Е дин от най-известните полски музиканти - джазменът Влодек Павлик, който за първи път е на феста в Банско, представи най-новото си сформирано трио - с басиста Павел Панта и ударняка Цезари Конрад.
Представената от тях програма беше сред малкото, за които може да се каже, че са 100-процентов джаз.
Самият Павлик каза, че проявява голям интерес към културата на региона, към музиката, и най-вече към фолклора.
"Винаги някакво местенце от мозъка ми е ангажирано с Балканите", признава той.
По думите му българският фолклор е много специфичен и изключително оригинален, и за човек от различен културен кръг е изключително привлекателен от гледна точка на ритъма.
Музиката не се нуждае от превод, тя предизвиква емоциите, а емоциите са разбираеми за всички, разсъждава Павлик.
А музиката от България определя като един свеж полъх от различни музикални стилове и естетики.
През 2000 г. на кинофестивал в Полша той се запознал с Теодосий Спасов, който свирил заедно с български хор. Този концерт остави дълбока следа в мен, добавя полякът.
Определя творчеството на най-известния български кавалджия като синтез от съвременна музика и фолклор.
Изпитвам голямо уважение към Милчо Левиев, каза още Влодек Павлик. Когато бях малко дете слушах биг бенда "Мадона Елит", чиито аранжор и композитор беше Левиев. Това е първият американски оркестър, възприел българските ритми.
Павлик е имал удоволствието да работи и с флейтиста Симеон Щерев-Банана.
Самият Влодек Павлик е автор на няколко повече от любопитни джаз проекти.
Най-новият му диск "Anhelli" е издаден миналата година след награда от полския тв канал "Култура".
Музиката, създадена по поема на Юлиуш Словацки, описва живота на полската емиграция, изпратена на заточение в Сибир.
Преживяванията на личности като Шопен, Словацки и Мицкевич - не могли да се завърнат в родината си, били основният мотив, накарал Влодик Павлик да напише поемата си.
С друг от албумите си - "Стабат Матер", Павлик се връща към епохата на григорианските хорали - нещо като Мистериум, като литургия с кратки музикални импровизации.
Със сигурност това не е нещо, което става за клубове, а по-скоро - за църкви.
Това е музика за размисъл и вглъбяване, която само преди няколко дни е звучала на голям фестивал в Германия, заедно с грегориански хор, казва авторът.
Той се приема за представител на полската музикална школа. Да, нейни представители сме, всеки от нас има висше образование, получено във Варшавската музикална академия.
Възпитаници сме на едно и също учебно заведение, което е под патронажа на Фредерик Шопен, обича да казва той.