Майкъл Хъмфрис: Корупцията остава сериозен проблем за България

- Ваше Превъзходителство, как оценявате прогреса на България по критериите от Маастрих към момента на присъединяването ни в ЕС?

- Критериите от Маастрих са заложени за страните членки на ЕС, за по-плавно преминаване към монетарния съюз. Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК) следят стриктно за изпълнението на тези критерии.

Едно от правилата, което се отнася с пълна сила и за България е, че трябва да участва поне две години в Exchange Rate Mechanism II, където за посочения период не трябва да има значими флуктуации на стойността на националната спрямо единната европейска валута.

Като добавка към това правила трябва бюджетният дефицит през периода да не надвишава 3 %, а държаният дълг да не надхвърля 60% от БВП, както и поддържане на стабилни ценови равнища, сближаване на лихвите по дългосрочни депозити.

В присъединителната програма държавата ви се ангажира:

1. Да се присъедини към Exchange Rate Mechanism II на най-ранната възможна дата.

2. Да спазва договорката с МВФ до момента на присъединяването в Еврозоната, да поддържа обменният курс BGN/EUR без никакво отклонение. С други думи, да поддържа и сегашната си монетарна политика.

Това не е проблем за страната ви, предвид обещанията на правителството и спазването на условията на Валутния борд от БНБ. Тук трябва да се отбележи, че правителството ви положи необходимите усилия да запази стабилни финансови позиции.

Съществуват обаче опасения за процеса на догонване на другите страни-членки. Ставаме свидетели на икономически ръст за 2006 г. около 6.5%, на който могат да завидят всички "стари" членове на ЕС, поради което основното притеснение е нивото на инфлация.

Това няма да е дълготраен проблем, тъй като България има време да изработи механизми за достигане на стандартите на западните държави и за това могат да спомогнат и структурните фондове на ЕС.

- Кои обществени сфери трябва да претърпят най-спешни реформи, за да отговори страната ни на европейските критерии?

- България е член на ЕС от 1 януари 2007 г. Това бе възможно, защото страната ви отговори на критериите от Съвета на министрите в Копенхаген от 1993 г.

България трябваше да постигне функционираща пазарна икономика и конкурентноспособност, за да устои на пазарния натиск в ЕС. Още през 2003 г. доклад на ЕК заключи че: "В България има функционираща пазарна икономика.

Можете в кратки срокове да се справите с конкурентния натиск в ЕС, ако продължите да работите по програмата за реформи".

Стандартът на живот в България в момента е около 30% от средноевропейския. Можем да очакваме, че самото членство в ЕС ще увеличи скоростта, с която страната ви достига западните членки в това отношение.

Важно е обаче, всички слоеве в българското общество да почувстват промяната. Инвалидите и гражданите в пенсионна възраст, както и други категории маргинализирани българи, изпитват доста трудности. Системата на здравеопазване и пенсионната система се нуждаят от значителни реформи, за да започнат да допринасят за стабилното развитие на страната.

Разбираемо е, че икономиката функционира в условията на стриктен Валутен борд и няма възможност за прекомерни бюджетни разходи. Затова, основните предизвикателства пред правителството ви са да запази икономическия ръст с паралелни реформи в социалния сектор.

- Какви са механизмите за мониторинг, които европейските институции ще ползват, за да определят необходимостта от активирането на предпазни клаузи?

- Като пълноправен член на ЕС България трябва преди всичко да прилага правилата на Съюза, както останалите страни-членки. Правният ред на ЕС позволява въвеждане на предпазни клаузи, за да се подсигури спазването на европейските норми. За този ред следи ЕК.

Право да информира ЕК има всеки гражданин, когато смята, че е нарушено европейското законодателство. ЕК може да сезира Европейския съд и дори да се стигне до налагане на финансови санкции на страната-членка.

Важни фактори за прилагане на европейското право са инструментите за запазване на конкуренцията (квоти и митнически ограничения б. р.).

