Интервюто на Слави Трифонов в пълен текст

Росен Петров: Добър вечер, уважаеми зрители на Би Ти Ви. Обичайно, тук трябва да се поздрави публиката, която е дошла да гледа предаването на живо. Но тази вечер няма публика. В студиото са моите колеги, които правят това шоу. Това шоу се нарича "Шоуто на Слави Трифонов". Логично е той да води собственото си шоу и логичният въпрос е: Къде е Слави? Какво се случва с него? Днес се видях със Слави и взех от него едно интервю. В него той каза много неща, неща, които почти никой не си позволява да каже. Всъщност никой не си позволява. Понякога в живота на човек има мигове, които наистина никога не забравя. Днес аз почувствах нещо подобно. Аз бях дотук. Сега е ред на Слави. Желая ви приятно гледане.

Росен Петров: Как си Слави?

Слави Трифонов: Егати въпроса.

Росен Петров: Ти винаги го задаваш.

Слави Трифонов: Къде, на шоу?

Росен Петров: На шоуто винаги питаш, първият въпрос е: Как си?

Слави Трифонов: В момента на шоу ли си?

Росен Петров: В момента съм при теб.

Слави Трифонов: Защо трябва да си при мен тука и да даваме това интервю?

Росен Петров: Защото хората си задават въпроса къде си.

Слави Трифонов: Толкова ли е важно да знаят хората къде съм, та да дойдеш тук с екип да ме снимаш?

Росен Петров: Винаги сме смятали, че истината е най-доброто нещо.

Слави Трифонов: А, защото ще излязат всякакви информации от сорта, че имам СПИН, болен съм от рак, опадала ми е косата от химиотерапия или някакви подобни неща.

Росен Петров: За първи път виждам даже, че си с коса.

Слави Трифонов: Да бе, пуснал съм си прическа. Не съм се бръснал, не съм се подстригвал от една седмица и ето - резултатът е такъв. Как изглеждам?

Росен Петров: Готин си. По-мъжествен.

Слави Трифонов: А, мъжествен. Клинт Истууд.

Росен Петров: Малко по-стар.

Слави Трифонов: Това е, защото съм побелял. Всъщност имаше един такъв навремето, ако си го спомняш, Юл Бринър, като дете си бил. Участваше във "Великолепната седморка" .

Росен Петров: Айде бе, с бръсната глава?

Слави Трифонов: Да, с бръсната глава. Тия, които са с бръснати глави, не им личат белите коси. В момента видимо възрастта ми оказва своето влияние върху косата и брадата. Но виждаш, че имам коса, нали?

Росен Петров: Така е. За пръв път може би хората си спомнят, че имаш коса.

Слави Трифонов: Имам и не съм чак толкова плешив.

Росен Петров: Общо взето си плешив наполовина.

Слави Трифонов: Да, и така може да се каже. Плешив съм наполовина. Странно, и аз се чувствам странно, но понеже ми е малко трудно да се обръсна и затова съм така.

Росен Петров: Та, как си?

Слави Трифонов: Не съм добре, болен съм, в някакъв план. По принцип се чувствам странно да говоря за това нещо, но тъй като се съгласих с това, че си прав. Защото седем години и като сложим преди това още доста години, въпреки че преди това имаше време, в което можеше да се разболееш, нали? Един път в седмицата е различно. Докато, когато си всеки ден на ефир... Ти сега го виждаш, как е да водиш всеки ден, г-н Петров?

Росен Петров: Ами, как е, не е лесно.

Слави Трифонов: Не е лесно. Като си всеки ден е различно. Тогава, каквото и да се случи, трябва да бъдеш максимално концентриран, за да можеш да излезеш вечерта и да не ти личи. Но понякога има неща, които не може да не ти личи, защото са, да речем, по-различни. Може би по-лоши, или пък да речем по-опасни. Чуваш ли, имам едни птици, идват на терасата.

Росен Петров: Храниш ли ги?

