Книга за ролята на ДС в комунистическа България

К нигата на Момчил Методиев "Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава" беше представена днес премиерно в Центъра за култура и дебат "Червената къща".

Документално авторът доказва, че и разузнаването, и политическата полиция - двете основни направления в работата на ДС - са използвали съвсем еднакви методи на работа и са били преди всичко средство за политическа репресия в полза на управляващата Българска комунистическа партия.

Източник за автора са секретните решения, приемани през годините от ръководството на БКП. Те съдържат информация за развитието, структурата и основните задачи на Държавна сигурност изобщо и на отделните нейни управления.

Ползвани са и справки от архива на Министерството на вътрешните работи за отделните управления в системата, както и други декласифицирани документи от архива на МВР.

Книгата е част от общия проект "Изследвания върху комунизма 1944-1989 г." на Института за изследване на близкото минало и Институт "Отворено общество". Тя е първи по рода си опит за цялостна история на ДС.

Наред с репресивните функции, Държавна сигурност е имала и други, по-широки задачи - да набави липсващата политическа легитимност на режима и да посредничи между висшата партийна номенклатура и гражданите, заключава изследователят.

В комунистическата държава ДС заема междинно място между БКП и всички останали институции - ведомства, казионни обществени организации, личното пространство на гражданите или организациите на българите в чужбина.

Задачата на ДС е била да "съобщава" на обществото вече взетите политически решения, да контролира тяхното изпълнение и след това да информира политическото ръководство за обществените настроения.

Това се е отнасяло до всички структури на системата - както разузнавателните, така и контраразузнавателните управления имат за задача не само да парират появата на политическа опозиция, но и активно да убеждават обществеността в правилността на решенията на партийното ръководство, включително като произвеждат и разпространяват позитивни за режима новини.

Важно средство от арсенала на Държавна сигурност е била практиката да "произвежда" биографии. На езика на системата тя се е наричала "изграждане на легенда" на разузнавача, което всъщност е било създаване на приемлива биография на съответния служител.

Авторът развива с помощта на обилни документи тезата, че при прехода от комунизъм към демокрация, много бивши служители на Държавна сигурност са получили правото да използват личните си легенди като доказателство за успешна професионална биография.

Това направи от тях обществено приемливи и влиятелни личности.

Почти всички документи за дейността на отделните управления на ДС съдържат и магическата формула, че техните служители трябва да бъдат "безпределно предани на БКП".

Израз на същата философия е твърдението на Вълко Червенков (по онова време лидер на БКП и на тоталитарната държава) в негова реч пред актива на службите от 1954 г., в която той окачествява ДС като "очите и ушите на партията".