Първанов: Няма риск от недостиг на електроенергия

К онсултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента заседава днес по темата за последиците за сигурността на България от участието в големи енергийни проекти.

Президентът Георги Първанов и премиерът Сергей Станишев обявиха всички големи енергийни проекти за приоритетни. Отчетено беше закъснение на строителството на АЕЦ "Белене".

Представителите на опозицията бяха изненадани от идеята за изграждане на седми и осми блок на АЕЦ "Козлодуй" до 2030 г. при условие, че бъде изоставена идеята за повторното пускане на спрените реактори на централата.

Първанов и Стнишев демонстрираха, че между тях няма напрежение и няма разминаване по политиката в енергетиката.

Няма рискове от недостиг на електроенергия в страната

и се очаква да има солиден излишък в близките години, който ще позволи на България да възстанови мястото си на енергиен център в района, заяви държавният глава.

Още в началото на заседанието той подчерта, че предпоставките за включването на България в големите енергийни проекти са наличието на ясна политическа воля и широка обществена подкрепа, финансова стабилност и устойчив икономически растеж, благоприятна външна среда - членството ни в ЕС и конструктивните ни отношения с държавите от Балканите, Черноморския и Каспийския регион.

Държавният глава отбеляза, че

акцентът на заседанието е върху големите енергийни проекти,

защото тяхното осъществяване изисква последователните усилия на няколко правителства, президентски и парламентарни мандати, което предполага задължително наличието на максимален консенсус и на национално съгласие.

За осъществяването на проектите ще бъде мобилизиран голям национален ресурс и ще се изисква стриктното спазване на международните практики и стандарти, прозрачно управление, обществен контрол.

Според президента, заседанието на КСНС трябва ясно да потвърди волята на България да развива ядрената енергетика на основата на европейските и световните изисквания за сигурност, ефективност, надеждност и радиационна защита.

Първанов изрази увереност, че при дебатите ще бъде потвърдено, че изграждането на АЕЦ "Белене" ще отговаря в технологично отношение на изискванията на ЕС за безопасност.

Президентът постави въпроса да се обсъди дали има изоставане в проекта и, ако има, какви са причините - вътрешни или при партньорите, как се осигурява финансирането, как върви изборът на стратегическия партньор.

Според Първанов България би могла да стане значим играч в транзита на природен газ от Изтока към Западна Европа с изграждането на газопроводите "Набуко" и "Южен поток", с осъществяването на проекта за междусистемна газова връзка България-Гърция, с включване към Трансарабския газопровод, с изграждане на регионален терминал за втечнен природен газ.

Проектите "Южен поток" и "Набуко" отговарят на националния интерес, защото ще осигурят допълнителни количества газ за страната, че ще има допълнителни приходи в бюджета, нови възможности за българските фирми, за повишаване на заетостта и могат да имат своето стратегическо място в развитието на нашата икономика, каза президентът Първанов.

Той добави, че проектите се вписват изцяло в европейската политика, имат стратегически европейски измерения, защото се изграждат с крупни европейски фирми и осигуряват енергия за страните от ЕС.

Този консултативен съвет е закъснял, според опозицията,

но според управляващите е навременен, каза на излизане от заседанието Йордан Бакалов, председател на Парламентарната група на ОДС.

Според него едва сега е станало ясно, че приоритет на българското правителство и президента всъщност е проектът "Набуко", а не "Южен поток", както се твърдеше досега.

Не може двата проекта да се конкурират, когато имат един източник на газ и е ясно, че който пръв вземе газта, става приоритетен, напомни Бакалов.

На въпроса за обработеното гориво от АЕЦ "Белене" и за начина на транспортиране му ни беше гарантирано, че няма да има проблем от руска страна за обработка и съхраняване на горивото. Макар че има решение на руския парламент след 2020 г. Русия вече да не приема за обработка ядрени горива, обясни Бакалов.

Той съобщи също, че от министерството на икономиката и енергетиката са раздали на присъстващите на Съвета по национална сигурност данни за бъдещо строителство на нови енергоблокове в АЕЦ "Козлодуй", които нямало да се конкурират с "Белене".

"Имам чувството, че управляващите нямат единно становище и се разминават по основни въпроси на енергийната политика."

Това каза лидерът на ДСБ Иван Костов, който напусна по-рано заседанието на консултативния съвет за национална сигурност поради служебни ангажименти.

Костов подчерта, че неговата партия настоява за пълна диверсификация на енергийните източници за България и нова енергийна стратегия.

Според бившия министър-председател днешният президентски съвет се е занимавал с пропаганда на пълното енергийно обвързване на България с Русия.

"Имам чувството, че те самите не говорят един и същ език, че се реализират едни и същи идеи и има различни виждания сред управляващите за геополитическия избор на гаранциите за енергийната сигурност", заяви Иван Костов.

Той поискал обяснение как така е започнал разговор за изграждането на 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ "Козлодуй", след като има решение за строителството на АЕЦ "Белене".

Според Костов няма смисъл България да произвежда толкова много енергия при голям риск за околната среда. Костов посочи, че министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров е съобщил, че не са изготвени оценки за въздействието върху околната среда на проектите Бургас-Александрополис и "Южен поток". За мен това е аргумент за несвършената работа на правителството, каза Костов.

Според него днешното обсъждане за влиянието на големи енергийни проекти върху националната сигурност е опит да се пропагандира едностранното енергийно обвързване с Русия и опит да се отвлече вниманието на хората от важни теми.

Костов обаче е убеден, че национално значими са теми като кризата между България и Европейския съюз, злоупотребата на управляващите с еврофондовете и ценовият скок.

"Част от недоверието към България се дължи на сключените вредни и несъгласувани с ЕС проекти с Русия. А за енергийната сигурност на България е много по-важна липсата на енергоспестяване, а не инвестиционната грандомания", заяви бившият премиоер.

Костов посочи, че консумацията на енергия в България, изчислена към БВП, е 12 пъти по-голяма от тази в другите европейски страни. Това означава, че със същото количество енергоресурси България би могла да произвежда не 64 млрд. лв. БВП, а 700 млрд. лв, изчисли Костов.

По думите му вместо да се поставят въпросите за енергоспестяването и достъпната цена на енергията за всяко българско домакинство на дневен ред излиза инвестиционната грандомания.

На критиките на опозицията президентът Георги Първанов отговори, че "консенсусът за нашата енергийна политика не е невъзможен".

Държавният глава заяви: "Да, закъснял е, някъде 10-15 години, защото не е имало досега консултативен съвет по тази тема и днешният е първият такъв".