Джери Брукхаймър отговаря на 20 въпроса в "Плейбой"

- Да, май бяха доста уплашени от златните му зъби, плитки и неконтролируеми движения на рокзвезда (смее се). Кратките филмчета, които правим по време на пробните снимки, рядко показват цялата истина.

В случая, когато ги прожектирахме на съответния млад мениджър на "Дисни", той беше доста объркан, защото в изпълнението на Джони нямаше нищо нормално.

Всичко извън нормата притеснява младите мениджъри и те първосигнално решават, че щом филмът кривва дори малко от правилата, няма да има успех и те ще си изгубят работата.

Не знам колко точно пъти трябваше да повтарям с успокоителен тон: "Виж, имаме този прекрасен герой, който, след като изрежем и сглобим сцените както трябва, няма да изглежда толкова откачен."

- Значи все още във филмовите компании има хора, които се осмеляват да спорят с най-успешния филмов продуцент на всички времена?

- Да. Постоянно трябва да убеждавам шефовете на филмовите компании какво е добро за тях и въпреки че автобиографията ми е достатъчно впечатляваща, винаги се сблъсквам с хора, които си мислят, че знаят по-добре как се прави касов филм, или пък просто имат различен вкус.

Когато казах, че искам Ник Кейдж за "Скалата", всички присъстващи в заседателната зала ме изгледаха уплашено, все едно съм се натъпкал с халюциногени и не знам какво говоря. Реакцията беше съвсем същата и когато реших да наема Ник за "Съкровището".

По-късно, когато филмът удари рекорд по приходи, същите тези хора казват: "Винаги съм смятал, че този човек е най-добър за ролята. Проблемът не беше в мен, а в моите началници."

- Винаги си имал перфектен усет и затова как да спасиш един филм, който изглежда обречен на провал. През 1995-а перспективите пред твоя "Опасен ум" с Мишел Пфайфър в ролята на учителка, която трябва да се справи с проблемните цветнокожи хлапета, изглеждаха повече от мрачни.

В последния момент обаче ти добави "Gangsta's Paradise" на Кулио към саундтрака и филмът беше спасен...

- Реакцията на публиката на предварителните прожекции на "Опасен ум" наистина ме изплаши. Може и да преувеличавам, но от пълния в началото салон до края не оставаше почти никой.

Когато си професионалист, много лесно разчиташ реакциите на хората. Започнат ли да се въртят на местата си, това е знак, че нещо не е наред.

Обикновено не става въпрос за точния момент, в който започват да го правят, а за проблем във филма малко преди това. Например по средата на първата серия на "Карибски пирати" имахме сцена с една маймунка, която крещеше много пронизително.

Зрителите на предварителните прожекции ни казваха, че трябва да я махнем, защото им действа стресиращо и със сигурност ще уплаши и децата, които ще гледат филма по-късно. Вместо да я изрежем тотално, я сложихме в самия край, където се оказа, че пасва много добре.

- Изпълнението на Джони Деп в първия епизод му спечели номинация за "Оскар". Какво по-различно има в ролята му в новата серия?

- Джони е велик актьор и винаги знае какво да направи, за да не оставя публиката да скучае дори за миг. Образът на капитан Джак Спароу продължава да се развива, а и самият той е поставен в още по-комплицирани ситуации, които изстискват максимума от вродената му находчивост.

- Преди да продуцираш първата серия, изпробва ли едноименната атракция в "Дисниленд"?

- Да, много пъти. Всъщност мога да кажа, че това е любимото ми кътче от парка. И въпреки това много хора ми казваха: "Джери, при успеха, който имаш, не е ли малко идиотско да търсиш идеи за филм в някакви шарени увеселителни влакчета?"

Имах известни притеснения, но когато сценаристите Тед Елиът и Тери Росио ми казаха за идеята си пиратите във филма да се опитват да върнат съкровището, а не да го откраднат, си казах: "Ето един филм, който и аз нямам търпение да гледам."

- Съжаляваш ли за някой филм, който си отказал да продуцираш, а после е имал огромен успех? Например "Мълчанието на агнетата".

- Да, с Дон имахме оферта за него, но не бях сигурен, че искам да живея година и нещо с толкова мрачна и пълна с насилие история, и учтиво отказах.

- Може ли да се каже, че успешното ви сътрудничество с твоя дългогодишен бизнес партньор Дон Симпсън се дължи на факта, че той, с неговата страст към наркотиците и опасния живот, беше пълната ти противоположност?

- За мен винаги е било важно да се чувствам удобно в кожата си и да знам, че живея живота, който искам. С Дон си допаднахме толкова много най-вече заради това, че харесвахме едни и същи неща във филмите, имахме еднакви виждания и цели.

Дон беше много забавен и магнетичен събеседник, но не ни се налагаше да си говорим много, защото няколко месеца след като се запознахме, вече се разбирахме с поглед.

- През 80-те във всяка статия за тандема Брукхаймър/Симпсън пишеше за огромното ви его...

- (Рязко.) На такъв човек ли приличам?

- Не, но скромни и притеснителни хора рядко печелят милиони, карат спортни коли, обличат се в "Армани" и в случая на Симпсън - изхвърлят дизайнерските си джинси всеки път когато им дойде време да се перат. Или пък ти беше човекът, който ги изхвърляше?

- Не, не. Беше Дон. Аз съм бедното момче от Детройт, което не изхвърля нищо. Жена ми постоянно ми натяква, че трябва да си разчистя гардероба, защото е пълен с неща от 80-те, които със сигурност няма да облека никога. Това сигурно е резултат от строгото ми възпитание и немския произход на родителите ми.

- Според слуховете, когато пътуваш по света, на паркинга на летището трябва да те чака чисто нов "Рейндж Роувър" със запален двигател...

- Не. Бяха наели за мен "Рейндж Роувър", когато снимахме "Крал Артур" или "Вероника Герен" в Ирландия, но оттогава не съм се качвал на такъв. Честно.

- Но имаш маса за билярд, покрита със специално изтъкан за целта плат на Армани.

- Да, това е вярно. Нямам никакво отношение към "Рейндж Роувър", но съм заклет почитател на Армани (смее се).

- Прекъсна бизнес отношенията си с Дон Симпсън по-малко от месец преди той да умре. Съжаляваш ли за това?

- Много хора предупреждаваха Дон, че ако продължава да живее по същия начин, не му остава много време. Говорих с неговите доктори за състоянието му и със самия него. Уговарях го да се вземе в ръце и му обещах да продължим да работим заедно, когато това стане.

Но разсъдъкът на всеки човек, който води толкова екстремно саморазрушителен начин на живот, е замъглен поне до степен да мисли, че ще живее вечно. Дон също не вярваше, че ще умре.

Направих каквото можах и съвестта ми е чиста. Беше като да загубиш роден брат, но знам, че духът на Дон и енергията му са някъде наоколо. Те продължават да са част от мен.

- Как реагираш на критиките, че филмите, които направихте с Дон, са триумф на формата над съдържанието и отвличат вниманието на публиката от истинското, интелектуално кино?

- Журналистите го твърдят, но за мен важното е, че милиони хора гласуват с парите си за нашите филми. Може би това, че мнозинството зрители предпочитат "Пърл Харбър" пред някой претенциозен артфилм, обижда някои критици, но аз лично не мога да направя нищо по този въпрос.

Никога не чета рецензиите за филмите си, защото смятам, че приходите от тях са по-добрият критерий.

- Как искаш да те помнят хората един ден? Като най-успешния холивудски продуцент...

- (Прекъсва.) Като човек, участвал в създаването на интересни и забавни филми, който никога не е отстъпил от принципите си.