НОИ събира архива за трудов стаж от 1956 г.

Н ационалният осигурителен институт ще инвестира догодина рекордните 14.350 млн. лв. в покупки и ремонти на недвижими имоти, хардуер и програмно осигуряване. Увеличението спрямо тазгодишния бюджет е близо два пъти, а целта е през 2007 г. институтът да подсигури изцяло архивното си стопанство и да гарантира информацията за всички хора, които имат или ще получат някога право на пенсия, на безплатни здравни услуги, на болнични, на обезщетения за безработица и майчинство.

В края на следващата година НОИ ще разполага с 8 архива, в които ще съхранява данни за работилите от 1956 г. досега, както и за всички фирми, съществували след 1976 г., но фалирали в някой момент, съобщи главният актюер Христина Митрева.

За целта ведомството планира да купи подходящи сгради в Плевен и Пазарджик последните две необходими за архивохранилища. Общата стойност на инвестицията в двата имота е 2.8 млн. лв.

Доскоро от фирмите се изискваше при ликвидация единствено да уведомят териториалното поделение на НОИ, където са регистрирани преди внасянето на искането в съда, а нямаше ред, по който да се пазят архивите им.

Същевременно обаче осигурителният институт по закон винаги е бил длъжен да съдейства на гражданите да получават данни за стажа си. Това ставаше с проверки за издирване на ведомостите, което отнемаше много време за всеки конкретен случай.

Трудности възникваха и ако работодателят изчезне, каквито случаи е имало немалко дори през последните години. Тогава никой друг не можеше да оформи трудовата книжка на служителя, да прекрати договора му и да му гарантира полагащите се обезщетения за безработица или майчинство.

Ако архивите на предприятието са напълно изчезнали или човек просто е загубил трудовата си книжка, той може да се обърне и към съда, за да докаже къде е работил и колко е получавал. Там обаче се искат показания на свидетели - бивши колеги например, и задължително да се представи някакъв платежен документ.

Хората обаче рядко пазят с години фишовете си за заплата, особено отпреди 1989 г., когато не са си представяли, че ще трябва да доказват стажа си. Затова се очаква, че изграждането на архива ще подпомогне сега работещите, за които документацията е налице.

От 2005 г., когато получи задачата да събера и съхранява документацията на фалиралите фирми, досега НОИ е успял да подсигури по-голямата част от помещенията чрез сделки с общини, министерства и частни компании.

Първоначалната идея - да се купят изоставени казарми и неработещи училища, се е провалила, защото подходящите вече са били разпродадени. Ремонтът на предлаганите от Министерството на отбраната имоти би струвал прекалено скъпо, а в училищата пък трябвало да се разрушават преградни стени, което не е безопасно, разказаха експертите.

Сделка с имот на ОББ в Плевен пък се провалила в последния момент, защото се появил частен купувач с по-добра оферта. Печеливша стратегия се оказал наемът на имоти на Главното управление на архивите, който е по-нисък, отколкото на свободния пазар, а помещенията отговарят на всички специфични изисквания.

Помещенията за съхраняване на документацията ще бъдат бъдат оборудвани със специална апаратура, която да поддържа определена влажност на въздуха, с вентилация и топлоизолация. Стелажите с документите не трябва да се излагат на пряка слънчева светлина, а подът да е с теракота, за да издържи тежестта им.

Целта е през следващите 30 години в помещенията да не се правят нови ремонти, в тях да се влиза рядко, при изключителни случаи. Оригиналите ще се пазят 50 години, а хората, които имат нужда от справка, ще ползват електронната версия на документите, без да им се налага да пътуват до хранилището.

Така ще се решат проблемите с пенсиониранетона повечето от хората, работили във фалиралите банки, ТКЗС-та, закрити научни институти, в структури на бившата БКП и други вече несъществуващи предприятия.

Допреди 2005 г. документацията им се съхраняваше най-често по общини, които пък не разполагаха с условия, за да го правят професионално. Освен разплащателните ведомости НОИ ще пази, ако ги има, оригинали на трудови договори или заповеди за назначаване и освобождаване, заповеди за неплатени отпуски, трудови книжки.

