Е вропейските министри на финансите предпазливо подкрепиха целта на плана на Европейския съюз на стойност 200 млрд. евро в подкрепа на икономиката, без да се ангажират по задължителен начин заради резервите, изразени от някои страни, предаде Франс прес.
В текст, приет в края на заседанието им в Брюксел и който ще бъде представен на европейските ръководители на срещата на върха на ЕС на 11 и 12 декември, министрите "принципно приветстват" предложенията, направени от Европейската комисия миналата седмица.
Тези предложения за подпомагане на икономиката срещу рецесията представляват "добра основа" за "координиран" отговор на кризата, "взимайки предвид спецификите на страните членки", е посочено в документа.
Пакет от мерки от порядъка на 1,5% от европейския БВП или около 200 млрд. евро би представлявал значителен стимул за европейските икономики, отбелязват министрите.
Предпазливостта им обаче прозира в някои различия по отношение на усилията, които трябва положи всяка страна.
Франция и Великобритания са сред страните, които искат планът да бъде колкото може по-амбициозен. За сметка на това други страни отказаха всякакъв задължаващ ангажимент за целта на разходите.
Източноевропейски страни като Унгария или Полша не искат да оставят дефицитите им да се изплъзнат от контрол. В еврозоната обаче страни като Ирландия и Гърция например, имат малък бюджетен буфер с дефицитите си, които и без това са силно навлезли в червената зона.
Германия, която е под натиск да направи повече срещу икономическата криза, отколкото вече обещаните 32 милиарда евро, също е предпазлива. Нейният министър на финансите Пеер Щайнбрюк подчерта, че съвместният документ не определя подробно усилията, които трябва да положат отделните страни.
Министрите обаче без никакъв проблем подкрепиха предложението да бъде увеличен с около 31 млрд. евро обемът на заемите, които отпуска Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), за 2009 и 2001 година.
България подкрепи основните мерки на представеното от Комисията предложение за "Европейски икономически план за възстановяване на растежа и заетостта".
На заседанието на Съвета (Екофин) беше обсъдено и бъдещето на намалените ставки на данък добавена стойност. България подкрепя прилагането на единна стандартна ставка на ДДС като гаранция за постигане на неутралност и избягване на икономически изкривявания, свързани с прилагането на намалени ДДС ставки за определени отрасли или категории стоки и услуги.
Дебатите за разширяване обхвата на намалените ДДС ставки трябва да засегнат и разликата в макроикономическите показатели и икономическо развитие на различните държави членки.
Отчита се, че разпоредбите на директивата, регламентиращи прилагането на диференцирани ставки на ДДС, нямат задължителен характер, но включването в обхвата й на нови стоки и услуги ще доведе до засилване на лобизма и допълнителния натиск на национално ниво от страна на заинтересованите бизнес среди.
Прилагането на диференцирани ставки за някои групи стоки и услуги ще е предпоставка за увеличение дела на данъчните измами. В рамките на заседанието съветът на министрите не излезе с единна позиция по тази точка.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!