Слави Трифонов: Просто се обаждат отвреме навреме. Едни лястовички ми идват на терасата. Това да си всеки ден, разбира се означава да си максимално концентриран. Да водиш природосъобразен начин на живот, да спортуваш, за да можеш общо взето да се пазиш. Но не винаги успяваш. Плюс това, много слухове. Тук наистина си прав, че всякакви хора говорят всичко и аз съм станал като нещо, което всяка вечер го има по телевизията. А сега покрай "Мюзик айдъл" - и по два пъти. Т.е. в понеделник и четвъртък, а преди това като беше всеки ден. Но човек не избира кога и от какво да се разболява. Преди единадесет години, истината е, че имах сериозно засягане на лицеви нерви. Поставяха ми всякакви диагнози, имаше всякакви слухове, но истината е, че има засегнати няколко нерва на лицето, преди единадесет години. Сигурно си запознат, има различни нерви - тригеминус, фацеалис, може би знаеш, или не знаеш. Това са нерви по лицето, които зависи от тях да си движиш лицето, да се усмихваш, да мигаш с клепачи, да миришеш, да усещаш, да виждаш. И бяха засегнати няколко нерва, вследствие на сериозен възпалителен процес в лицето ми. Имах зъби, които бяха много сериозно възпалени, трябваше да ги извадя, но те вече бяха дали този проблем. Единственото, което остана от тогава, от преди 10-11 години, че всъщност имах и продължавам да имам много сериозно нарушено зрение на едното око. На лявото око. Така че, през всичките тези години, всичко което съм правил, съм го правил с едно око. Всъщност другото око беше сериозно увредено, вследствие на неврит, или невробулбарен неврит. Това е, когато значи ти виждаш... Три неща са важни за зрението ти - едното е окото, другото е нервът, по който отива сигналът, и друго е мозъкът. Всъщност ти виждаш със задната част на мозъка си. Там отива образът. И ако имаш някакъв проблем, то проблемът би следвало да е на едно от тези три места. Или окото, или нервът, или отзад мозъкът. Тогава установиха, че вероятно се касае за нерва, не вероятно, после го установиха - неврит. И атрофира една част от нерва и така, аз в централната част на окото не виждам оттогава. С лявото око. Всъщност, при всичките тези години аз не виждам с едното око, което какво значение има. Мозъкът свиква и общо взето, общо взето го компенсираш, свикваш вече.

Росен Петров: Ти виждаш периферно, а не...

Слави Трифонов: Виждам малко в периферията, но в централното не виждам. Т.е. ако си затворя едното око - дясното, с лявото не виждам в центъра, което ме прави неспособен да виждам. Просто виждам периферията, обаче. За това нещо ми бяха необходими две-три години да свикна, без да го коментирам с когото и да било, освен с докторите. И после си свикнах. Но, вече като имаш едно око, а другото не работи, малко по-специално гледаш, на това око и на живота, нали? Защото ти е останало само едно. Така че, това беше в продължение на всичките тези години до тука. Това не ми е пречело нито да чета, нито да шофирам, нито на нищо. Общо взето се нагодих за две-три години, и така. И за съжаление, понякога на човек така се случва в живота, че най-големите ти страхове... Да речем, мен ме е било основно страх... Не знам, хората се страхуват да не се разболеят от нещо, нали, да не ти се случи нещо. Ако те заболи нещо си викаш, дано не е рак или дано да не е нещо друго, дано.

Росен Петров: Да не загубиш близък.

Слави Трифонов: Разбира се, това пък най-вече. И винаги е стоял този атавистичен страх, ти си специалист по другите, атавистичен значи първичен. Да не би да се случи нещо и с другото око. Защото тогава нямам трето, освен ако има трето око някъде, но аз не го знам къде е. По средата. За съжаление, от една седмица насам, и повече, се появиха проблеми и в другото око. Така че, това е казусът в момента. Засега те не са чак толкова страшни, не е хептен да не виждам, но имам проблеми и с другото око, които са от много време. Направихме всички изследвания. За радост, не са от... За да имаш проблеми, такива от това естество, което имам аз, най-страшното са две неща. Едното е да имаш тумор, който се намира отзад, или някъде там, където са пътищата, проводните пътища, или в мозъка, където виждаш всъщност. Това се отхвърли, тъй като ми направиха всички изследвания. Другото е, така популярната болест - мултиплена склероза, или така наречения МС, вследствие на което се проявяват такива невробулбарни или неврити, или, засягане оттогава. Нервите ти са обвити с една миелинова обвивка. Тогава се засяга тази миелинова обвивка. Това е да си представиш все едно един кабел, само че токът не върви вътре по кабела, а върви отвън по кабела. Разбираш ли? В кабела тока върви вътре по жицата, докато в нерва, миелиновата обвивка играе функцията на проводник. И когато се наруши миелиновата обвивка, тогава се получава това, което всъщност нали се нарушава зрението. Но при мутиплената склероза, което доста добре съм запознат с тази болест.

Росен Петров: Как ти бяха поставили такава диагноза?

