3. Симеон поглеждал към удобния президентски стол

П од заглавие "Избраният цар на България" американското списание "Венити феър" посвети няколко страници в септемврийския си брой на българския премиер Симеон Сакскобургготски. Предлагаме ви и заключителния текст на Сам Таненхаус, излязъл на български във в. "24 часа" през август.
Част трета: Симеон поглеждал към удобния президентски стол*

Няколко години след промените Симеон се държи настрана и опипва обстановката отдалеч.

Най-после, през лятото на 1996 г., 50 години без З месеца от началото на изгнанието си, Симеон се връща в държавата, която е управлявал за малко като дете. Остава 10 дни, през които добива пряко впечатление от страната.

Условията тогава са отчайващи

Скоро лошото управление на комунистите ще доведе до недостиг на зърно, на гориво, на хляб, инфлацията ще стигне 2000%. Почва се на 10 януари 1997 г., когато протестиращи, главно студенти и синдикалисти, обсаждат парламента и настояват за изгонването на социалистите. Извън сградата стават сблъсъци с полицията. Из цялата страна се издигат барикади, които блокират пътищата.

Вдига се обща стачка по класическата анархистка традиция - цял народ сваля правителството.

Комунистите най-после губят властта

над България. Първият истински посткомунистически лидер Иван Костов от СДС става премиер. Президентът Петър Стоянов се обръща към Сакскобургите - не към Симеон, а към Кирил, когото взема за съветник.

"Дотогава хората не знаеха как да се отнасят към семейството, към мен и към промените, които ставаха. Но в момента, в който бях назначен за съветник, реакцията беше: "Щом президентът няма проблем, значи и никой друг няма", казва Кирил.

За Симеон вече се заговаря като за политически кандидат. Постът на президент, към който гледа, е церемониален. За него обаче българската конституция има изискването за 5-годишно жителство в страната, на което Симеон не отговаря.

Той би могъл спокойно да се върне в България, за да изпълни условието. Но за 5 години популярността му би могла да увехне. "Вместо това аз започнах периодично да се връщам, наблюдавах и сверявах часовника си. Хората свикнаха, че

аз идвам и си отивам,

и това вече не правеше впечатление", казва Симеон.

През есента на 2000 г. авторитетът му е по-висок от всякога. "Той е тих, но много дълбок човек, вдъхващ доверие и целенасоченост. Веднага стана ясно, че с него трябва да се съобразяват", казва Боб Милър, бивш губернатор на Невада, който е участвал в различни инициативи в България.

През април 2001 г., само 2 месеца преди изборите, той създава нова партия - НДСВ. На 17 юни партията на Симеон печели 43% от гласовете - повече от следващите две големи партии, взети заедно.

Вместо да напълни кабинета си с познати лица, той проявява предпочитание към експертите. Между тях са

двама банкери - приятели на Кирил,

българи, живеещи в Лондон, които декларират, че се отказват от заплати, измервани с 6-цифрени суми.

Симеон е обезоръжаващо откровен за своите 800 дни. "Всичко идва - казва ми той - от една икономическа книга, която веднъж четох. Там пише, че ако дадена компания има проблеми, нужна е една година за оценка на щетите, още една за укрепване и в началото на третата година акционерите може да очакват някакви дивиденти. Това са 800-те дни. Няма нищо фантастично."

Но както Иван Костов, така и Симеон открива, че само добри намерения не стигат.

Симеон не е автократ. Напротив, много българи се страхуват, че неговият стил на ненамеса

оставя кабинета без кормило

Когато разказах на познати в София за 16-часовия работен ден на Симеон, те се учудиха с какво толкова се занимава той, след като досега не е представил програма нито на кабинета, нито на партията си.

Симеон засега контролира успеха. България ще бъде приета в НАТО. ЕС подкрепи датата за членство и 2007 г. изглежда напълно възможна.

Но ще издържи ли България на тази скорост?

Амбициозните млади българи продължават да емигрират в застрашаващи количества: от 1995 г. средно по 50 000 годишно напускат. Никой не е намерил начин да хвърли мост между София и селска България. Успехът няма да дойде, докато учителите в провинциалните градове получават по $100 месечно. Над всичко тегне и фатализмът на историята. Отоманските турци 5 века са управлявали страната, докато окончателно са били прогонени през 1912 г.

Следват десетилетия на държавно подкрепяна корупция, възродена днес в гангстеризъм. София гъмжи от мутри, повечето от които са възпитаници на спортните училища от времето на Студената война.

Държавата изглежда безпомощна

да контролира тази гангстерска класа. Мутрите препускат из София на своите мерцедеси и беемвета. Мощните им фигури са облечени от "Армани".

Мнозина, включително и от близкото обкръжение на Симеон, подозират, че той няма да се кандидатира отново, когато мандатът му изтече, а ще се насочи към по-привлекателния президентски пост. Според други детската му амбиция да бъде цар на България остава непроменена, за да продължи царуването си, прекъснато толкова отдавна.

Неговото послание изглежда е следното: "Ако България иска цар, ето ме". В момента няма други претенденти.

Но положението може да се промени.

Виж още:
1. Симеон е самотник във властта и у дома
2. Симеон искал да царува по испански