Проф. Божидар Димитров: ДПС се е самоиндентифицирала чрез своя лидер като икономическа мафия

- Като че ли Съединението е празник с най-малко излишна фалшива патетика в българския празничен календар. Защо е така и каква е реалната стойност на тази дата в исторически план за съвременна България?

- Огромна е по простата причина, че това е една от малкото успешни политически акции, извършени от българския политически елит, действащ в пълно съгласие (или както днес казваме с чуждата дума "консенсус") с народа си, и то и в двете държавни формации - Княжество България и Източна Румелия, и армията, независимо от тежките загуби, които претърпява всеки.

Преди малко казахте, че Пловдив е направил голяма жертва, тъй като съзнателно и доброволно се е отказал от правото на столица. Губят много добри хора. Политиците губят доверието на Европа, тъй като извършват Съединението, без да са влезли в предварителен контакт с европейските "велики сили", които са си присвоили правото през XIX век да решават съдбините на Европа.

Те правят конференции и взимат някакво решение или конгреси. Берлинският конгрес или по-малко известната Цариградска конференция, на която ни дават независимост или ни дават правото на независимост, са решения на въпросните "велики сили".

В случая българският народ... сам прави това и, естествено, доверието в политиците е загубено. Кариерите и на Батенберг, и на Петко Каравелов, и на много други хора приключват след една-две години.

- Добре ли е изказана ролята на българските политици от този период начело с княз Александър Батенберг в съвременната българска история? Знае ли се добре каква е наистина тяхната заслуга и дали е обяснено защо те правят така добре на българския народ?

Защо този акт е наистина самостоятелен за българската държавата и за българския народ и той дори е направен в противовес с мнението на "великите сили" по това време?

- Така е. Сега, българският народ - този, който се интересува от история, разбира се, - знае тези факти. Онзи, на когото му е все едно или едва свързва двата края и вниманието му е насочено другаде, естествено, не го знае, но надявам се, че чрез всичко, което пише днес във вестниците, което електронните медии ще покажат и хората ще видят, лека-полека ще стигне до съзнанието на по-голямата част от българите.

Все пак да не правим митология от Съединението - не сме го направили сами. Когато го направихме, то трябва да се утвърди, и действително над главите ни се струпват много беди, но е хубаво, че "великите сили" са шест, а не една, както сега, да речем. Те имат противоречиви интереси на Балканите и ние успяваме да ги скараме.

- И може да се търси балансът вече...

- Точно така. Първоначално всички... обичайният заподозрян в такива случаи е Русия. Всички... останалите "велики сили" смятат, че Съединението е извършено под диктовката на Русия, но след като княз Александър Трети изтегли руските офицери от Българската армия и от Румелийската милиция и се обявява публично против Съединението...

Иначе той стои зад Съединението, но понеже иска да свали княз Батенберг, нещо не го харесва... и тогава Англия се намесва в празната ниша и най-неочаквано се обявява за Съединението. Куриозното е, че...

- Известни са добрите връзки на Англия с Турската империя по това време.

- Така е, но възможността да изместиш от една традиционна сфера на влияние на Русия... каквото са българското общество и България, е толкова съблазнително, че най-неочаквано Англия се обявява в защита на Съединението... и между другото, го прави този, който много псува в 1876 г. - Дизраели.

Той се обявява за Съединението, защото в момента не е на власт, а Гладстон, който ни защитава в 1876 г., най-неочаквано, понеже управляваше в този момент, се обявява против Съединението.

- Такива са превратностите...

- Но, общо взето, Европейският концерн (така се нарича галено този консилиум от "велики сили"), започва да скрибуца, започва да свири фалшиво и губи два месеца. В този момент ние успяваме да спечелим лека-полека.

Днес има интересни статии в някои вестници, да не им правим реклама, за общественото мнение в Европа. Всички в началото горко окайват българите, политическите коментатори не се съмняват, че България ще бъде наказана.

България постепенно печели общественото мнение в Европа и нейните политици трябва да се съобразяват с него, идат избори, и в един момент ни напада Сърбия. Аз не знам дали ще направим паметник на Сюлейман паша, но много пъти съм казвал, че трябва да направим паметник на крал Милан.