Слави Трифонов: Защото преди единадесет години, когато имах тези лицеви нерви, като засягания, ми бяха поставили точно такава диагноза. Всъщност тогава пък беше друга история, която е много интересна, доста драматична, но самият факт, че разговарям в момента за нея, показва че може би сме стигнали на такова ниво на живот в телевизионния екран, че мога да си позволя да говоря такива неща. Пък е по-добре човек да говори истината, защото в крайна сметка, слухове всякакви.

Росен Петров: Писа и в книгата.

Слави Трифонов: Аз го писах в книгата съвсем сериозно - как ми беше поставена тази диагноза, какво мислех да правя, кой ми помогна. Един доктор, доцент Димитър Чакъров, който до ден днешен, днес съм говорил с него два пъти, мой близък приятел... Но така или иначе, след всички изследвания, включително и тук, и в чужбина, тази диагноза беше отхвърлена преди 10-11 години. Остана ми само да се боря с мисълта, че вероятно... Нали знаеш, един глас, като си интелигентен, идва и ти говори: може пък и да не е вярно. Така, че съм запознат с нея, но тук в случая сега, това, което ми се случва с другото око, не е мутиплена склероза. Защото ми направиха пак всички необходими изследвания, по този казус. Не протича по този начин.

Росен Петров: Значи е следствие от някакво възпаление може би, синузит или вирус.

Слави Трифонов: Значи, откриха ми синузит, сериозен, който никога не съм предполагал, че имам. Синусите ми са пълни с гной. Откриха такъв синузит. Преди да ми се случи това нещо бях болен, имах гърло, настинка. Работа ни знаеш каква е, тя е изтъкана от напрежение. Който каквото и да говори сега, ти виждаш какво ми е вечер, да изляза, да съм концентриран. Виждаш, че има много светлини, непрекъснато всичко свети в теб. Виждаш, че има много напрежение, така че е напълно възможно. Значи, това в момента, което ми правят като изследване, те не могат да хванат чисто органично къде какво е нарушено. Значи нито в окото, нито по нерва, който отива. Предполагат, че хиязмата, това, което, не знам дали знаеш, нервите ти, като излязат от окото и като тръгнат към мозъка, по едно време се кръстосват. Лявото око отива в дясното полукълбо, дясното отива в лявото. И тъй като там са по-скоро едни периферни тънки нерви, като се кръстосат, виж, аз като доктор ти обяснявам.

Росен Петров: Абсолютно си завършил медицина, вече.

Слави Трифонов: Вероятно там някъде, при кръстосването някои малки нервни снопчета са засегнати, но така че да не могат да бъдат видяни нито от магнитно ядрен резонанс, нито от скенер, защото просто нарушенията са твърде малки, тъй като това е много фина материя.

Росен Петров: И, обратим ли е?

Слави Трифонов: Основното към което се стремят, мен ми слагат сега много съдоразширяващи, кортизонови дори препарати, дори ми слагаха инжекции в окото за всеки случай.

Росен Петров: Мечтата на жълтата преса се сбъдна, ето ти си на системи.

Слави Трифонов: Да, на системи съм, но това не е някаква, ето имам абокат, По-добре с абокат, отколкото да ме ръгат всеки ден. Слагат ми системи, те са съдоразширяващи, които да помогнат, ако има някакъв възпалителен процес или нещо подобно. Може би някъде малка подутинка, която притиска определени нерви, да се оправи този проблем. Така, че аз, с единственото око, с което виждам в момента, да продължа да виждам. Защото аз в момента не виждам добре. В момента имам известни смущения, които не ми позволяват. Дезорганизиран съм, затова не съм на работа. Аз ако можех да преодолея това нещо спокойно щях да си работя и въобще нямаше да го коментирам. Щях да си се бръсна, да си работя и да не притеснявам излишно, даже майка ми не знае и в момента трябва да кажа на сестра ми да й се обади, че нещата са по този начин. Защото аз никога не съм смятал, че човек трябва да демонстрира тези неща. Всичко се случва на всеки, но може би естеството на работата, която имам в момента е по-добре да проведем това интервю и да кажем тези работи, отколкото да има всякакви слухове, нали така?

Росен Петров: Ами, седем години като виждаш нечия къща, ако спреш в един момент.

Слави Трифонов: Не бе, това е като тия, непрекъснато има слухове. Даже аз вестници не чета вече. Някоя си била бременна от мен, момиче е бременно от мен. Нали то има някакъв естествен път - девет месеца. Ако до девет месеца не роди, значи не е била бременна от мен. Мисля слуховете понякога са доста странни.

Росен Петров: Ще се измисли слух, че е абортирала...

Слави Трифонов: Виж за това не се бях сетил.

