Финансирането на висшето образование

О бразованието става все по-скъпо в доста европейски страни. Въпросът за бъдещето на студентите без пари е изключително актуален в Беларус, където държавата поема разходите само на най-добрите измежду тях, което представлява едва 1/3 от студентството.

Останалите трябва да се оправят сами и да намират суми, които често стигат 1000 долара на месец, като се има предвид, че повечето хора в Беларус получават средно по 150 евро месечно.

Татяна Кома е студентка по международни отношения в Минск:

"В моя факултет се плаща по 1200 долара за година, ако не си сред първите. Чудя се откъде хората намират тези пари. Те обаче трябва да бъдат платени."

Татяна е имала шанса да бъде сред най-добрите студенти и държавата й поема таксите. Истинската цена обаче, която се плаща за това безплатно образование от вече завършилите студенти е доста по-висока.

"Когато завършиш университета държавата те задължава да отидеш там където прецени, че трябва да работиш. Дори и да получиш предложение от частна фирма не можеш да приемеш, тъй като държавата е платила за образованието ти и трябва да отидеш там, където те пращат - в държавни компании или институции.

Най-често става дума за малки градове и слаборазвити региони. Това е голям проблем за хората, които не могат да кажат "не". Ако откажат, те трябва да възстановят платенета от държавата сума, а понякога тя стига 10 000-12 000 долара", разказва Татяна.

Обикновено властите изпращат дипломираните студенти в южните райони на страната, замърсени след аварията в Чернобил, където никой не би отишъл доброволно.

Там те са принудени да останат две години. За да избегнат тази съдба много беларуси решават да учат в чужбина, голяма част от тях в литовската столица Вилнюс.

В Литва обаче образованието също става все по-скъпо. Конституцията на страната повелява добрите студенти да се изучават безплатно. Според наскоро приетата реформа на висшето образование самите университети ще определят условията за прием на студенти, а таксите ще варират между 600 и 11 000 евро на година, сочи негласна информация.

Новата реформа накара студентите да излизат по улиците на Вилнюс на няколко пъти през последните седмици. Общо погледнато нивото на висшето образование в Литва постоянно спада заради огромния брой студенти.

Страната има население от 3,5 млн души, а университетите са 22 с общо 145 000 студенти. Голямата част от тях работят и рядко посещават лекции.

Финансирането на висшето образование е проблем и за университетите, и за студентите в България.

Университетите у нас се ползват с автономия да определят самостоятелно семестриалните такси. Те определят и сами таксите за входните изпити. Оказва се, че самите такси, които са доста високи, не плашат толкова много студентите, както разходите за живеене по време на следването.

Това са разходите за учебници, наеми, издръжка и все пак някакви развлечения. Предлаганите студентски кредити не се ползват с особено голяма популярност сред учещите младежи в България. Те предпочитат да си намерят работа, защото нямат ясна визия за професионалното си бъдеще, което да им гарантира изплащане на кредита.

Погледнато общо обаче проучването сочи, че студентите в България нямат добра практическа подготовка за започване на работа по своята специалност. Едва 18% от българските студенти работят по специалността си след завършване на бакалавърската степен, показва проучване на американската компания Hewitt Associates.

Причината е проста. През по-голяма част от времето си за следване те работят, за да се издържат. Голяма част от анкетираните в проучването студенти смятат, че бизнесът е този, който трябва да привлече вниманието им към възможностите за обучение по време на тяхното следване, като публикува обяви за това.

Очакванията им за стартова заплата варират между 300 и 500 лв., отбелязва изследването. То ще бъде използвано от министерството на образованието за изготвяне на стратегия в тази насока.

Има и много прилежни студенти. Близо половината от студентите от техническите специалности не работят по време на обучението си поради невъзможност да посещават лекциите си, на които държат.

Много работят неквалифициран труд. Докато учат за адвокати, за историци, филолози, младите хора работят основно в заведенията за хранене. Масова практика е студентите да търсят работа и през лятото. Характерното при тях е, че не се хващат да работят за какви да е пари.

Още преди да завърши летният семестър студентите вече са си уредили лятната бригада някъде в Европа или в САЩ. Мнозина от тях споделят, че парите, които могат да спечелят по време на тези бригади, са далече повече от заплащането тук.

Повечето от студентите използват тези пари, за да могат да продължат да учат магистърска степен като все по-често предпочитанията им за западни университети.