Мегапроект под знака на Кремъл

Н ов тръбопровод по дъното на Черно море за транспортиране на руски природен газ през България за Европа може да тръгне буквално след няколко месеца и ще вкара милиарди в бюджета на страната ни.

Това беше най-смайващата новина от визитата на премиера Сергей Станишев в Москва. Докато тук се коментира дали и кога икономическият и енергиен министър Румен Овчаров ще бъде отстранен от поста, той изненада всички със съобщение за мегапроекта след срещата си с председателя на "Газпром" Алексей Милер.

Руския вестник "Комерсант" пък пресметна, че страната ни ще получи над 2 млрд. долара от транзитни такси.

Голямата тревога в българските политически среди е, че след АЕЦ "Белене" и "Бургас - Александруполис" този проект е последната брънка в руския транзитен пъзел, който ще направи енергийната ни обвързаност с Москва пълна и необратима.

Нещо повече, вкарваме в този проблемен брак и Европейския съюз въпреки призивите на Брюксел за обща политика към намаляване на енергийната зависимост.

Мистериозният проект

От правителството отказаха да съобщят къде точно ще бъде построен газопроводът и в какви направления ще продължи след България. Аргументът е, че проектът касае и други страни и не може да бъде огласяван в подробности, без те да са информирани и да имат ясно становище по него.

В крайна сметка се разбра, че става въпрос за газопровод, който най-вероятно ще минава по дъното на Черно море между руското пристанище Новоросийск и българското Бургас, а от българска територия може да има пет разклонения към Централна и Югоизточна Европа, най-вече енергийно дефицитните Гърция и Италия.

Новият проект, който ще стартира през юни, тотално ще промени България в геостратегически план за транзит на природен газ, заяви Румен Овчаров. По думите му транзитираните количества ще са в пъти по-големи от сегашните.

При пълната липса на информация единственият начин да се "измери" бъдещият проект засега е чрез аналогия със съществуващата транзитна тръба през България и със "Син поток".

Презморският газопровод до Турция струваше 3.2 млрд. долара. От тях около 1.7 млрд. долара е изграждането на подводната отсечка. Отсечката Новоросийск - Бургас е около три пъти по-дълга, но инвестицията в нея е ангажимент на Русия.

Българската държава ще трябва да осигури парите за трасето на своя територия, ако иска да има контрол върху него. "За България е важно трасето на нейна територия да е възможно най-дългото, да бъдат договорени максимални постъпления от транзитна такса и държавата да запази контрол върху инфраструктурата", коментира изпълнителният директор на "Булгаргаз" Любомир Денчев.

Според него тези цели са изпълними. Със сигурност не става въпрос за 2 млрд. долара приходи от такси годишно, а ако е посочена такава сума, това са приходи за дълъг период от време, смята Денчев.

В момента от транзита на 15 млрд. куб. м газ годишно "Булгаргаз" получава около 100 млн. долара, при евентуално два и половина пъти по-голям капацитет годишните постъпления от транзитни такси от него могат да достигнат около 250 млн. долара, допълва той.

В този случай газопроводът ще се изплати сравнително бързо и може да се окаже много по-изгоден за страната от нефтопровода Бургас - Александруполис, който ще внася в бюджета не повече от 35 млн. долара на година.

В списъка на ползите от такъв проект традиционно влизат и допълнителните работни места и поръчките за български фирми подизпълнители. Въпросителните около него обаче са много повече. Ако са верни сроковете, които бяха съобщени, времето до старта е нищожно, а няма никакви подробности за параметрите на проекта.

Не е известно да е правен анализ за ползите и евентуалните рискове от тръбопровода - икономически, политически и екологични.

Газ и политика

Русия осъзна необходимостта за по-разширен достъп до пазарите на континентална Европа и Средиземноморието още в края на 90-те години. Идеите за газопровод от Иран и Азербайджан до Европа ("Набуко") и за тръба от Русия до Турция ("Син поток") бяха лансирани приблизително по едно и също време.

През 2007 г. обаче руският "Син поток" по дъното на Черно море до Турция работи отдавна, а подкрепяната от Брюксел алтернатива "Набуко" още е идея.

През юни 2006 г. беше подписано споразумение между унгарската компания MOL и руската "Газпром" за удължаване на "Син поток" през Турция към България, Румъния и Унгария с разклонение към Словения или Хърватия и оттам към Италия.

Имаше също идея за дублиране на маршрута на "Син поток" и капацитетът на двойното съоръжение да достигне 35 млрд. куб. м годишно. Тези проекти са ясен знак, че Кремъл не се е отказал от идеята да обвърже плътно Европа с мрежа за газови доставки и да обезсмисли икономически алтернативните трасета, като ги изпревари.

По отношение на маршрута новият проект се конкурира с "Набуко", който е от огромно значение за европейските страни с оглед намаляването на енергийната зависимост от Москва.

ЕС и Русия започнаха диалог за сигурността на доставките, енергийната ефективност, газопроводите, инвестициите и търговията на газ и петрол. Междувременно обаче Москва очевидно иска да изпревари събитията и форсира заплитането на газовата примка около Европа.