- Ама, естествено, защото всъщност е нападната Османската империя. Хората забравят това нещо и, естествено, от Отоманската империя не можеш да отцепиш и една околия - това е велика сила... Трънска околия или еди-какво си.

Променя се статутът на България, така да се каже, в международно правно отношение - това, което е свършила...

- А самият акт на Съединението какви вътрешно-политически последствия има за самата българската държава? Това е една държава, която и тогава, в онзи момент не се съединява напълно, защото знаем, че остава Македония отделена.

- Така е. Българският национален идеал в тази епоха е обединението на петте части, на които са разкъсани българските земи на Берлинския конгрес. Действително остава Македония, остават обаче и Поморавието, остава и Северна Добруджа.

Българското общество е много окуражено от този голям успех, който постига, и смята, че би могъл да изпълни националната си задача и в бъдеще. И, между нас казано, за малко да успее...

Провеждаме по един блестящ начин Балканската война в съдружие този път с политически и военни съюзници сред балканските държави, каквито ги нямахме в 1885 г., отново при пълно единство. Но за съжаление, фаталната грешка на Фердинанд на 16 юни 1913 г. е повторена с овчедушно упорство само след две години - присъединяваме се при вече една година изтекла от Първата световна война, когато е ясно вече кой ще загуби войната.

Присъединяването на страната на губещия завинаги ликвидира този национален идеал, тази национална доктрина - обединението на българските земи, и така Съединението ни остава единствения голям успех в изпълнението на тази задача.

- Имало ли е възможност и някакъв исторически или политически шанс, ако бяхме забавили малко мига на Съединението, в България да се натрупа, по-сериозен ресурс - и финансов, и войскови - и в един момент да се мисли за по-голямо Съединение на България, което да включва и други територии, откъснати, според Берлинския договор, но български, според Санстефанския?

- Не. Първо, Княжество България, което е Северна България, днешна Северна България плюс Софийско, Пернишко и Кюстендилско, не би могло да натрупа такъв икономически и военен ресурс, с който да реши изцяло националния проблем.

- Той е бил по-слабият икономически субект в сравнение с Източна Румелия...

- Да, то и сега е така. Южна България е много по-добре развита - и в икономически, дори и демографско отношение. Най-големите градове са в Южна България, а не Северна, и днес.

Второ, за тези земи, върху които ние претендирахме, претенции имаха и останалите балкански държави, и ако трябва да бъдем справедливи и точни, са части от тях с пълно основание. Имам предвид южната част на Македония, която беше населена основно с гърци, или западната част на Македония - както и днес, така и тогава тя е била населена преимуществено с албанци, които също водеха борба за своя държавност, и успяха през 1912 г.

Не, моментът на Съединението беше точно избран, защото имаше още една опасност. Точно както случаят с Вардарска Македония днес, постепенно някой да започне да развива румелийско национално съзнание, да прави румелийски език и т.н., и т.н., и в един момент Румелия да се откъсне от българската общност вече и по национален признак.

- Един банален въпрос, но съм длъжен да ви го задам. Най-малко духът на Съединението е жив и днес - той е и дух на българския парламентаризъм, защото поне на българския парламент стои този надпис "Съединението прави силата"...

- Той няма общо със Съединението.

- Естествено. Жив ли е духът, обаче, на българското Съединение днес? Този революционен плам, който живее още от предосвободителните години на България, който намира своя разцвет по време на Съединението и след това в продължаващите борби за национално освобождение на България, жив ли е той днес?

- За съжаление, не много, макар че части от този дух са останали поне в някои депутати или сред някои политически лица. Но като цяло мисля, че липсва.

Друг е повикът на деня - да се обогатяваме, братя, и да формираме новата българска буржоазна класа, и естествено, ние да бъдем част от нейните експоненти. Ако наистина се интересуваха от духа на Съединението, ние най-малкото щяхме да направим повече по болния въпрос, този, който остана нерешен - въпроса с Македония.

Щяхме да тръгнем срещу исканията на голяма част от нашите сънародници, живеещи там, да ги свържем не само духовно, но и държавнически с България, като им дадем гражданство. Не като присъединяваме Македония, разбира се, днес това не ни е нужно. Щяхме да работим повече сред българските общности в Бесарабия, в Молдова, в Украйна и т.н., и т.н.

