Моля, оставете ми глътка чиста вода!

Най - после и в България стана модерно да си екоактивист и да хвърляш гръмки думи в общественото пространство на тема екология. Зелени проекти, зелени инициативи, всичко е зелено! Инициативи за почистване колкото щеш! Контейнери за разделно изхвърляне на отпадъците и ние си имаме, както се казва „като на Запад"! Защо никой не помисли по -рано, когато хиляди хора в страните от третия свят умираха освен от глад и болести и от липсата на вода? Защо никой не помисли, когато световните еколози пропищяха, че природните ресурси са на изчерпване и трябва да търсим начини да ги запазим колкото се може по  -дълго. Най - после и България се загрижи и осъзна, че и тя е част от планетата Земя и е крайно време да цени благините й. 

Поставяте въпроса за водата и с право. От скоро и аз се разрових по - дълбоко по въпроса с рециклирането на отпадъците и установих, че водата е една от основните суровини, която се използва при този процес. До скоро мислех, че те просто се изгарят, претопяват и се превръщат в нови суровини, но се оказа, че съм грешала. Това до известна степен доста ме притесни, защото си дадох сметка, че този толкова важен и безценен дар се използва за да измие след нас и същевременно да ни отърве от това, което ние без свян и безотговорно пръскаме и оставяме след себе си, сякаш за да покажем, че ние сме господарите на Земята.

Каквото и да кажем и да напишем за водата ще е малко, защото тя е една велика сила, чийто възможности все още никой не е познал напълно и едва ли някога ще успее. Водата е нещото, което ни спасява, водата е нещото, което ни дава сили, водата е един безкрай, в който ти се иска понякога да се изгубиш. Водата е нещото без което нито един жив организъм на тази планета не може да съществува. И колкото по -ясна представа си дадем за това какво е водата, толкова повече ще я ценим и ще се опитаме да я запазим. Водата е топлата прегръдка, в която потъваш когато се потопиш в морето, водата е снега в шепите ни през зимата, с който си играем, водата е надежда, очакване и духовен спътник. Последното може би ще ви озадачи, но е точно така. Колко пъти някой от вас, който е имал тази възможност да застане на брега на море, езеро или поточе и да го е съзерцава, след това се е чувствал, като прероден. Първо те омагьосва, после те пречиства, след което ти си тръгваш и се чувстваш така сякаш си намерил отговор на всичките си въпроси. Тя няма нужда да говориш, тя долавя шепота на сърцето ти, освобождава те от напрежението и след това все едно виждаш света около себе си с нови очи. Водата не е даденост, която ще потече като завъртим кранчето на чешмата, а благодат, за която всеки ден трябва да сме благодарни, че я имаме. Казваш думата „вода" и си представяш една прозрачна течност, на която дори не можеш да опишеш вкуса й и в следващия момент се замисляш за онази глобална мрежа от микроорганизми, организми, растения, животни, наше Височество хората и още милиони да ги нарека„неща", които биха изчезнали без водата. Нямам думи да я опиша, дъхът ми секва, а ми се иска да я възхваля, да я покажа на целия свят, че ТЯ е толкова значима за всички нас, колкото и въздуха.

Простете ми, че съм толкова емоционална, но не мога да си отговоря на един основен въпрос „Защо унищожаваме дома си, в който създаваме нашите деца?". Толкова егоистични ли сме станали, че не мислим за собствената си плът и кръв. Почти всеки ден ставам свидетел на това как хората изхвърлят билетчето си от автобуса просто така някъде, на земята без да се замислят, че това е хартия, а за тази хартия, е загинало поредното дърво, а колко по - лесно е с малко вода и хартия, да си направим нова собствена хартия. Така спасяваме, грижим се за дома си и просто не смачкваме между пръстите си съдбата на поредното дръвче на тази земя. Наскоро прочетох една много интересна статия в едно българско списание, в която просто останах зашеметена от силата на водата, която се съдържа на пръв поглед в простата й молекула. Става въпрос за брауновия газ, който е откритие на Илия Вълков известен повече като Юл Браун, който създал смес от водород и кислород, която можела да превръща водата в екологично чисто и безопасно гориво. Бях същевременно горда, че постижението е на българин и същевременно се почувствах чужда, защото не исках да бъда част от общество, което не може да приема постиженията на другите. Тогава си дадох и сметка, че никой от нас не познава водата напълно и тя винаги има с какво да ни изненада. Колкото гальовна може да бъде като милувката на майка, толкова може да бъде и безпощадна, така сякаш да ти напомни за законите на природата.

В заключение бих казала единствено хора не бъдете егоисти. Обичайте своя дом - Планетата Земя и нейните благини, без тях ние също ще се превърнем в изчезващ вид.