Моя свят

Казват, че замърсяването на околната среда е предимно в градските райони.

Казват.

И ще продължават да казват, защото все още не знаят за съществуването на моя свят.

Живея на село, прекрасно, китно, равнинно селце.Място за големи, тлъсти бизнесмени, които обичат да купуват къщи и да парадират с лукс.Оставят големите, празни от живот апартаменти, хукват към местните хипермаркети и почти със задоволство си купуват нужните неща.После идват на село и сред миризмата на пушещи пържоли, които дори не миришат на свинско месо, защото просто то го няма вътре, се отпускат и си мислят, че това е раят.Зеленината и селската природа ги кара да забравят напрежението, кара ги да забравят дори обидите и грубостта, която съпътства ежедневието им, но....така живеят богатите, или една част от тях, или може би всички, незнам.Но това определено е мечта за всички, за повечето хора,мечта и за мен.Защо да си кривя душата.

Мечта и за мен.

Беше.

Да си купя собствена къща, да си заживея в мой свят, на село, необезпокоявана от никого.Но...не ми било писано.

Селската идилия е разбираема за всички други, само не и за хората, които живеят на село.

Бях чувала, че когато купуваш къща трябва да попиташ първо за съседите, но аз не смятах, че в този свят съществуват лоши хора.За мен всички са добри. Мечтателка голяма съм аз, като повечето, но нали затова са мечтите.

Та..купих си аз къща, малка, не с две липи отпред, но сега като се замисля няма да е лоша идеята, по-късно и вие, драги ми читатели, ще се съгласите с мен. Създадох своя свят, със зеленина и красота.Отпивах всяка сутрин глътката кафе доволна, че рая е дошъл при мен.

Вечер, след дългия ден, на прохлада, на масата се слагаше прословутата шопска салата, с мечтаните от всички домати- домашно производство, отлежалата 50- градусова ракия, студена, изпотяваща стените на малките чаши, в които се пълнеше...ооо еликсир за притъпените ни сетива.Цветята подредени в хор сякаш допълват милата картинка, песента на птичките е толкова приятна,и всичко това придружено с шума на езерцето в градината, за което трябваше да си донеса камъни от околните села, само и само да си създам моя свят, да си „построя" собствения си лукс според разбиранията си.

Всичко това и още нещо......барбекюто, което понякога дори използвам за чушки, но и това е достатъчно, да ми създаде уют.Представете си всички тези миризми,затворете очи, хубаво е ,ухаещо.и...всичко това примесено с........миризмата на натрупаната животинска тор в двора на съседа ми.Спряхте ли да мечтаете?

Искате ли го моя свят?

Сутрин рано като отпивам глътката кафе не съм сама.Съпругът ми е станал, много преди мен и няма удоволствието да сподели кафето си ,нито с мен, нито с....вторачените в нас няколко чифта овце и всички техни приплодни.Удоволствието е изцяло мое.Дори и неразсънила се, успявам да го направя заедно с веселия хор на овчи звуци, които ми галят ухото.Незнам към кого да изпитвам съжаление, дали към себе си, че някой се опитва да наруши хармонията ми и изконното право на човешки избор, или горките животни на които не им е създадено никакво удобство за живеене, откъде това чувство на съжаление към животинките , нали медиите,обществеността все ни учат да имаме хуманно отношение към милите животни, така трябва и да бъде.

Но...ние знаем как.

Животинските отпадъци до оградата ми, която е всичко друго, но не и ограда се трупат с месеци и миризмата, повярвайте ми е необяснима, тя трябва да се усети.

И се усеща....оо само как се усеща.От мен, от съпругът ми , който обича повече от мен селото,и неговата теория ,че най-добре се чувства на село,и не би го заменил с лукса на града бе тотално разбита от съседите ни.Усеща се от дъщеря ми, чиято госпожа доскоро, е една от обитателките на къщата.Детска учителка, която е учила, но явно е пропуснала някои лекции в университета, съществени при това, за детското здраве.А детето ми обича да си играе точно там, където е разположена голямата, натрупана, животинска маса от отпадъци.ГОЛЯМА...., нямам думи.Как да кажеш на дете да не играе някъде, та нали то точно там ще отиде.Не го казвам, защото и аз съм била учителка, а го казвам като майка.

А да знаете какво „облекчение" изпитах, когато след жалба, голямата Регионална дирекция, която се грижи за контрола и опазване на човешкото здраве уведоми кметството, че според „техните"наредби броят на животните може и да се увеличи-от съществуващите до момента 30-до нормалния за тях 50.Ами да, нали всяко животинче трябва да си има поне три или четири приятелчета,себеподобни.Кога ли тази държава ще се оправи ,и ще успее да се достигне до някакъв синхрон между институциите ,да не си прехвърлят само задълженията.Докога?.....Дано

Та, тази животинска маса-отрова бих казала, се разнася благоуханно и се смесва с миризмата на все още влажното ми пране, с миризмата на пържени картофки и риба от отстрещния снек-бар, само на 10 метра разстояние, в центъра на селото.Това, да живееш в центъра и да претендираш за компетентност а в същото време да показваш как се гледат животни си е направо показателно за висок статут в обществото.

Излизам и тръгвам за работа.Асфалтираната преди две години улица не може да говори, де да можеше,почти е променила цвета си,дупките дори не са проблем,проблема е че тя е в едни и същи краски, които всички минаващи знаят от какво са.

Настъпвам нещо.....лепкаво,ухаещо, и после още едно,уж съм свикнала,но няма място за моите модерни обувки на тази улица.

Стъпвам на тревата с надеждата, че там ще е друго,но...уви,останах си с надеждата.Дали няма да е добре,утре да си взема чифт резервни обувки.

Казвам „Добро утро" на днешния ден.

Разминавам се с кон, пуснат на свобода от нечий собственик,не....не нечий, ние, живеещите на село познаваме дори собствениците на животните.На бай Марин е.Защо да си стои животното в къщи,нека е на воля.Разминавам се с цяла кучешка тълпа, която си прави"сбирка"всяка сутрин, с малко стадо крави, отиващо на паша, оставящо сле себе си ОГРОМНИ следи, които ще засъхнат,а миризмата ше се усеща дълго време.

Чист е въздуха на село,много е чист.

Блаженство.

Учените навярно ще изпишат и са изписали много за това, какво е съдържанието на животинската тор и какво влияние оказва тя върху човешкото здраве.

Знам, че това е моя свят, който се мъча да го направя такъв какъвто искам,а някой друг нехае и пречи не само на моето нормално съществуване,а пречи на това, въздуха да бъде по-чист,околната среда да бъде такава, че да ни харесва.

Помислете, замърсяването започва от всички тези малки, единици хора, които не разбират въобще кому е нужна тази чистота.Отношението към замърсяването на въздуха не е просто да изкажеш мнение, а това е признак на висока култура и интелигентност.Култура, която все още е далеч от нас.

Това е моя свят,искам или не искам, аз живея в него.А вие искате ли го?