и неприоритетна точно сега операция. От нея няма да загубим, но няма и да спечелим много. Сега икономиката има далеч по-важни проблеми и те трябва да са грижа на държавата, а не външният дълг, който е горе-долу стабилизиран. На мен не ми е ясно защо се отделя толкова време и усилия за една операция по разсрочване, от която ще се спестят 500-600 млн. долара за две петилетки напред. Това са по 50 млн. на година... И то тия суми не трябва да се смятат номинално, защото да спестиш 50 млн. след девет години не е като да ги спестиш сега. Бъдещите плащания струват по-малко от настоящите и това го знае всеки икономист. 50 млн. след 10 години могат да струват 5 млн. сега в зависимост от процесите, които протекат... Щуротии.
И накрая, за да отворим очите на г-н Юпито, ще му приведем и няколко конкретни примера от ежедневието на българите:
1. В София стана безбожно евтино да се возиш на такси. Причина за това е тоталната мизерия и безработица, от която безброй народ вижда последно спасение да стане таксиметров шофьор. Нека министърът един път да се качи на такси и да се повози. И да си поговори с шофьора. Ще види колко дълбоко под повърхността се дави реалният живот.
2. Понякога в автобуса човек може да стане свидетел на екшън, в сравнение с който Арнолд Шварценегер и Холивуд изглеждат аматьори. И този екшън става заради едно непродупчено билетче от 40 ст. Народът дотам е омизерял и обеднял, че стават колосални разправии за 40 ст. И стават свирепи, и се карат, бият се. Все едно, че от това зависи съдбата на света - крясъци, юмруци... За 40 ст. И никой не чува другия - пътникът може да има съвсем разбираеми аргументи - може да е болен, да е бърза, да има проблем. Контрольорът пък може да е съвсем прав в друг случай - спрямо наистина виновен нередовен пътник. Но никой не чува аргументите на другия - започва една дивотия и омраза, защото хората са на върха на мизерията.
3. В градския транспорт е пълно с пенсионери. Понякога по-младите недоволстват. Причина за това са безплатните карти за транспорт, които се използват от старите хора, за да обикалят града да търсят по-евтино ядене. За 20-30 ст. спестени може да се обиколи от единия край на града до другия. Правят го възрастни хора, които при това невинаги са в добро здравословно състояние. За няколко стотинки по-евтино...
4. Повечето масови дребни магазинчета, които бяха символът на началото на частния бизнес в България, се изпозакриха. Къде що остана нещо, едва оцелява. Хората останаха без пари и не пазаруват. По улиците безбройните дребни търговци по цял ден висят и не продават почти нищо. На Лъвов мост циганите те обсаждат отвсякъде и ти се молят - понякога доста нахално, да си купиш някаква евтиния.
Има и 5,6,7... Още много. Все дребни факти, но достатъчно красноречиви, че да говорят за обща причина.
И още един факт - в България в момента тотално е избуял дребният бизнес. Един далеч далеч по-дребен и микроскопичен бизнес от магазинчетата. Но това става не благодарение на държавната политика, а благодарение на тоталната мизерия и безработица. Страшно много хора се принуждават да минат в бизнеса и да "човъркат" там нещо. Да капе, но нещо. Само като погледне човек колко много вестници има по будките. Казвам този пример, защото ми е от бизнеса и съм запознат с него. В тази страна "куцо и сакато" тръгна да прави вестник. Защото изискваният начален капитал на е толкова голям. И евентуално може да се закрепи нещо някак си. При компютърните вестници пък един руски мениджър преди време каза, че в България ги имало повече като абсолютна бройка, отколкото в Русия! И всички бутат нещо и се борят - оцеляват някак си. Същото е и в повечето станали отрасълчета - книги, учебници, частни уроци, фурнички, мандрички... За автомонтьорите да не говорим - само минете по бул."Христо Ботев". Форсирано вкарване на не чак толкова подходящи хора в бизнеса, поради липса на избор. Хора, които иначе биха били чудесни наемни работници...
Ако сега подхванем и темата за селското стопанство, ще продължим статията да се чете "до утре"...
Г-н Василев трябва да си отвори очите и да види истината, преди да говори глупости. Същото трябва да направят и Н.В., и цялата придворна свита. Държавата е на много, много, много лош хал и ако има път за изход, той задължително включва първо да спрем да се лъжем едни други - и най-вече себе си. Днес "жълтите" ни лъжат - това е очевадно. Те правят съвсем същото, което правеха и "сините". Дотам са се задълбали, че дори започнаха да копират медийната им политика. Така както Костов, вместо да отговори сам на обществото, си назначи Явор Дачков да обяснява колко е велико управлението му, сега НДСВ си назначи сладкодумния икономист Владимир Каролев. Разликата е, че той хвалебства от екрана на Нова Телевизия. Но пак си е по модела на "Поразяващата уста" - колко мъдро се движела държавата и какъв уникален шанс била настоящата власт и как народът не трябвало да се поддава на провокации, идващи откъм лява и дясна опозиция. Изобщо не се майтапя - който не знае, нека да знае, че Каролев си направи предаване, наречено "Делова седмица" по НТВ. И който не го е гледал, нека просто ми "поверва" - аз съм го гледал и ви казвам, че това е жълтият Явор Дачков. Почти никаква разлика. Същият той няколко пъти се опитва да предизвика някого на двубой в шоуто "Сблъсък" по bTV. Точно по икономическата политика. Елементарна паническа пропаганда. Ако бях малко по-известен и имах шанс да ме поканят, може би щях да се пробвам да ида. И да се пробвам да му кажа истината.
Но това дали имам шанс всъщност е отклонение от темата. Медийната политика е само детайл от истината. Която със сигурност е много далеч от представите на тези, които трябва да си я представят най-правилно. И това ги прави да изглеждат смешни... Комай единственият източник на смях в мизерната ни реалност.
Преди изборите Симеон II върна надеждата и усмивките с реални аргументи. Мнозина ги чуха и "поверваха". Сега правителството му връща усмивката с глупави изпълнения и наивни "изцепки". Връща само усмивката - без надеждата...
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!