Проблемите пред учителите

П одобно на българските си колеги румънските учители наскоро обявиха стачка. Исканията им бяха за увеличение на заплатите през следващата година и подобряване условията на труд.

Всяка година преподавателите водят истински битки с централната и местните власти за средства, чрез които да ремонтират или поне да освежат класните стаи.

Неизброими са неудържаните предизборни обещания по отношение на образованието в Румъния.

Реформата в него започна, но все още се намира в начален стадий.

Учителската професия не е особено атрактивна в Румъния и това е причината, поради която тя не може да привлече нови млади кадри.

Моделът за успех, наложен в страната със съдействието на медиите, е шоубизнес или футбол.

Новото румънското правителство е с намерение да промени нещата и реши 5% от брутния вътрешен продукт да отива за образованието, а през следващата година заплатите да бъдат повишени поне с 12%.

Проучване, проведено в Германия сред 400 учители сочи, че една трета от тях са свръхнатоварени. Един от петима има симптоми на клинико-психологични болести.

Причините са известни - прекаленото им натоварване на работното място, което пък е в пряка връзка с бюджета за образованието.

Непривлекателният образ на учителя в обществото намира отражението си сред учениците, които все по-малко уважават своите преподаватели.

Най-общо нивото на германските ученици е незадоволително, а образованието в Германия е в дълбок застой. Всъщност цитираното проучване много точно показва недопустимите условия на труд на учителите.

Професор Йоахим Бауер от университетската болница във Фрайбург е автор на изследването. Според него свръхнатоварването води до загуба на мотивация и самоуважение.

Наблюденията на професора показват, че голяма част от учителите
не виждат смисъл в работата си, което пък намира израз в депресивни състояния.

Професор Бауер смята, че основната дълбока причина за това положение е липсата на признание за учителската професия:

"През последните годни станахме свидители как все повече политици критикуват учителите като цяло. Например, бившият канцлер Герхард Шрьодер веднъж каза, че всчки учители са безделници.

Постепенно заради подобни атаки се разпространи враждебно настроение сред хората. Мнозина подеха тези критики.

Разбира се и децата очакват такива забележки. И когато в училище се наложи схавщането, че учителите на заслужават никакво уважение, това води до разрушаване на дисциплината."

Гизела Герхард е учител по френски език в частен колеж в Кьолн. Тя също е забелязала постоянното влошаване на условията на труд, а оттам и на настроението на колегите й.

Все повече се замисля и за собствента си мотивация:

"Има толкова много работа. Още с пристигането си в училище до напускането му един учител е непрекъснато зает. Освен това учителите работят дълги часове вкъщи.

Има писмени работи за проверяване, трябва да се подготвят и уроците, има събрания, телефонни разговори с родители и много често всичко това достига 60 часа седмично."

Според Герхард хората смятат, че учителите не работят много, че имат дълги ваканции. Това обаче не е така.

Нужно е всеки преподавател да извърви дълъг път, да поработи доста над себе си, за да не изгуби мотивацията си за работа, усложнена от липсата на уважение към тази професия.

"Не е завидно положението, в което се намират днешните български учители", признава г-жа Иванова, дългогодишен учител в едно от столичните училища.

От някогашното признание към учителската професия няма и следа.

Повечето учители броят стотинки до заплата и работят допълнително - не само като частни учители, но и като продавачи, чистачи, гледачки на деца.

Ниското заплащане гони добрите специалисти от средното училище, а освен това отблъсква мъжете и професията се феминизира - жените учители са 82,7% от общия брой.

Най-ниската учителска заплата в момента е 186 лв. за учител с бакалавърска или магистърска степен. Според министерството в момента учителите получават съизмерими възнаграждения въз основа на длъжността, класа, който имат и трудовия стаж.

Не става дума само за по-високо заплащане, заради което стачкуват българските учители, казва г-жа Иванова. Според нея обществото си затваря очите за това, което става с българското училище, а от време на време медиите разпространяват някоя и друга сензация.

В много училища материалната учебна база е в отчайващо състояние. Това демотивира и преподаватели, и учениците.

Отношението на обществото към тази професия я прави професия с нисък авторитет.

Българските учители смятат, че положението може да се спаси, ако държавата вложи повече пари в бъдещето на нацията и за квалификация и преквалификация на самите учители.

В момента възможностите за преквалификация са малко. Всеки ученик, който добре се справя с компютъра си, може да засрами учителя си научавайки неща от интернет, които преподавателят му не знае.

Има и учители, които не изостават от темпото, с което се развиват днешните деца, но това е резултат от личните им усилия.

Въпреки проблемите няма сериозен отлив от учителската професия.

Учителите стават по-малко поради демографски причини - в много райони на страната децата намаляват.