Европейските вестници днес, 8 юли 2004 г.

М�г �го от днешните европейски вестници пишат основно за пари, информира Българската редакция на Би Би Си.

Подобно на всички британски вестници, френският "Монд" съобщава, че Европейската комисия е отменила отстъпката към Великобритания за бюджета.

Изданието цитира предложението на комисаря на ЕС по бюджета Мишел Шрейер, в което се казва, че Великобритания ще внася най-голям дял в бюджета, както бе преди Маргарет Тачър да извоюва прочутата отстъпка през 1984 г.

"Монд" цитира и документа, в който се твърди, че Великобритания е станала най-богатата от основните европейски сили и затова не е нормално да плаща по-малко от останалите.

Предложението трябва да бъде одобрено от Брюксел на 14 юли, когато Европейската комисия ще поиска отстъпката да бъде премахната през 2007 г. и заменена с по-общ механизъм, приложим за всички богати страни.

Скандалът с "Юкос" е новина №1, но руските вестници се занимават с друг банков скандал.

"Известия" пише за масовите слухове, които бяха пуснати два дни след като "Гута банк" закри офисите си и последвани от вчерашното изявление на директора на централната банка Сергей Игнатиев, че е готов да отпусне кредит на "Внешторгбанк" за изкупуване на "Гута банк".

Дали това е началото на голяма банкова криза, или е заграбване на авоари, извършено под прикритието на банкова криза, пита се вестникът.

Банкоматите по улиците на Москва буквално пушат от употреба, пише "Независимая газета". Навсякъде има опашки, а където няма, дребни надписи предупреждават, че парите са свършили.

Полската икономика дърпа напред, но все още няма признаци за намаляване на безработицата, пише от своя страна варшавският "Трибуна".

Нито промените в кодекса на труда, които са в полза на работниците, нито намалените данъци за компаниите помагат, коментира изданието и допълва: "Ако изобщо инвестират, бизнесмените го правят не в нови работни места, а в машини, които заменят хората."

Вестникът вижда във всичко това потвърждение на прогнозата на писателя футурист Алвин Тофлер, че технологичният напредък ще направи излишна човешката трудова сила.

Австрийската преса отдава почит на президента Томас Клестил, който почина във вторник след сърдечен удар.

Според "Ди пресе" заедно с него е умряла и част от австрийската република.

Ето защо днес всички, които имаха различни разбирания от Томас Клестил също тъгуват, отбелязва вестникът.

"Ди пресе" изтъква, че едно от най-ценните качества на бившия президент е била неговата дипломатичност, но допълва, че трагедията на неговото президентство е пропастта между това, което искаше да постигне, и това, което можа да направи.

"Дер щандард" е съгласен, че никой преди Клестил не е използвал така пълноценно президентството.

Вестникът обаче допълва, че в два случая той учудващо не е успял да се изяви.

Първият - когато не се възползва от правото си да се подпише под договора за присъединяване към ЕС, парафиран вместо него от тогавашния канцлер Франц Враницки.

А вторият, още по-драматичен пример, е неуспехът да предотврати създаването на коалиция, включваща крайнодясната Партия на свободата.

"Дер щандард" обаче отбелязва, че президентът Клестил все пак е успял да наложи вето на двама кандидати на Партията на свободата за кабинета и е внесъл поправка в преамбюла на коалиционното споразумение.

Под заглавие: "Човекът, който отвори Австрия за света", швейцарският "Тан" отбелязва, че президентът Клестил е бил верен привърженик на НАТО и е водил дълга, макар и неуспешна кампания Австрия да се присъедини към алианса.

През 2000 г. Томас Клестил публично се обяви, макар отново неуспешно, против участието на крайната десница в коалиционното правителство, оглавено от канцлера Шусел, но все пак успя да попречи на популиста Йорг Хайдер да получи пост в кабинета, допълва вестникът.

Клестил беше убеден европеец и по време на неговия мандат Австрия се присъедини към ЕС през 1995 г., припомня още изданието.

Германският "Ди велт" междувременно е съгласен, че иракския премиер се нуждае от извънредните правомощия, съдържащи се в нов закон, оповестен от временното правителство вчера.

Пакетът от мерки показва, че Ияд Алауи иска "безкомпромисен нов старт за своята страна", но за това ще му трябва власт, смята вестникът.

В същото време обаче "Ди велт" признава, че подобна мярка може да се окаже непопулярна, но въпреки това никой досега не е обяснил как по друг начин могат да бъдат обуздани терористичните нападения.

"Берлинер цайтунг" е на противоположно мнение.

Според вестника новият закон показва, че Ияд Алауи има чувство за хумор.

Премиер, който не е признат от народа, а назначен от САЩ, който командва само малка част от полицията и войниците, си дава специални правомощия, за да създаде условия на сигурност, каквито повече от 150 000 чуждестранни войници не бяха в състояние да наложат, коментира изданието.