"Икономист": Развод без граници

Т я била французойка, а той - англичанин. Те току-що се били преместили от Париж в Лондон. Когато той разбрал за любовника й, тя помолила за помирение. Той бил непримирим: още същия следобед подал молба за развод във Франция - страната, чието законодателство е сред "най-стиснатите" в Европа към съпруга, който не работи, особено ако в цялата история е замесена и изневяра.

Ако тя беше подала първа молба за развод във Великобритания, нейната изневяра не би имала никакво значение и тя щеше да има шанса да получи значителна част от семейната собственост и да спечели дори издръжка до края на живота си, коментира сп. "Икономист".

Международните разводи са съпътствани с такива драми и аномалии, че естествената реакция на политиците е да се опитат да опростят нещата и да ги направят по-предсказуеми. Но най-сериозният опит в последно време да бъде направено именно това - чрез споразумение, известно като "Рим 3", току- що бе пратен в архива.

Вместо това сега няколко европейски държави упорито се опитват да прокарат свои варианти на хармонизирано законодателство. И мнозина се съмняват, че резултатът ще бъде различен.

Основните пречки са свързани с досадния въпрос законът на коя страна ще се прилага при разтрогване на смесен брак. Съпрузите може да живеят дълго време в трета страна и временно да работят в четвърта. Най-лошият вариант е да се търси развод чрез скъпи правни схватки пред няколко юрисдикции.

В момента основният принцип е, че делото се разглежда от съда, в който молбата за развод е заведена за първи път. Тази практика, въведена през 2001 г., помага да се избегнат международните правни процедури, но в същото време накара двойките с по-голяма готовност "да натискат спусъка", тъй като съпругът, който се двоуми как да постъпи, търсейки начин да спаси брака, може да загуби огромна сума пари.

Целта на Рим 3 бе да се премахнат условията, които позволяват бързо да се стигне до съда. Вместо това съдилищата във всяка страна членка автоматично прилагат местния закон, който е регулирал брака през преобладаваща част от неговата история.

Този подход вече се прилага в Холандия. Съпружеска двойка, която току-що се е преместила там, след като по-голямата част от съпружеския живот е преминала във Франция, и поиска развод, би могла да намери холандски съдия, който ще раздели имуществото и ще вземе решение при кого да останат децата, като прилага френските закони.

Този подход действа добре в страните от континентална Европа, в които правната система, основаваща се на римското право, оставя много малко място за прецеденти или за предпочитанията на съдията. Всеки може да намери в интернет какви са правилата - и да ги приложи.

Но в същото време това е анатема за страни като Великобритания, където системата изисква подробно (и често скъпо) разследване на подробностите по всеки случай, и след това дава на съдиите правото да решават въз основа на съществуващи прецеденти и действащото във Великобритания законодателство.

Друг проблем се крие във факта, че онова, което удовлетворява чужденците от средната класа в Брюксел (т.е. мястото, където бе подготвен документът, известен като Рим 3), може да не удовлетворява съпрузите от различна националност, които дълго време са живели в трета страна, която може дори да не е член на Европейския съюз и в която законодателството, отнасящо се до разводите, е коренно различно.

Шведските политици не харесват идеята от съдилищата в страната да се иска да прилагат семейно законодателство, основаващо се например на шериата.

Опасността Швеция и някои други страни да наложат вето блокира прилагането на Рим 3. Но друга група от девет държави, начело на която стоят Испания и Франция, продължава да упорства. Тези страни използват една от клаузите от договора за ЕС - която никога преди не е била прилагана - наречена "разширено сътрудничество".

Това създава прецедент за Европа "на няколко скорости", в която на страни с еднакви позиции се разрешава да вървят към по-високо ниво на интеграция, вместо да се търси договор със задължителна сила, който обхваща както желаещите, така и нежелаещите.

Някои страни се опасяват, че прилагането на принципа на разширеното сътрудничество ще създаде неуправляеми слоеве от сложни процедури, като в същото време законодателството на ЕС бъде заменено от временни договорености.

Основната причина обаче вероятно е в това, че документът Рим 3 бе прекалено амбициозен. Една по-скромна, но осъществима цел би била просто да се изяснят факторите, които определят кой съд ще се занимава с развода и след това този съд да бъде оставен да прилага собствения си закон.

Дейвид Хадсън, британски експерт, предлага международно споразумение, в което най-голямо значение се отдава на предбрачния договор, след това на мястото, където е преминала по-голямата част от брака, и след това да се отчитат останалите фактори, например националността.

Това би позволило браковете да се разтрогват по един добронамерен начин, с помощта на посредници и извънсъдебни споразумения, вместо съпрузите да се впускат в жестока съдебна процедура.