Действието в "Одисей" се развива в един-единствен ден - 16 юни 1904 г. Сред изследователите и почитателите на Джойс той е известен като Блумсдей, по имената на главните герои: Леополд и Моли Блум. През юни се отбелязва 100-годишнината на Блумсдей (вж. ReJoyceDublin2004.com) и именно това е поводът за пътуващата международна изложба, организирана от ирландското външно министерство (ForeignAffairs.gov.ie) и посолствата на страната по света.
При появата си в англоезичния свят книгата имала нелека съдба, дори е била забранявана...
Историята на "Одисей" (по информация от Helikon.bg)
Джойс пише романа от 1914 до 1921 г., а публикуването му започва на откъси в литературни списания. През 1919 г. първите пет епизода излизат в лондонския "Егоист", където редакторка е Хариет Шоу Уийвър, голяма негова почитателка и покровителка. Следва силно негодувание от страна на абонатите на списанието, които намират текста за непристоен, и почти бунт от страна на печатарите. Джойс обаче категорично отказва да нанесе каквито и да било поправки или съкращения.
Между 1918 и 1920 г. откъси се появяват в много авангардното американско "Литъл ревю" с редакторки Маргарет Андерсън и Джейн Хийп. Там отново започват да се сипят обвинения в нецензурен език, а през февруари 1921 г. списанието попада под ударите на съществуващия Закон за цензурата, като двете редакторки са санкционирани.
Така и в двете издания поместването на "Одисей" спира принудително. Отчаян, през 1921 г. Джойс се обръща към младата американка Силвия Бийч, която търгува с книги в Париж, с молба нейната книжарница "Шекспир и сие" да издаде книгата му, тъй като всички големи в бранша по онова време, включително издателите на "Дъблинчани" и "Портрет на художника като млад", отказват да поемат риска.
Тя решава да направи луксозно издание за ценители на литературата, което да бъде предложено само на абонати срещу 150 франка предплата. Преди това разпраща по пощата на своите най-редовни читатели и абонати резюме от четири до 100-тина страници и рекламира книгата като уникална, като диамант, а не просто духовен хляб.
Бийч се свързва с печатаря от Дижон Морис Дарантиер и "Одисей" излиза на 2 февруари 1922 г. (точно на 40-ия рожден ден на Джойс) в тираж 1000 екземпляра. Тиражът бързо се изчерпва и през октомври същата година печатарят изготвя още 2000 по поръчка на "Егоист прес" в Лондон. Едната част обаче е конфискувана при влизането си в Англия, а другата - задържана и изгорена от митническите власти в САЩ.
От "Шекспир и сие" правят още две допечатки - през януари 1924 г. и през 1926 г., но в САЩ и Англия достигат само отделни бройки, тайно пренесени от частни лица. В тези страни книгата е обявена за "порнографска" и "сквернословна" и е издадено съдебно решение за забраната й.
Едва през 1934 г. романът се появява в САЩ, а през 1936 г. - и в Англия. Това става, след като издателството "Рандъм хаус" откупува авторските права с цел да продължи печатането му (Джойс е вече известен и като всеки забранен писател - много търсен), след което предприема постъпки за неговата реабилитация.
Най-голяма е заслугата на американския съдия Джон М. Улзи, който не погледнал формално на работата си и поискал време да изчете романа задълбочено, преди да вземе окончателното си становище. В съдебното си решение от 6 декември 1933 г., което на места наподобява повече литературна рецензия, отколкото юридически документ, съдията пише:
"Одисей" е изумително постижение и безспорен успех, като се има предвид тежката цел, която Джойс си е поставил. Това не е лесна книга. Тя е ту блестяща, ту досадна, ту разбираема, ту непроницаема. На много места ми се стори отблъскваща, но при все че доста думи могат да бъдат приети за непристойни, тя никъде не е непристойна заради самата непристойност. Всяка дума от романа добавя ново късче към мозайката от подробности в картината, която Джойс се стреми да изгради за своите читатели. И ако някой не желае да има нищо общо с образите от книгата, това е въпрос на личен избор - нека не чете "Одисей". Но когато един тъй истински художник на думите, какъвто без съмнение е Джойс, обрисува достоверно средната класа в един европейски град, нима би трябвало законът да забранява на американците да видят тази картина?"
Съдебното решение вдига забраната върху книгата през първата седмица на 1933 г., когато е отменен и сухият режим в САЩ.
"Одисей" излиза на български благодарение на изд. "Фама" и книжарници "Хеликон". Преводът е на Иглика Василева.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!