Въпросите ще са в четири области - български език и литература, математика, история и география и биология, физика и химия, изучавани от V до VII клас, информира Би Ти Ви ( bTV.bg).
Учениците ще получават отделна оценка за всяка от четирите части; ще има и обща оценка, която ще отразява цялостното представяне на децата.
Чрез специална скала ще се прави оценка за трудността на въпросите и качеството на отговорите.
Специалистите препоръчват изпитът да трае четири часа, между които да има 10 минути почивка.
На 15 ноември трябва да започне разпространяването на примерните тестове в училищата, а през януари на места ще се организират пробни изпити.
Всяко училище ще решава кои оценки да се вземат при балообразуването, пояснява още БНР.
За хуманитарен, чуждоезиков и природоматематически профил ще се взема удвоената обща оценка от теста, две оценки от четирите области на изпита и две - от дипломата за VII клас.
За професионалните училища ще се взема утроена оценка от теста, бележката от един раздел от изпита и също две оценки от дипломата за VII клас.
За училищата по изкуства и спорт - оценката от теста, утроена оценка от проверката на способностите и две оценки от дипломата за VII клас.
От днес МОН пуска за обществено обсъждане проектонаредбата за тестовете за кандидатстване след VII и VIII клас и учебно-изпитните програми.
Мненията на учителите и родителите ще се събират в продължение на седмица след представянето на документите днес.
Тестът ще бъде въведен от догодина и ще замени конкурсните изпити по български език и литература и математика, с които досега се кандидатстваше след VII и VIII клас.
Този вид изпит показва най-точно и обективно нивото на знанията, коментира неотдавна пред Би Ти Ви директорът на Центъра по оценяване в Нов български университет (НБУ) проф. Енчо Герганов.
Чрез подобни на новите тестове след VII клас се приемат учениците в Американския колеж в София (ACS.bg), допълва Би Ти Ви.
Вместо точки, правилните отговори носят на кандидат-колежаните проценти.
"Учениците имат два часа, за да се справят с теста. Мерките за сигурност по време на изпита при нас са много строги, защото искаме да сме сигурни, че всеки сам е решил задачите си. Например дори не позволяваме да започнат с произволна част от теста. Той трябва да бъде решен последователно, точка по точка", пояснява Луис Пърски, президент на Американския колеж в София.
"Преди всичко тестовете дават по-висока степен на обективност на оценяването, устойчивост на държавните образователни изисквания и пряка връзка, разбира се, с учебните програми. Дава се възможност на учениците за самоподготовка и самооценяване чрез разпространяването на система от примерни тестове", смята и просветният министър доц. Игор Дамянов.
"Тестът не е нещо съвършено ново в нашата образователна система. Той не се появява сега изведнъж и сигурен съм - както за учениците, така и за учителите, - че подготовката за явяване на тестов изпит няма да ги затрудни много. И едните, и другите са достатъчно интелигентни, достатъчно на високо ниво, за да се справят бързо", заяви той преди броени дни по "Дарик радио" (Darik.net).
Вече е започнала и подготовката на тестове за вътрешно оценяване, които ще заменят т.нар. "класни" и "контролни", но те все още не се прилагат реално в училищата, допълни просветният министър.
Постепенно тестовете ще навлизат във всички форми на изпитване; матурите също ще бъдат под формата на тестове, но това няма да стане веднага, а вероятно от 2006 г., обяви още Дамянов.
Според него трябва да отидем към създаването на хора, които да могат да мислят, а не хора, които да се стремят да възпроизведат наученото от тях.
Все повече и повече трябва да се ориентираме към образованието, което дава умения, а не само знания, убеден е министърът.
Някои от университетите вече са преминали на тестова система, очаквам и останалите висши училища също да приложат тестовата система при прием на нови студенти, добави той в предаването "Седмицата".