Разбира се, аз вече почвам да се съмнявам доколко сериозно българският политически елит иска присъединяването ни към Европа да стане. Видяхме колко опасно рискуваха с това протакане на съставянето на правителството и приемането на необходимите закони за влизането ни в ЕС.

- А въобще създаването на новото правителство и всички тези факти, свързани с него, вкл. и процесите в част от страната срещу областните управители на ДПС, срещу новите властови територии, които ДПС получава, създават ли някаква опасност от етническо противопоставяне в България?

- Никаква. Етническо противопоставяне няма - и бай Хасан, и бай Иван, които заедно си пият ракията и псуват националния отбор по футбол или по-скоро треньора му, никога няма да се сбият - никога не са се били и няма да се сбият и в бъдеще.

Напрежението е в политическите елити на партиите. Води се борба между експонентите на отделните партии за повече властови ресурс, а той е свързан с икономически интереси.

И на мен ми е много смешно като чуя, че... когато се води борба за губернатора на Варна, да речем, се казва: ааа, ууу, тези пораждат етническо напрежение. Няма етническо напрежение.

- А как си обяснявате - откъде тръгнаха тези протести, защо точно анти-ДПС станаха те? Като че ли това беше общото мото.

- Защото ДПС със самото си съществуване, всички знаем, че тя е етническа партия...

- Така, и тогава защо говорят за етническо напрежение, когато, да речем, протестират срещу техен управител във Варна? След като не са етническа партия - не протестират.

- Точно, точно заради това. Просто ме прекъснахте, аз не казах... Един път, значи, хората са фрустрирани от това, че една скрита етническа партия е в българския политически живот.

Това означава, че законите в България могат да бъдат нарушавани. Лош пример. Това е едно.

И второ, тази партия сама се е самоидентифицирала, и то чрез своя лидер, като икономическа мафия. Спомняте си прословутия израз за "обръча от фирми". Не че другите партии...

- Г-н Доган обаче говори с този израз и за другите партии, не само за своята.

- Така е, но те поне не го заявяват. Значи, той казва "ние сме мафия и щеше, не щете, трябва да ни търпите, защото ние ще предизвикаме иначе етнически размирици".

Това дълбоко фрустрира обществото и мисля, че антидепесарските настроения в момента са много силни.

- Създава ли опасност това да бъде разрушен имиджът и на коалиционния партньор на ДПС - основният коалиционен партньор е БСП?

- Така е, и един от нашите лидери (мисля, че тук, в това студио, на тази маса, в разговор с вас) каза, че това е една безрадостна коалиция, но какво да правим?

Другото означава да провалим влизането си в Европа. Правителство трябва да имаме, за да приемем до 1 октомври... оказаха се 50 закона, аз мислех, че са само пет... и да идва тази Европейска комисия, да казва ще ни приеме или няма да ни приеме, и т.н.

Партията рискува своя имидж, тя направи своята жертва, така, както на времето политическите партии в Източна Румелия направиха своята жертва. Те просто се ликвидираха - ликвидираха държавата, ликвидираха столицата...

- Това възможно ли е да доведе до ликвидацията на БСП, която е най-старата партия в България?

- Е, чак дотам... До ликвидацията - не, но до много тежки загуби, загуба на доверие и по-лоши резултати при следващи избори - повече от сигурно.

- Как тълкувате казуса в Кърджали? На пръв поглед той прилича много на казуса и с останалите протести срещу областни управители, но тук, като че ли...

- Не, не прилича, не прилича.

- На пръв поглед казах само, но на втори план...

- На пръв поглед само прилича.

- На втори план там могат да бъдат разчетени други знаци и един от тях е, че е възможно БСП в рамките на своите коалиционни взаимоотношения с ДПС да се е поддала на известен натиск и по този начин да е приела решение, удобно по-скоро на ДПС, отколкото на собствения си партиен актив.

Неслучайно самите партийци на БСП в Кърджали имат своя трактовка на събитията, която се различава от трактовката на националното ръководство, според която това е междуличностен конфликт за власт вътре в рамките на самата партия, където незаслужено се въвлича ДПС.

- Ей, това ДПС как започнахме да го пазим! Не и аз, разбира се. Естествено, че е под натиска на ДПС.

