Книгата съдържа стихове от 67-ия псалм на Давид от Стария завет. Написана е на старославянски и вероятно е донесена в Русия от България или Сърбия. Псалтирът ще бъде показан за пръв път в Ермитажа напролет.
Най-старите кирилски текстове са върху камък - Надписът на чъргубила Мостич (средата на 10 в.), Добруджанският надпис (943), Самуиловият надпис (993), Битолският надпис на Иван Владислав (1015-16). От 10-11 в. са запазени и старобългарски кирилски книгописи - Савина книга, Супрасълски сборник, Енински апостол.
От България кирилското писмо е пренесено в Русия и Сърбия. Най-старите ръкописи - Остромировото евангелие от 1056-57 г. и Изборникът на Святослав от 1073 г., са преписи на старобългарски кирилски оригинали.
Руският кирилски курсив е в основата на създадения през 1708 г. по поръчка на руския император Петър I граждански шрифт. От втората половина на 12 в. са запазени кирилски ръкописи от Сърбия и Босна. От края на 14 в. в продължение на 200-300 г. кирилицата е църковно и канцеларско писмо във Влашко и Молдавия.