О т всички животни, които предизвикват страх сред европейците, може би най-неоснователно лоша репутация имат прилепите. В действителност тези малки летящи бозайници са всъщност много далеч от представата, че са опасни и кръвожадни.
За да сложи край на безпочвените легенди, Френската федерация на клубовете "Познаване и опазване на природата" лансира по повод празника Вси светии кампания "Прилепите ви се усмихват".
Зоолозите обясняват, че европейските представители се хранят единствено с насекоми и са застрашени от разширеното използване на пестициди.
Прилепите не се възпроизвеждат като мишките, а майките раждат само по едно малко. Отново за разлика от мишките прилепите не гризат кабелите, нито дървесината в домовете на хората.
Летящите бозайници нямат никакво намерение да се занимават с хората, а още по-малко да се захващат за косите им, както споделя Лоран Гуре, ръководител на проекта "Прилепите ви се усмихват".
Тези истории с косите произлизат от изолирани случаи, а и това е съвсем разбираемо. Когато в някой забравен таван се е събрала цяла колония от прилепи и се опитвате да ги прогоните с метлата, паниката ги кара да се разлетят и да се закачат за всичко, което е над определена височина.
Има изключително редки случаи на хора с одраскани от прилеп лица. Това се случва, когато животните се намират в много добре познат сектор и летят по памет.
В подобни случаи те не използват сетивата си за ориентиране и не предполагат, че пред себе си имат препятствие високо към 1,80 м. Усещат това едва в последния момент и прелитат близо до човека.
Що се отнася до специфичните звуци, които се чуват често по филмите - те са чиста измислица. В по-голямата част от времето прилепите излъчват ултразвуци, които могат да се регистрират със специален уред.
Едно от основанията за лошата репутация може да се търси в католицизма, който обявява прилепите за една от метафорите на злото.
Малките животинки плашат хората особено когато имат осем крака и власинки по гърба и се разхождат из апартамента ви.
Аракнофобията - страхът от паяци, също е един от най-разпространените сред европейците.
Оказва се обаче, че във Великобритания страхът от паяци може лесно да бъде преодолян. От 1993 г. насам хипнотерапевтът Джон Клифърд и арахнологът Дейв Кларк провеждат терапевтични сеанси във вивариума на лондонския зоопарк.
8 пъти годишно вратите на вивариума се отварят за хора, които изпитват непоносимост или даже ужас към паяците. Пациентите пристигат в 14.45 часа, а 15 минути по-късно започва кратко експозе за фобиите като цяло и по-специално за арахнофобията.
В 15.05 часа присъстващите питат всичко, което ги интересува за паяците, но досега не са смеели да го направят. В 16.30 часа се полага отпускащата чаша чай и бисквити. В 16.50 следва хипнотерапевтичен сеанс.
В 17.45 вече настъпва времето за среща с Шарън и Фрида - две мексикански тарантули, които дори могат да бъдат погалени.
Изследванията показват, че 80% от преминалите през терапията на Джон Клифърд и Дейв Кларк вече не изпитват страх при вида на паяк.
Следващият сеанс във вивариума на лондонския зоопарк ще се проведе на 16 април 2006 и струва 150 евро.
Когато поляците се разхождат из горите винаги имат едно на ум за кърлежите.
В началото на всяко лято се повтаря един и същи сценарий - кремовете и спрейовете против кърлежи изчезват от аптеките, а вестниците допълнително нажежават атмосферата с всякакви ужасяващи истории за нападнати от инсектите хора.
Въпросното "чудовище" е голямо едва сантиметър, но успява да сплаши цяла Полша.
Кърлежите обичат да се установяват по дърветата в очакване да се изръсят върху невнимателните си жертви, които навлизат в горите без да се подготвили.
А поляците прекарват по-голямата си част от почивките в залесени райони, независимо дали става дума за планина или езерата в североизточната част на страната.
Самият кърлеж не е опасен, обаче вирусите и бактериите, които той пренася, са.
Човекът може да бъде заразен по два начина - или чрез бактериална инфекция, която е лесна за лекуване или чрез по-опасната вирусна инфекция, която може да предизвика сериозни последствия.
Полша е една от областите в Европа с най-обширни горски площи, а там се намира и последната девствена гора на Стария континент - истински рай за бизоните и кърлежите.
В българския фолклор кукумявките асоциативно отвеждат към дявола. Наричат ги зловещи птици. Според народните вярвания, ако човек тръгне на път и види кукумявка, трябва да се върне.
Ако чуе пък птицата да издава звуци, това вещае смърт. И днес птиците се преследват от суеверни хора, които мислят, че носят нещастие.
Негативното отношение идва от това, че тези птици обитават запустели места, тавански помещения и ловуват нощем.
"Точно обратното - кукумявките са страшно сладки животинки и нямат нищо общо с поверието, че предсказват смърт",
твърди зооложката Надежда Георгиева.
Самата тя се занимава с броенето на тяхната популация и непрекъснато слуша гласовете им, но все още е жива и здрава.
Според нея най-големият враг на човека в съвременния свят е неговия страх. "Животните и без това изнемогват, така че ги оставете на мира", съветва тя.
В България кукумявката се среща рядко и природозащитните опитват да направят всичко, за да не изчезнат съвсем тези полезни птици.
Много рядък е вече вида на пернатоногата кукумявка. Тя е защитена от Закона за биологичното разнообразие и е вписана в Червената книга в категорията "рядък вид", като дори дълго време се е предполагало, че видът е изчезнал.
Тя е уникална и една от най-малките нощни птици. В момента я има само на Витоша и в парка Централен Балкан. От там предлагат специален двудневен екотур, по време на който могат да се чуят виковете на пернатоногата кукумявка.
За повечето хора в града кукумявката е екзотика и едва ли биха я разпознали, ако я видят. За някои обаче тя се превърнала във вид домашен любимец - във вилната зона на София заможни софиянци отглеждат тези птици.
