Над 80% от българските студенти са доволни от образованието си

П овече от 80% от студентите в България са доволни от образованието, което получават, но тази удовлетвореност намалява с течение на времето - студентите от 4-ти курс са с 25% по-малко доволни от първокурсниците.

Това сочат резултатите от първото национално проучване на професионалната ориентация и мотивация на студентите у нас. Негови организатори са "Hewitt Associates" и стратегическият им партньор за България - "Мандей инсайт".

Причини за спада в удовлетвореността от обучението са както по-голямата информираност за това какво се иска от студентите на пазара на труда, така и фактът, че все повече 3-то и 4-токурсници вече са провели стаж или практика по специалността си и имат реална преценка за наученото.

Най-доволни от образованието си са младежите, чиито специалности им позволяват лесно да си намират работа - банки и банково дело, застраховане, счетоводство.

Студентите от началните курсове в по-голяма степен споделят убеждението, че образованието, което получават, им дава възможност бързо да си намерят работа.

Заплащането, кариерното развитие и възможностите за допълнително обучение са трите водещи мотиви при избора на работодател. С преминаването в по-горен курс нагласите се променят, заплащането отстъпва като мотивиращ фактор за сметка на нуждата от продължаващо обучение.

Добрият мениджмънт и обучението се превръщат във водещи фактори, колкото повече приближава времето за започване на първа работа.

Студентите имат сравнително реалистични очаквания за първа заплата, но немалка група очакват по-високо стартово заплащане от предлаганото.

17% от анкетираните се надяват на начални заплати между 500 и 700 лева, 11% - от 700 до 1000 лева, а 3% очакват възнаграждения над 1000 лева.

Обучаващите се по специалности, които са търсени на пазара, са добре информирани за нивата на възнаграждение и за това, че има голяма нужда от такива специалисти в момента.

Младите инженери и фармацевти имат най-високи очаквания към заплатата си. Най-мотивирани от заплащането са студентите в инженерните специалности (автоматизация, енергетика, транспортна техника, хидравлична, пневматична и топлотехника), биотехнологии и счетоводство.

Сред студентите, за които заплащането не е основна причина за избор на работодател, са както изучаващите хуманитарни дисциплини, така и бъдещите специалисти от областите туризъм, компютърни технологии, електротехника, индустриален мениджмънт и инженерен дизайн.

За ИТ специалистите това се обяснява с тяхното усещане, че високото заплащане е даденост и те вече търсят възможности, които да им позволят да се изградят като професионалисти.

Маркетингът, инженерните дейности и финансите са трите най-желани от студентите области за професионално развитие. Сред най-предпочитаните сектори от икономиката са: банки и финанси; търговия; туризъм; държавна администрация; информационни технологии; счетоводство и администрация; образование.

Близо 60% от студентите в България не работят по време на обучението си. Едва 18% от обхванатите в проучването са заети с работа, която ги развива професионално. 20% от младежите планират да си търсят постоянна работа едва след завършването на магистърска степен.

Преобладаващата част от анкетираните имат желание да започнат магистратура непосредствено след приключване на бакалавърска степен.

50% от студентите биха си търсили работа в чужбина, като най-предпочитана е Западна Европа.

Практическата подготовка на студентите за започване на работа е незадоволителна. Базовите компютърни умения, които се изискват от бизнеса във всички професионални сфери, са на ниско ниво, дори и като самооценка на студентите, която не винаги се припокрива с реалността.

43% от младежите, следващи в София, и 28% от студентите в страната самоопределят нивото си на владеене на английски език като високо. 57% не са били на стаж, а като основни причини за това се посочват "защото не се изисква" и "защото нямам информация как да си намеря стаж". Само 15% са били на студентски бригади в чужбина.