Кръстова гора: история, святост и... камък за препъване

П рез последните години сред православните християни в нашата страна придоби широка известност манастирът "Св. Троица" в Кръстова гора, като християнска светиня и място за поклонение, пише Стефан Илчевски по повод църковния празник Кръстовден.

Започнаха да се организират поклоннически пътувания и днес тя е посещавана от огромен брой вярващи.

За съжаление досега не е направено задълбочено изследване на тази православна светиня, а в момента това вече е невъзможно, тъй като след

масовото строителство на връх Кръстов

не могат да се направят археологически разкопки.

Освен това голяма част от хората, които можеха да дадат някакви сведения, вече не са сред живите.

В същото време в пресата се появиха много статии "за" и "против" Кръстова гора, а също и лъскави брошури, пълни с взаимно отричащи се предания и разкази със съмнителна историческа и религиозна стойност.

До средата на ХVII в. в Средните Родопи, макар и под османска власт, християнството процъфтявало.

Имало множество църкви и манастири, свещеници и монаси, а в тогавашния Смолян (сегашното с. Смилян) се намирало седалището на Смолянската епископия и местното богословско училище.

От втората половина на ХVII и през първата половина на ХVIII век настъпил

най-трудният период

в историята на родопските християни. Втората масова ислямизация поставила на изпитание физическото оцеляване на християнското население в Средните Родопи.

Ислямизирането започнало с унищожаването на епископията, богословското училище, епископската църква "Св. ап. Петър и Павел" и убийството на последния Смоленски епископ св. Висарион Смоленски (29 юли 1670 г.).

Всички църкви и манастири в района са разрушени, а свещениците и монасите избити. За християните настанало време на духовен мрак и непрестанни гонения.

В продължение на повече от 100 години те съхранявали своята православна вяра, въпреки унищожените храмове и липсата на свещеници. Кръстниците сами кръщавали новородените деца, а за причастяване се използвала богоявленска вода.

Богослуженията-молитвени правила се ръководели от благочестив мирянин, избран от всички християни в даденото селище, т. нар. хорепископ. Извършвали се в затънтени параклиси землянки, параклиси външно приличащи на плевници или в някоя къща.

Едва в началото на ХIХ в., когато е

премахнато кърджалийството,

в Средните Родопи започват да пристигат светогорски монаси, преоблечени в арнаутски или турски дрехи. Мнозина от тях загиват мъченически. След изграждането на храмове в почти всички селища през 1838 г. пристига атонският йеромонах Григорий впоследствие почитан от населението като светец, а от краеведите наричан

"родопския Паисий".

С малко прекъсване от три години той остава в Средните Родопи до 1872 г. Йеромонах Григорий открива почти във всички населени места училища, в които дава образование на бъдещите свещеници, учители и родопски възрожденци.

В своите проповеди отец Григорий наричал Средните Родопи "Кръстогорие" или "Кръстата гора". Той непрестанно убеждавал християните, че няма от какво да се боят и тревожат, тъй като те живеят в Кръстатата гора, която се закриля от честния Кръст и Господ и св. Богородица ще ги пазят!

Този факт е потвърден в записките на неговата ученичка Рада Казалиева и в историческите изследвания и статии на Христо Попконстантинов, Андрей Печилков, Петър Маринов, Стефан Барбов, Мария Манолова, Иван Ставракиев, свещ. Константин Канев, свещ. Петър Станчев, Щильон Казалиев, Христо Гиневски.

В Средните Родопи е особено изразена

почитта към Кръста Христов.

За това можем да съдим от факта, че и у мюсюлманите като насилствено ислямизирани християни, не се изличило силното благоговение пред кръста. Нещо повече, целият им живот минавал под неговия знак. С кръста те освещавали вода и лекували болните, благославяли млякото и хляба, погребвали с него починалите и др.

Христо Попконстантинов (1858-1894 г.), чийто баща - свещеник Константин, е един от най-ревностните ученици на йеромонах Григорий, пояснява, че названието на Средните Родопи "Кръстогорие" и "Кръстата гора" е свързано с връх Кръстов.

Няма никакво съмнение, че на този родопски връх е съществувал манастир, разрушен по време на масовата ислямизация. Затова ясно говорят запазените зидове, обработени камъни, разкритите основи на старата църква, камъни със следи по тях от свещи, а също и намерените в земята кръстове от бигор.

Археологът Камен Колев, посетил това място през лятото на 1986 г., пише за връх Кръстов и манастира:

"Интересен обект е връх Кръстов, обвеян в много предания и легенди... Някои археологически данни слаби следи от мегалитен строеж в северната част на източното възвишение, ни дават основание да допуснем, че върхът е бил укрепен или пък старият манастир, който се издигал тук, е имал някакви укрепени пунктове за отбрана."