Росен Петров: Клюката е гениална.

Слави Трифонов: Процесът е може би обратим, а може да остане и така. Важното е да не се влошава. Ако остана така, ми е доста по-трудно. Ще трябва да свиквам, защото съм доста дезорганизиран. Ще трябва да свиква мозъкът ми с това, че всичко е различно, едното око не вижда. Т.е. ще ми бъде доста трудно да се намествам, да чета, почти е невъзможно да шофирам и т.н. Ако се обърне процесът, това ще стане в рамките на може би две-три-четири и повече седмици. Тъй като...

Росен Петров: Божа работа.

Слави Трифонов: Е, не знам дали е Божа, аз не вярвам в Господ. Дали е природа, организъм. Не може да се каже, защото нервните клетки, ако не знаеш, те най-трудно се възстановяват. Най-бавно, най-трудно, най-проблемно се възстановяват. Сега, лекарите които ме лекуват, са по-скоро оптимистични, но оставят един сериозен процент като каквото има да става, ще стане. Това не е от нещата, които можеш сериозно, като се порежеш, да кажеш че ще ти зарасне, нали. Просто не е такова, защо не могат да кажат, вирус, напрежение, стрес. Днес ми направиха изследвания за всякакви неща. Взеха допълнителни хламиди, СПИН. Днес ми излезе изследването за СПИН, за сифилис. Не съм болен от СПИН и нямам сифилис. СПИН-ът да речем дава също подобни, тъй като пада имунната система.

Росен Петров: Диабетът също.

Слави Трифонов: Диабет, още в началото ми направиха изследване, не съм болен от диабет. Нивото на захарта ми е нормално. Т.е. има различни неща, които биха дали тези проблеми. Както се сещаш, като отидеш при добри лекари, те слагат един списък и почват да отхвърлят - най-опасното, най-опасното, следващото, следващото, като списък. Ето, най-страшното да е тумор. Другото да е някакъв мини инсулт, който се получава там, кръвоизлив. Друго е някаква малоформация, примерно киста или нещо подобно, там, на това място. Нали знаеш, че всеки човек може да се разболее от всичко. Няма Богоизбрани. Да кажеш - ти няма. Всеки може от всичко - ти, аз, всеки, който гледа в момента. Важното е, първо да имаш късмет и до колкото можеш да се пазиш.

Росен Петров: И да се бориш.

Слави Трифонов: Трима китайци играли ма-джонг. Знаеш ли какво е ма-джонг?

Росен Петров: Не.

Слави Трифонов: Едно като домино, но са различни там. Не може по компютрите да не се го виждал.

Росен Петров: Сетих се.

Слави Трифонов: Трима китайци играят ма-джонг. Идва един друг китаец и казва: Идва краят на света. Първият китаец станал от играта и казал: Аз ще се моля, така ще чакам края на света. Птиците чуваш ли ги? Вторият китаец станал и казал: Аз ще се кача горе на втория етаж - били в някакъв дом - по гаджета и ще пия оризово вино. Ще чакам така края на света.

Росен Петров: Ще консумира.

Слави Трифонов: А третият китаец казал: Аз ще довърша играта. Аз не съм от тези, които се молят. Другото, не е като да не съм го правил, не е проблем, но определено съм от тези, които довършват играта. Как звучи. Дошъл си тука, не съм се бръснал, скрил съм се в тази..., тука ми е тъмно и ми е по-готино. Дошъл съм при сестра ми, защото тя ми е близък човек и може да разчитам на нея. Сестра ми ще направи всичко за мен. За нея аз съм малкото й братче, въпреки, че съм на 40 години. Битки предлага всякакви животът. Ти как си представяш, човек който се предава? Казва си, няма вече смисъл. Няма такъв филм. Трудно не трудно, каквото се случва, не искам да звучи емоционално, но той животът е такъв за всички. Не само за мен. Ти водиш твоите битки.

Росен Петров: Такива неочаквани.

Слави Трифонов: Е, неочаквани са, гадни много. Не мога да кажа, че съм от желязо. Просто ме е страх много. Даже три-четири дни ми беше на момента паника. Паника - така се нарича, защото си представяш, че няма да виждаш, че филмът "Усещане на жена" може да се превърне в реалност. Не е много приятна мисъл.

Бих казал, че всеки човек пред такъв тест не знам как би се държал. Но не е срамно да кажеш, че те е страх. Не знам дали е слабост, но знам, че не е това нещото, което може да ме счупи, каквото и да стане. Аз съм малко по японската философия...

(Следва продължение)