Н ай-популярните актьори ходили много пъти да молят за нова сграда. Накрая държавата разреши безсмислено издигнатата и недостроена сграда за ТЕЦ (!) на ул. "Стефан Караджа" на пъпа на столицата, да бъде реконструирана и превърната в театър.
Изключително успешен за театъра е периодът на режисьора Методи Андонов (през 60-те години). Неговите спектакли по "Свинските опашчици" от Яр. Дитл, "Предложение, Сватба и Юбилей" от А.П. Чехов, "Михал Мишкоед" от Сава Доброплодни, "Кандидати на славата" от Иван Вазов, "Ревизор" от Н.В. Гогол, "Смъртта на Тарелкин" от Ал. Сухово-Кобилин са епоха в историята на театъра.
Андонов поставя
"Суматоха" - първия спектакъл по текст на Йордан Радичков,
който е начало на дългогодишния триумф на големия български писател и в театъра. След години, по повод на 40-годишнината на театъра Радичков пише:
"Много неща са избледнели през годините, но си спомням как при някои представления актьорите така силно се "нажежаваха", че дълго време подир това продължаваха да носят в себе си високата игрова температура и неведнъж съм чувал с ушите си как Григор Вачков или Георги Парцалев са предлагали на своите колеги да излязат пред завесата и да кажат на публиката, че искат да повторят току-що изиграното представление...
Години по-късно бях чел, че при един свой концерт в САЩ пианиста Рихтер бил изпратен много бурно от публиката. По някое време той излиза на сцената, моли за тишина, извинява се на публиката, че бил свирил лошо, но ако уважаваната от него публика остане, той ще повтори концерта си...
Публиката остава, Рихтер сяда на пианото и повтаря концерта си... Какви златни времена! Това само някой луд или някой гениален може да го направи!
Можеха да го направят и безмерно надарените от Бога сатирици! Дано скрибуцащото и разкривено колело на живота се извърти тъй, че нашият сатиричен театър да повтори златните си години. Вярвам в това и го очаквам. Казано е, че където е текло пак ще тече!"
Методи Андонов пръв работи и по текст на Станислав Стратиев и с "Римска баня" от 1974 г. достига един от върховете в репертоара на театъра за цялата му 50-годишна история. Стратиев е автор в буквалния смисъл роден и израсъл за сцената с трупата на Сатиричния театър.
Друг знаменит спектакъл на Андонов е "Старчето и стрелата" по пиесата на Никола Русев, който предлага съвършено оригинален поглед към българската история, конкретно към времето на... хан Телериг.
Много популярният актьор Нейчо Попов е режисьор на друг легендарен спектакъл - "Големанов" от Ст.Л. Костов с Георги Калоянчев в централната роля.
Емблеми на театъра през годините са работи на режисьорите Гриша Островски ("Когато розите танцуват" от В. Петров, "Бидерман и подпалвачите" от М. Фриш), Младен Киселов ( "Сако от велур" и "Рейс" на Ст. Стратиев, "Лазарица" на Радичков) и др.
Няколко пъти Сатиричният театър е имал
проблеми с неофициалната цензура.
След генерална репетиция се е налагало някои спектакли да бъдат преработвани, а два са направо спряни - "Импровизация" от Валери Петров и Радой Ралин през 1963 г. и "Мачово бърдо" от Мирон Иванов (1966).
Често се е случвало да бъде чакан на представление лично Тодор Живков, за да се провери отношението му към въпросния спектакъл и едва тогава от "отдела на ЦК" да разрешат дали заглавието да остане в афиша.
Преди години един от най-големите български теоретици на театъра проф. Любомир Тенев описа Сатирата така:
"Един път лицето на Сатиричния театър е добродушно и усмихнато, изведнъж става строго и замислено. Друг път, замръзнало в неприязнена гримаса и спотаена мъка и на ново бурно в своята веселост...
Обичам този театър, заради неговата ярка съвременност, днешен рефлекс, чувствителност и ритъм, заради "хитрите" и ярки форми на сценична изразност, на пряко общуване със зрителите - наистина, дяволски динамичен театър."
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!