Не се приемат и пазят документи, чийто половинвековен срок на съхранение по Закона за Държавния архивен фонд е изтекъл. Когато това се случи, редът за унищожаване е същият, какъвто е и за държавния архив. Работодателите, техните правоприемници и кметствата нямат право да унищожават ведомостите.

Освен това НОИ планира да подмени голяма част от хардуера и софтуера, с който работи, за което са предвидени 7.6 млн. лв. "Целият регистър, който обслужва и Националната агенция по приходите, и здравната каса, се задъхва", каза Митрева. Част от техниката, купена още през 1997 - 1998 г., е толкова остаряла, че няма внос на резервни части, а тези, които все пак могат да се намерят, са изключително скъпи", каза тя.

Осигурителният институт разполага с информация за 10 години назад за доходите на работещите, за платените от тях и от фирмите социални и здравни осигуровки. Специално се пазят файловете дори със сгрешената информация, за да може във всеки момент да се установи от кого е допусната неточността, кой вариант е правилният и на какво основание е извършена корекцията.

Така постепенно всеки българин ще се сдобие с електронно досие "Осигурителната история" ще съдържа данни за работодателя, за прослуженото време и дохода, върху който са правени вноските, периодите, в които е имало или са липсвали плащания. Информацията от него може да се използва за изчисляването и отпускането на пенсии и парични обезщетения, а по искане на работещите - и за справка за трудов стаж. Това ще става с молба от заинтересувания, в която той посочва единния си граждански номер, името на фирмата, периода, в който е работил, и длъжността.

Първата стъпка в създаването му беше електронната справка за внесените здравни вноски и периодите с пропуски в тях, която всеки поне веднъж е правил за себе си в сайта на НОИ www.noi.bg.

Така институтът преди година и половина успя да изчисти регистрите на здравната каса от над 1 млн. "мъртвите души", които бяха включени в пациентските листи на личните лекари, получаваха услуги, но не плащаха вноски.

Сега работещите могат да правят справка и за внесените на тяхно име осигурителни вноски и дохода, върху който това е направено. Освен че всяка пролет институтът разпраща на хората писмени извлечения за изтеклата година, справка може да се направи и по интернет, но само лично. Данните са защитени от индивидуален код, а не само от ЕГН-то както справката за здравните вноски.

Освен това от догодина институтът се ангажира и с изплащането на болничнитеот които само първият ден остава за сметка на работодателя. Експертите на НОИ са изчислили, че годишно се издават около 2.460 млн. болнични листове, а изчисляването на обезщетенията по тях отнема средно труда на около 2500 души, които биха работили цяла година.

След модернизацията на информационните технологии се очаква същата работа да вършат 350 служители. Експертите вече са разработили софтуер, който веднага може да даде справка за доходите на работника за 6 месеца назад, въз основа на който ще изчисли размерът на обезщетението за болничния.

С това ще отпадне задължението на работодателите да поддържат същата база данни, да изпращат справки в НОИ за тези плащания и да изчисляват колко да платят, обясни Митрева. Улеснение за работниците пък е, че ще получават болнични или помощи за безработица дори фирмата да не им е превела отработената заплата.

Досега некоректни фирми начисляваха заплатите, но не ги изплащаха или раздаваха на работниците само аванс. Само за първото шестмесечие на тази година, например работодателите дължат над 180 млн. лв. неплатени заплати, заради които се губят и вноски в НОИ от над 60 млн. лв. От следващата година институтът ще плаща на потърпевшите въпреки забавянето на заплатите.

С промяна в Кодекса за социално осигуряване, която предстои да бъде приета в близките дни, осигуровките върху заплатата ще се водят за дължими още при начисляването на заплатата, а на работодателя ще се начислява наказателна лихва за просрочието.

Други 3 млн. лв. от бюджета на държавното обществено осигуряване за догодина са предвидени за оборудването на резервния център на НОИ, който се изгражда в Стара Загора. Там ще се дублира целият персонален регистър на института, за да се гарантира сигурността и достоверността на информацията при военни действия или при природни бедствия. Той е почти готов, оставя доставката на техниката и оборудването.