Традиционни мерки са инструментите за запазване на конкурентноспособността и управлението на европейските фондове, както и мониторингови механизми в областта на пазара, правосъдието, личната свобода и сигурността.

Като допълнение към тези мерки са и традиционните предпазни схеми при присъединяване ? кохезионните фондове и сътрудничество в областта на съдебната система и борбата с корупцията.

Основната икономическа клауза е търговската политика, която предпазва от трудностите на присъединяването държавите членки. Специфичните вътрешно търговски клаузи се налагат от ЕК, ако се прецени, че съществува опасност за функционирането на единния пазар.

Клаузи по отношение на правосъдието се налагат, ако страната не прилага общоприетите норми на гражданското и наказателното право. Правата на дадена държава могат да бъдат едностранно прекратени при проява на неизпълнение на поетите ангажименти в тази област.

Традиционните мерки могат да бъдат наложени на България в срок от 3 г. след приемането й в ЕС с цел да се предотврати внасянето в ЕС на хранителни продукти, които не отговарят на ветеринарните и фитосанитарни норми на ЕС.

Това е причината в момента на страната ви да и е наложена мярка за внос на мляко и месо в страни от ЕС.

При присъединяването към ЕС България ще получи средства от агрофондовете и отново за управлението на тези фондове отговаря ЕК. Ако Комисията прецени, че фондовете не се изразходват правилно, може да наложи корекции в обемите им за съответната държава.

За разпределението на тези средства страната трябва да изгради Интегрирана административна система за контрол (ИАСК). Ако Комисията прецени, че има нарушения в разпределението на средствата може до края на 2007 г. да ги ограничи с 25%.

Последният механизъм е в областта на съдебната система, където е изградена система за проверка и сътрудничество в сферата на правораздаването и борбата с корупцията и организираната престъпност. България е поела ангажимента да предава редовно доклад по напредъка. Първия доклад трябва да е предаден до 31 март 2007 г.

- Мислите ли, че такива мерки ще бъдат наложени в бъдеще и кои области са най-застрашени?

- Ако България не спазва препоръките, може ЕК да наложи мерки във всички изброени области. В момента такива мерки са наложени върху износа ви на месо и мляко и върху достъпа на български самолети до вътрешният пазар на ЕС.

- Каква е причината много европейски държави да затварят трудовите си пазари за българите?

- Свободното предвижване на работниците е фундаментално право в ЕС, което гарантира на всеки гражданин правото да се движи и работи в рамките на ЕС при същите условия, при които работят останалите граждани в дадена държава.

Според договора за присъединяване на България в ЕС, всяка от останалите 25 държави членки може да наложи ограничение в достъпа до трудовия и пазар на българи в максимален период от 7 години, което са три срока по 2+3+2 години. Като в края на всеки срок може да преразглежда мярката.

В момента само 15 държави са наложили цялостни или частични мерки срещу българските работници и тези мерки са резултат от специфичните им потребности в областта на трудовия пазар.

- Според Вас, какви са основните пречки българският бизнес и държавна администрация да се възползват от целия обем на финансовата помощ от европейските структурни фондове?

- Като член на ЕС България може да получи около 6.8 млрд. евро помощи от структурните фондове в периода 2007-2013 г. Българското правителство е изготвило схема с приоритети за развитието на страната в отделните сектори.

Съществуват страхове около това дали държавните и частни агенции имат способността да усвоят въпросните средства правилно. За ефективно усвояване на тези средства трябва да има и адекватен мониторингов, сертификационен и одиторски контрол.

Целта е няколко степенна и се отнася, както до централното правителство, така и до местната власт и до способността на частните бизнес структури да мислят в перспектива и да планират финансите си. Опитът от другите страни-членки показва, че процесът е сложен и отнема време.

Фирмите и администрацията могат да се учат само от собствения си опит и от европейските институции.

Комисията съблюдава за нарушения в процеса на разпределение на фондовете и е възможно при доказани злоупотреби да има намаляване или прекратяване на финансовите траншове.

България не трябва да се разочарова и отчайва от санкциите.