Трябва да се отбележи, че върху руините на почти всички църкви и манастири впоследствие родопските християни издигнали скромни параклиси, които се посещавали от тях предимно на храмовите им празници.

На връх Кръстов, въпреки че не е било възобновено нищо, напомнящо за разрушения манастир, защото всички околни села били ислямизирани, а и самият връх бил собственост на мюсюлмани, поклоненията не престанали.

Нещо повече, макар че Кръстова гора остава след 1878 г. в пределите на Източна Румелия и след 1885 г. в границите на България, а Смолянско под османска власт, поклонниците, рискувайки живота си, преминавали границата и въпреки трудностите достигали до връх Кръстов.

Потокът от поклонници към Кръстова гора се прекратил едва през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

Преданието

През 1933 г. в село Борово пристигнал

Йордан Стойчев Дрянков.

Той е роден в село Ковачевица, Гоцеделчевско, и още от детинство се отличавал с голяма религиозност.

Йордан се отказал от светски изгоди и земно благополучие, бил беден, извънредно скромен и честен човек, готов да понася всякакви унижения заради Христа. Понякога се държал странно и непонятно за околните, сякаш юродствал.

Йорданчо, както го наричали всички, понякога получавал видения. За едно от тях явяването на кръст на небето

известява цар Борис III, с когото се познавал лично.

След една нощ, прекарана на връх Кръстов, му била открита историята на мястото. На този връх се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен.

Преди това тази частица, която била прикрепена към кръст или от нея бил направен кръст, се съхранявала в Истанбул в султанската съкровищница. Но руският цар (не се сочи името му) научил за това и изпратил пратеници с богати дарове за султана, като им поръчал:

"Като поиска султанът и той да ви даде подаръци за мене, вие му кажете, че вашият цар не иска нищо друго, освен дървения кръст, който е научил, че се пази в съкровищницата ви."

Пратениците изпълнили поръката на царя и султанът им дал искания кръст. Но майката на султана, като научила за това, му рекла:

"Какво си направил? Знаеш ли, че този кръст крепеше властта и силата ти? Пусни потери да хванат пратениците и си го вземи."

Султанът изпратил хора, но те не могли да хванат пратениците, защото, като узнали, че ги търсят, не се върнали по пътя, по който дошли, а се отправили към Средните Родопи.

В манастира на връх Кръстов русите предали на монасите кръста и заминали за Русия, като мислели, може би, по-късно да дойдат и да го вземат. Но не след дълго манастирът бил нападнат от турците и разрушен до основи, а монасите избити. Те успели обаче да скрият кръста в подземното манастирско скривалище.

Йорданчо съобщил още, че му било казано

да направи и постави висок метален кръст

в знак на това, че там има частица от Кръста Господен.

След случилото се в Борово Йордан Стойчев отново се явил при цар Борис III и му разказал всичко. По това време при царя се намирал запасният подполковник Величков, който заявил, че на него Бог му открил как трябва да изглежда металният кръст и къде да бъде отлят.

Така било решено да се отлее 66-килограмов кръст, като разходите по изработването му били поделени между цар Борис III и подполковник Величков.

На 1 май 1936 г. металният кръст е донесен от Йорданчо и подполковника на връх Кръстов, където в присъствието на цялото село Борово е бетониран на източното възвишение на върха и осветен от свещеник Петър Василев Кошелев.

В края на водосвета на менчето със светена вода

кацнало бяло гълъбче,

което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо.

Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която след разчистването на натрупаните камъни бликнала вода.

Самият Йордан изчезва и около 1960 г. мъченически умира в Ловешкия лагер, като

жив е закопан до главата в пръст.

Животът му остава непроучен и около него продължават да съществуват много неясноти и загадки.

От историческа гледна точка

видението на Йордан Стойчев може в основната си част да се приеме за достоверно по следните причини:

1. Археологическите находки доказват, че на връх Кръстов е съществувал православен манастир.

2. За съществуването на частица от Кръста Господен в Константинопол, която се е пазела в императорската съкровищница ясно свидетелстват житията на светиите и църковното предание. Възможно е след падането на града под османска власт заедно с богатствата на византийските императори и тя да е попаднала в ръцете на османските султани.

3. Една част от византийската аристокрация отива в Русия след унищожаването на Византийската империя, като дори московският княз Иван III Василиевич се жени за племенницата София на последния византийски император Палеолог. От тях и техните потомци руските царе са можели да научат за съществуването на частица от Кръста Господен в султанската съкровищница (или поне да предположат, че съществува такава).