Аз познавам отлично Кърджали. Правим археологически разкопки там от години - Татул, Перперикон и т. н., затова познавам отлично ситуацията. Милко Багдасаров действително е душата и сърцето на партийната организация в Кърджали, и ако има БСП в Кърджали, и то с добри резултати, това е до голяма степен резултат от неговата дейност.

В Кърджали нещата наистина са доста по-различни, отколкото във Варна. Действително ДПС в този район действа, така, както си знае - с десетки уволнения на българи, заемащи обществени служби, и назначаване на свои симпатизанти.

Същото е и в бизнеса. Там особено остро се чувства, за разлика от Варна, да речем, присъствието на ДПС в обществения, икономическия, ако щете, и в културния живот на града.

И Милко Багдасаров като областен управител щеше да бъде една гаранция, че поне част от тези неща няма да се случват. Докато хората не са убедени... аз не познавам добре Ангел Коджаманов, макар че дъщеря му ми е колежка... хората мислят, че той не би защитил по същия начин техните интереси, както Милко Багдасаров.

- И какво става сега - казва ли истината националното ръководство на БСП, когато твърди, че конфликтът в Кърджали е междуличностен в борба за властови ресурс, в който конфликт незаслужено се въвлича ДПС?

- Борба за властови ресурс - да... аз съм съгласен с това мнение на ръководството, но наистина Кърджали е друга бира и Милко Багдасаров непрекъснато го повтаря, и е прав.

Там личността, за разлика от Варна, да речем, е много важна - кой ще бъде областен управител, вкл. и от БСП. Т.е., хората там, българите имам предвид (а и не само българите, и много турци), действително виждат икономическата мафия, наречена ДПС, в открит чист вид и начина й на действие. И както казах, искат някаква гаранция срещу нея.

Там борбата е реална, а не, както във Варна, до известна степен абстрактна.

- Има ли БСП тогава политически ресурс да наложи и да се противопостави на подобни тенденции в рамките на коалицията или ще се върви по посока на непрекъснатите отстъпки - ситуация, която избра като начин на действие, като че ли, настоящият коалиционен партньор на ДПС и БСП - НДСВ, в предишното правителство. НДСВ отстъпваше непрекъснато до момента, в който спря да отстъпва, и на практика се появи голямата политическа криза от февруари.

- Ами, вероятно същото ще направи и БСП. Казвам "вероятно", защото макар и член на Висшия съвет, аз не взимам участие във взимането на подобни решения. Те понякога - изумявам се, - както в случая с Милко Багдасаров, се взимат пет минути преди правителствено заседание.

А и между другото - Висшият съвет сме гласували Милко Багдасаров да бъде областен управител... И това е дори нарушение на нашия вот, но какво да се прави - политиката...

- Решение на Висшия съвет на БСП, с което впоследствие министър-председателят Станишев не се е съобразил.

- Да, ние одобрявахме и зам.-министрите, и министрите. Нещо е станало, тепърва ще се научи, разбира се, истината и се надявам това да е за последно.

- Има ли бъдеще управляващата коалиция БСП, ДПС и НДСВ оттук нататък? Предстоят много сериозни изпитания пред нея, те са свързани с изборния календар на България, предстоят кметски избори в столицата. Имат ли бъдеще тези три партии да застанат зад единна кандидатура, дали ще бъде на Бойко Борисов, дали на Божидар Димитров или на Татяна Дончева, или на Росен Владимиров.

- Не, аз няма да бъда. Искам още веднъж да заявя, че аз съм се отказал да участвам в кметската надпревара.

- С вас или без вас имат ли бъдеще тези три партии като един коалиционен субект?

- И аз като Бойко Борисов, който реве днес по вестниците...

- Реве... не знам дали е точно казано...

- ... че му използват думите, че му използват името, и аз не бих искал да се използва името ми. Отдавна съм се отказал от по-сериозно участие в политиката. Работата, с която се занимавам, ми е достатъчна...

- А имат ли бъдеще тези три субекта като една коалиция оттук нататък и на други нива на властта?

- Не знам. Откровено казано, ДПС не би могла да помогне в столицата, тъй като тя няма тук електорат. Т.е., общобългарската партия няма електорат в столицата, която е около 2 млн. души.