Моя Вода – моя фантазия... Моя Любов, моя среда и канал... за комуникация...
Толкова всеобхватна, че понякога ставаш ‘невидима’...
Толкова силна, че крепиш като Атлас света, а си уязвима от осъждане и обида...
Ти си възраждаща и изобилна, когато ти позволяваме да бъдеш Себе си..., когато ти служим, за да се управляваме своевременно и навременно... Ти си люлката на света, първичният бульон на Мама, еманацията на Духа – Чисто съзнание и Душа-камбана...
Една свободно течаща завихрена частица... Частица от Вселената.
Някой беше казал, че не можем да обясним какво е Бог, също както рибата не може да обясни Водата, в която плува... И макар да вярвам, че няма нищо невъзможно, защото ‘и сам воинът е воин’, също така знам, че ‘съединението прави силата’... Пише го не само на българското знаме, то ни е в кръвта...
Затова смятам, че всеки един и всички заедно сме отговорни... Тук и сега поемам цялата отговорност за състоянието на планетата, за нашата вода... Ако чувствате Земята, по която вървите, можете само да се присъедините и да й се извините..., защото водата е като очите и сълзите на земята и дедите...
Да, толкова е паметлива... Да, тя е повече от жива, дори да е погребана... Тя е магия..., свързващото звено, обусловено от Наблюдателя по подобие на светлината в квантовата физика... и не се губи, защото е енергия..., само се пренасочва и трансформира, напук на всички заблуди..., защото е Вода и не иска да стои далеч от Извора..., не и когато е в силата си...
Обичам те, Вода! Моля те, прости ми за замърсяването – мисловно и материално..., прощавай за това, че си играя с огъня и климата и често вече облаците не са истински, че, ей така, пак като на игра, със земетресения съм те притискала, за да станеш бурна, страшна, ‘огненометежна’... Прощавай за засипването и разравянето на патогенните ти зони..., за невежеството във всичките строежи и кроежи, за безкрайните ни полигони...
Съжалявам... Още се уча да си спомням коя съм и защо Съм..., още се уча да давам без да взимам... Още се уча да не забравям, да наблюдавам!
Благодаря ти за всички блага, които носиш на мен и на света, благодаря ти за Дъгата след дъжда, за рисунките по камъка, за кислорода, от който си изтъкана и за Градината, с която ежедневно ни изхранваш... Като златна нишка преминаваш и в мрак, и в светлина, за да оживотворяваш...
Искам да творя така! Силно, живо и лъчисто..., като Теб да бъда – фантастично Огледална... Блестяща е повърхността, но това е само ‘айсбергът’, защото още в много сънища ще се събудим, преди да се докоснем до същността и да си спомним водните предания...
Мила Родино..., Мила родна Вода, ти си мерната единица за Рай и макар хубостта ти да няма край, виждам, че се променяш според отношението и интензитета му... Не е достатъчно да знам, че Аз съм Ти, че Аз съм, тази която Съм и си принадлежим... Нужно е да го изживявам всеки ден... и всяка нощ дори! Капка по капка... докато почистя коритото си, докато се завърна към Извора си... с Любов необяснима, отвъд пределите ми... С всеки следващ човек, който пише за теб, който те докосва и отпива... с чувство!, сякаш расте надеждата... и животът се превръща в изкуство...