4. Според историка Никола Станев до 1677 г. руските царе редовно изпращали на падишаха в Истамбул богати самурени кожуси и други скъпоценни подаръци, за да печелят приятелството му. При едно такова изпращане на подаръци напълно възможно е да е поискана частицата от Кръста Христов.

5. В повечето случаи жените на османските султани са били християнки или бивши такива. За това не е чудно майката на султана да е знаела за силата на кръста и дори да го е почитала.

6. Съществуващите от стотици години предания сред местното население и атонските монаси, че в Средните Родопи има частица от Честния Кръст, а също така названието на връх Кръстов и огромната почит към него.

През 1956 г., по поръчка на настоятелството при църквата "Рождество Богородично" с. Борово, майсторите Костадин Димитров Грибачев, Петър Райчев Жекин, Панайот Райчев Жекин и Димитър Стоев Данчев, с помощта на всички вярващи от селото,

построяват параклиса "Св. Троица"

върху част от запазените основи на старата манастирска църква, разположени на западното възвишение на връх Кръстов.

За целта преди посочената година църковното настоятелство закупило мястото от собственика му мюсюлманина Расим Гуглев от село Мостово, а за строежа използвали дяланите камъни от разрушената стара църква и останалите манастирски сгради.

Същата година изградили и двустайно помещение до църквата за подслон на поклонниците. Параклисът е осветен от епископ Стефан (впоследствие Великотърновски митрополит) през 1958 г.

По-късно Кръстова гора е включена в пределите на ловното стопанство "Кормисош"

към ловната резиденция на Тодор Живков

при село Белица. Продължителните протести от страна на група православни християни начело с Петър Тодоров от гр. Смолян се увенчават с успех и на Кръстова гора е назначен свещеник отец Васил Стефанов Аринински, и е утвърдено настоятелство.

Напълно свободно обаче православните християни започнаха да посещават връх Кръстов едва след 10 ноември 1989 г.

През есента на 1995 г., в присъствието на Негово светейшество патриарх Максим и голяма част от синодалните архиереи, Пловдивският митрополит Арсений освети новопостроената църква на Кръстова гора "Покров на Пресвета Богородица".

Много жалко е обаче, че такава светиня като манастира "Св. Троица" Кръстова гора, вместо да просвещава душите на идващите поклонници със светлината на светото православие, се превръща

в камък за препъване

на мнозина немощни във вярата.

Какво ли би се насърчил да върши или да вярва един немощен във вярата, като види неизброимите суеверия, заблуди и лъжеучения, разпространявани сред поклонниците на Кръстова гора!

Разбира се, никой не може да ограничи насила достъпа на екстрасенси, добросамаряни и други

хора, подвластни на болна мистика,

но поне чрез добре подбрани проповеди може да се предпазват душите на пристигащите поклонници от заразата на техните лъжеучения.

Т. нар. манастирска управа би трябвало да премахне от територията на "Кръстова гора" всякакви "свещени дървета" или "дървета на живота" (на които екстрасенси учат хората да се покланят и да се промушват през клоните им), а не да изграждат стълбички и да улесняват достъпа до тях.

Да не говорим пък за скарите и разнасящата се от тях миризма

на територията на манастира в определените от Църквата за пост петъчни дни!?

Мария Спасова Манолова е единственият човек, дръзнал да направи някакво сериозно проучване за Кръстова гора. Тя е една невероятна личност, чийто живот представлява безкръвно мъченичество за православната вяра.

След завършването на славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски" работи като учителка по български език и литература, но през 1952 г. е уволнена заради религиозните си убеждения.

Цели 17 години не й е позволено да работи по същата причина, въпреки малкия брой на хора с висше образование по това време в Средните Родопи.

Едва през 1969 г. е назначена на работа в Историческия музей в гр. Смолян, а по-късно в Окръжния държавен архив. Православните християни от Смолянска област няма да забравят нейния непрестанен труд за изкореняването на всички секти и лъжеучения в този край.

Мнозина все още пазят писаните от нея и безплатно разпространявани материали, разобличаващи различни суеверия, сектантски лъжеучения и пропаганда.

Като изследовател краевед Мария Манолова прави проучване с научна стойност, в което внимателно издирва и критично обработва всички известни материали за Кръстова гора.

За целта тя предприема 10 пътувания до връх Кръстов и околностите му, където провежда много проучвания и анкети.

В настоящата статия изследването на Мария Манолова е използвано като основен източник.