Казвам се Димитър. Имам най-обикновеното име на света. Приятелите ми не ме разбират. Всички искат да бъдат рапъри, футболисти, дилъри, шофьори, мутри. Един иска да е лекар, нищо че не знае разликата между митохондрия и сталактит.
Аз ли? Аз искам да съм река. Обичам след училище да ходя на Вития мост и да гледам как минават хора, кораби, лодки, да различавам различните боклуци, да наблюдавам как се сменя цвета според разположението на слънцето. Никога обаче не съм можел да плувам. Сигурно за това толкова обичам водата.
Гледал съм по телевизията, че във Виена хората отглеждат лебеди в река Дунав. Аз не съм виждал лебед, освен на снимки и картинки. Но сигурно е много могъща птица – щом може и да лети, и да плува. Колкото е величествена, толкова е и уязвима – може да се удави от боклуци в реката, а може и да попадне в буря и да се блъсне.
И все пак, предпочитам да съм река. Защото лебедът може да умре. А реката? Тя е вечна. Провира се навсякъде. Всички я признават. Още от древността е давала живот на хората. Например по поречието на Нил всички африканци разчитат на приливите, за да си поливат градините; и на отливите, за да напоят стадата си. Амазонка също е величествена – никой не знае откъде започва и къде свършва. Аз не искам да съм толкова огромна река. Искам да съм си нашият Дунав. Ще позволявам на търговските кораби да обменят продукти и суровина. Ако някой ме замърсява, ще се надигна и ще прелея. Ще нанеса такива загуби, каквито никой не би и сънувал. Искам да видя как е в Белград, в Прага. Не е случайно, че всички хубави градове в Източна и Централна Европа са по поречието на точно тази река. Великият Йохан Щраус е написал най-красивият валс и го е кръстил на нея. Дунав е толкова величествена, че дори Османската империя нарича свой вилает на реката.
Но това са просто някакви факти. Ако гледаме само хубавата страна на нещо, винаги можем да го направим велико. Сигурен съм, че дори една кутия прясно мляко би била уникална, ако се подбере правилната гледна точка.
Аз не искам да съм просто някаква фактология. Искам да давам живот, когато трябва, и да отнемам такъв, когато се налага. Хората ще ме уважават, ще ме тачат. Децата ще се къпят весели в мен, момите ще хвърлят венци, а аз ще ги отнасям по течението към непознатото и светло бъдеще. Мъжете ще се борят в мен за кръста на Йордановден. Ще излизат калени, здрави, за да преборят зимните месеци. И ще казват: „Ей, добре, че е тая река!“
Не знам защо искам да съм река. Сигурно е свързано с това, че знам друго: Не искам да съм обикновен човек. Мога да стана лекар, програмист, президент, обущар. Но защо? Това ще е просто една материална длъжност. Ще спечеля пари. Ще се задомя. Ще оставя наследство. И ще си отида. А ако съм река ще съществувам вечно! Няма да направя щастливо само едно семейство с една заплата, ще направя щастлив един цял народ.
Сигурно за това не ме разбират приятелите ми. За това и седя тук, на брега, сам-самичък, с единствената ми приятелка, реката.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!