Тероризъм вчера

О бърната ли е окончателно страницата? Отговорът не е еднозначен, поне що се отнася до хора и групировки, свързани с тероризма.

Германия планира да освободи последните намиращи се в затвора представители на фракцията "Червена армия". Това решение обаче извиси гласовете на противниците на всякаква форма на снизхождение спрямо тези активисти.

На 27 март след 24 години зад решетките се предвижда да бъде освободена Бригите Монхаупт. Тя е на 57-годишна възраст. Има пет присъди доживотен затвор заради убийството на девет души, сред които прокурор, шефа на "Дрезднер банк" и председателя на германските работодатели.

Освобождаването на Бригите все пак е условно и е съпътствано от 5-годишен изпитателен срок.

"Апелативният съд смята, че осъдената вече не представлява риск за сигурността на обществото. Ето защо имаме основание да съкратим присъдата", отбелязва Жозефин Киблиц, говорител на съда в Щутгард.

Крайно лявата групировка, на която е представител Бригите, доби печална известност през 70-те години. През 1998 г.

"Червена армия" официално се саморазпусна

Но обществото още не е изтрило белезите от нейните действия. От 20-имата осъдени от т.нар. "твърдо ядро" на фракцията, повечето вече са на свобода. Само двама още са в затвора и те са историческите шефове на групировката - Бригите Монхаупт и Кристиан Клар.

Клар вече е подал молба за помилване. Вероятно той ще може да излезе през 2009 г. Тези две помилвания обаче разделят Германия. Семействата на жертвите логично са против.

Вилхелм е загубил своя брат дипломат, убит през 1986 г. Убийците не са идентифицирани.

"Този въпрос ме измъчва, тъй като бих искал да знам имената на виновниците. Това ще ми помогне да се свържа с тях, ако е възможно. Но това е друга тема", заявява Вилхелм.

Той е потресен как признати престъпници като Кристиан Клар не смятат за нужно да поискат прошка или извинение от близките на жертвите.

В Италия също се повдигат тежки въпроси за съдбата на бивши терористи. Там става въпрос за

"Червените бригади",

отговорни за атентати и убийства. Сред тях най-известното е на Алдо Моро, лидер на италианската Християндемократическа партия, убит през 1978 г.

Мнозина от бившите членове на групировката са избягали във Франция, някои напълно са скъсали с миналото си. Този факт обаче не е достатъчен за италианското общество, което не е единодушно по въпроса за помилването на терористите.

В Италия тече разследване за евентуална връзка между "Червени бригади" и новопоявила се и набираща скорост престъпна групировка.

Сред най-известните терористични атентати от близкото минало у нас, е

железопътният атентат през 1985 г.

Тогава, вечерта на 9 март, е взривен вагона за майки с деца на влака, пътуващ от София за Бургас. Бомбената експлозия се случва при гара Буново.

В атентата загиват седем души, две от тях деца. Девет са тежко ранени.

Взривът е част от поредица бомбени атентати. Части от бомбата могат да се видят в музея на МВР, в експозицията , посветена на тероризма.

Извършителите принадлежат към тогавашната нелегална организация Турско националноосвободително движение в България. Техният мотив за терористичните действия е провокиран от действията на държавната власт по време на т.нар. "възродителен процес".

Някои източници твърдят, че движението е предвестник на ДПС. Пряко замесените лица в бомбения атентат са арестувани и осъдени на смърт. Други четирима получават присъди от една до пет години затвор.

Един от осъдените Сабри Али,

впоследствие амнистиран, става по-късно областен координатор на ДПС за Бургас.

През 1995 г., 10 години след изпълнение на смъртните присъди на терористите, бе повдигнат въпроса дали те са наистина терористи или борци за свобода.

Според представители на ДПС бомбените атентати по онова време са били единственото средство за борба срещу тоталитарната власт.

Разгоря се бурна политическа полемика в обществото първо, заради издигането на паметни плочи на екзекутираните, а след това, заради тяхното сваляне.

Повече от 20 години избухването на бомбата във влака не се приемано еднозначно.

Миналата година от Общонародния комитет за защита на националните интереси поискаха ДПС, като приемник на Турското националноосвободително движение, да се извини за терористичните актове.

От комитета настояха 9 март да бъде обявен за ден на жертвите на тероризма като протест срещу проявите на тероризъм, независимо дали е религиозен, държавен, политически или расов.