В ероятен етап в развитието на банковия сектор у нас е приемането на т.нар. Споразумение за доброволен етичен кодекс относно предоставянето на информация преди подписването на договор за жилищен кредит.
Споразумението е договорено и прието от Европейските асоциации на потребителите и Европейските асоциации на кредитния сектор.
Страните присъединили се към него са: Белгия, Чехия, Дания, Германия, Естония, Гърция, Франция, Ирландия, Италия, Кипър, Люксембург, Унгария, Холандия, Норвегия, Австрия, Португалия, Словакия, Финландия, Швеция и Великобритания.
Цели и изисквания
Целта на кодекса е да осигури прозрачност на информацията и сравнимост. Институциите приемат да предоставят на потребителя основна информация за офертата за ипотечен кредит, както и персонализирана такава на етап преди подписването на договора.
Някои от изискванията в кодекса се прилагат и сега в България. Такива са например информация за кредитора и отчасти за кредита. Любопитни са няколко точки:
Лихвите. Има изискване да се описват фиксираните и променливите лихви ? какво представляват те и комбинациите между тях.
Цената на типичен жилищен кредит. Изискването за подобна информация вероятно е свързана с постигане на съпоставимост с офертата, която отправя кредитора ? една от основните цели на кодекса.
Разходите по кредита. В кодекса е залегнало да се посочва списък със свързаните разходни елементи, като административни разходи, разходи по застраховки, юридически разходи, посреднически разходи; Показване на различни варианти на погасяване на кредита;Срока за размисъл (да се приеме ли офертата или не), когато има такъв.
Любопитно е и изискването за потвърждение, че институцията е приела кодекса и индикаране на това, че има копие от него.
Представяне на информацията
Банките, приели кодекса, ще трябва да представят информацията в стандартизиран вариант. Така много ще се улесни кандидатстването за кредит, тъй като подробностите за кредита ще бъдат представени еднотипно при всички банки.
Разбира се, не би могло да се опише цялото съдържание на формата, но ще се обърне внимание на някои по-важни елементи.
Описание на продукта. Трябва да е изяснено дали това е ипотека на имот или друго често използвано обезпечение. Трябва да е ясно дали оферираният продукт е само интерес (запитване) за жилищен кредит или е реален кредит.
Номинална лихва (показва типа на лихвата и продължителността на фиксирания период). Тази секция трябва да предоставя информация къде и как се прилага лихвата и описание на това как лихвеният процент ще се променя, както и съответните наказателни клаузи. Описанието трябва да включва: Дали се индексира променливата лихва или не; Предоставяне на детайли за индексирането, когато е подходящо и възможно.
Годишен процент на разход (ГПР) базиран на национални регулации, или върху ефективна лихва, когато е подходящо. Когато националната стойност за ГПР не е правно регламентирана, трябва да се използва ефективна лихва.
Понастоящем подобни регулации относно ГПР по ипотечни кредити в страната ни няма. Няма дори изискване банките да обявяват ГПР по тези кредити, още по-малко да се изчислява национална стойност. В тази връзка, приемането на кодекса и съобразяването с това изискване ще е сериозно предизвикателство за банките.
Изискване заложено в кодекса е за примерите на погасителен план. Кредиторът трябва да предоставя пример, реален или илюстративен за основните плащания.
Разходите - вече стана дума за тях по-горе. Кредиторът трябва да предостави списък на първоначалните разходи, които потребителят ще трябва да плати до отпускането на кредита. Трябва да се предоставя изчисление на разходите, където тези разходи са под директен или индиректен контрол на кредитора.
Кредиторът трябва да представи и списък с допълнителните разходи. Такива може да са: застраховка срещу неплащане (безработица/смърт), застраховка срещу пожар, застраховка на сграда и имущество.
Когато законът позволява тези услуги да бъдат предоставени от кредитора, изискването е това да бъде упоменато ясно и точно.
Приемането и прилагането на подобен набор от правила е въпрос на воля от страна на банките това да стане. Винаги може да има несъгласни с него страни, поради което реалното му приложение е доста дискусионно, поне на този етап.
Ако България и българските банки приемат кодекса, ще се направи сериозна крачка напред в усъвършенстването на пазара на ипотечни кредити. Най-малкото ще се постигне определена степен на саморегулация от страна на кредиторите, което пък ще защити от своя страна потребителите.
Ще има ли наистина воля да се приемат и приложат тези мерки и у нас, само времето ще покаже.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