- Каква е вашата оценка за борбата на българското правителство с корупцията и организираната престъпност?

- В мониторинговия доклад на ЕК от септември 2006 г. се дава ясна и пълна оценка на правителствените политики и дейности по борбата с организираната престъпност и корупцията. Докладът показва напредъка в областта чрез приемането на нов закон за политическите партии, както и за публичното обявяване на имуществото на висши държавни чиновници.

Въпреки това, до септември имаше само няколко примера за солидни разследвания срещу корумпирани фигури по висшите етажи на властта. Корупцията в България си остава сериозен проблем.

Много уязвими са данъчните и митническите служби. Все още нисък е броят на приключилите дела срещу членове на организирани престъпни групи. Очевиден е обаче прогресът. Похвални са усилията, които новият главен прокурор полага да реформира тази най-консервативна система.

Трябва да се отбележи напредъкът по разследването на шефа на "Топлофикация ? София" и прокурори от Върховната касационна прокуратура. Първият арест на прокурор след промяната на конституцията ви вече е факт.

Държавата трябва да вземе по сериозни мерки за справяне с корупцията, особено по граничния контрол и в рамките на общинските съвети. България трябва редовно да се отчита по напредъка на борбата с организираната престъпност особено по разкриването на пране на пари и конфискация на имущество, придобито по криминален път.

Когато България предаде доклада на ЕК през март 2007 г., ЕК ще го предостави за обсъждане на Европейският парламент (ЕП).

Важно е България да не губи набраната скорост по тези дела в името на сигурността на своите граждани.

- А дали има очакване в ЕК за отваряне на досиетата на бившите комунистически служби за сигурност в България? Възможно ли е връзката на публични личности с бившите служби да се окаже заплаха за европейската архитектура на сигурност?

- Европейската комисия не е пряко ангажирана с този проблем. Иска ми се тук да цитирам доклада на ЕП за процеса на напредък на България от ноември 2006 г. :

"Европейският парламент ...подкрепя решението на българската държава да осигури достъп до архивите на службите за сигурност, това е мярка, която ще повиши общественото доверие и ще докаже скъсване с миналото, като предлагаме тази мярка да се състои под контрола на непартийна и публична комисия."

Аз лично съм съгласен с това изявление.

- Как може България да участва в европейската стратегия за енергийна независимост?

- Отговорът на българското правителство след приемането на новата енергийна политика от ЕК през януари, е положителен. Амбицията за редуциране на парниковите газове с 20% до 2020 г. е достижима за сметка на внедряването на технологии базирани на възобновяеми източници на енергия и биогорива.

Българските лидери реагираха добре на новите цели. Доколко България ще допринесе за постигането им, зависи единствено от правителството, дали ще поддържа тази политика и ще работи за замяната на традиционните енергоизточници с възобновяеми такива, както и дали ще гарантира енергийните си доставки.

- Кога страната ни ще е готова да се присъедини към Еврозоната?

- Оценката на изпълнение на критериите от Маастрих на ЕК и ЕЦБ показват, че на страната ви й трябва време да се присъедини към Еврозоната. Кога точно ще стане това, зависи от макроикономическите показатели и политиката на правителството.

- Европейският комисар Меглена Кунева заяви преди време, че според договора за присъединяване на България в ЕС трябва да се издадат банкноти Евро с надпис на кирилица. Мнението на ЕЦБ е различно. Може ли България да отстоява тази позиция пред европейските институции?

- Това е доста сложен въпрос. ЕЦБ е единствената институция, която определя издаването на банкнотите евро. ЕЦБ е единствено отговорна за дизайна на банкнотите.

По този въпрос има и решение на Съвета на министрите от 1997 г., в което се казва, че името на единната валута трябва да е еднакво на всички езици, като се вземат предвид всички азбуки на народите в ЕС.

Българското правителство трябва да преговаря по този въпрос в ЕЦБ и изходът ще зависи именно от това. Тези консултации трябва да се проведат преди приемането на България в Еврозоната.

express.bg