Мълчанието на Роберта Флек

Тя е ot семейство, в което музиката е естествен отдушник. Целият й професионален живот е изпълнен с удивителна последователност и е изцяло посветен на ритъма.

Може би Роберта Флек винаги е съзнавала, че животът й ще бъде свързан с музиката. Наричат я соул дива и жената с най-дълбокия глас. Флек съчетава талант, сърце, усилен труд и себеотдаване, които я превръщат в световна звезда. При това без да прави компромис с музикалните си вкусове, въпреки изкушенията на звукозаписните компании. В ерата на диско музиката й предлагат фантастични хонорари, за да запише диско хит. Но тя отказва, защото не може да направи този компромис.

Роберта е родена в Ашвил, Северна Каролина. Най-ранните й музикални влияния извън семейната среда идват от църквата и изпълнители като Махалия Джексън и Сам Кук. Тя не се определя като дете чудо, но приемането й на 15 години в университета "Хаурд" с пълна стипендия по музика показва точно обратното. Учила е класическо пиано и има превъзходен глас. Когато Лес Маккан я чува да пее в препълнената зала през 1968 г., той разбира, че светът я очаква .

Дебютният й албум First Take включва хита й The First Time Ever I Saw Your Face ("Първият път, когато видях лицето ти"). Парчето е включено в саундтрака към филма на Клинт Истууд Play Misty for Me, 1972 г. "Атлантик рекърдс" го издават като сингъл. Роберта настоява да й бъде разрешено да го изпълнява в бавно темпо. Албумът печели Grammy за плоча през 1972 г.

Други класически нейни песни са: Killing Me Softly ("Грами" за плоча на годината и най-добър женски попвокал 1973 г.), Where is The Love ("Грами" за най-добър вокал в дует - 1972 с Дони Хатауей), Feel Like Making Love, The Closer I Get to You, Tonight I Celebrate My Love for You, Set the Night to Music и много други.

През 80-те и 90-те Роберта продължава да записва и едновременно да изнася множество концерти. Това е времето, в което певицата се отдава на благотворителност и става част от неправителствени организации. След 11.09.2001 тя и други изпълнители взимат участие в режисирания от Спайк Ли "Ние сме семейството", участва и в национални телевизионни кампании като "Върнете се в ДИСИ" , съвместна инициатива на федералното правителство и ДИСИ туристически борд.

Музикалният канал VH1 я кани и класира нейни песни в 100-те най-добри любовни песни, а за изненада на мнозина Роберта е класирана и сред 100-те най-добри жени - изпълнителки на рокендрол.

Срещам Роберта Флек в Монреал. Тя е точно това, което винаги е била за мен - топла и щедра жена, пълна с енергия.

Кога един артист решава да се оттегли?

Когато разбере, че няма какво повече да каже на публиката си. Аз се моля да усетя момента, когато ще сляза от сцената. Тъжно е да се оставя публиката да ме изнесе от сцената - в буквален и преносен смисъл (усмихва се).

Къде се чувствате по-уверена - на сцената или в студиото, когато записвате?

Аз съм от старата школа изпълнители. Научени сме да бъдем винаги готови. Няма значение дали ще бъда в звукозаписното студио или на сцената. За мен е важно да има какво да споделя с публиката, да й се отдам, да има привличане между нас. То си е като в отношенията между един мъж и една жена - има флирт, игра, взаимност.

Случвало ли се е в дългогодишната ви кариера публиката да ви разочарова?

Може би съм си мислила, че публиката ме е разочаровала на моменти, но... не... не. Публиката никога не ме е разочаровала, защото артистът прави всичко. И ако не се е получавал контактът, вина носи той, а не публиката. Имала съм участия в клубове, където публиката е била по-разсеяна, но това не означава, че не ме е приемала. Ние, артистите, сме много чувствителни и взискателни.

Как артист от вашия ранг подбира репертоара си след толкова много хитове, които сте изпели?

Трудно е, но не е невъзможно. Трудността идва от факта, че наистина за толкова години кариера съм изпяла много кавъри и песни, създадени специално за мен. Щастлива съм, че някои от тях се превърнаха в евъргрийни и е модерно и днес да се изпълняват от други певци. За мен е важно да знам къде какъв репертоар изпълнявам. Ако ще рекламирам новия си албум, внимавам да не прекалявам със старите хитове, които знам, че публиката би искала да чуе. Най-свободна съм, когато имам концерт, както сега в Монреал, имам пълната свобода да изпълня всичко, което обичам точно в този момент. Нямам ангажимент към звукозаписната компания, защото не съм издавала скоро нов албум. Така че избирам композиции, които са ми скъпи днес.

Как се отрази славата на личните ви взаимоотношения?

Животът на един артист е низ от компромиси, които по един много жесток и понякога садистичен начин се отразяват на близките му. Аз също съм имала своите тежки моменти, но благодаря на съдбата, че днес, когато съм жена на възраст и се вижда краят на кариерата ми, имам край себе си хора, които обичам. Важно е за всеки артист да знае, че освен публиката има и един друг, тесен кръг от близки, които те обичат и когато си на върха, и когато слезеш от него. Невероятно е усещането, че си обичан и някой ти го доказва всеки ден.

Създавате впечатление на артист, който не обича интервютата?

Те никога не са били важни за мен. Не обичам да давам, както и да чета интервюта. Дори в началото на кариерата ми агентите на звукозаписната компания настояваха да давам по три интервюта на ден. Отказвах. Не разбирах защо това е необходимо. Сега съм доста по-разговорлива. Не се ли убедихте? (смях). Сериозно: мълчанието е по-трудният избор, особено когато има какво да кажеш.