Дават 1 млн. долара за колата, в която умира Джеймс Дийн

С амата история на този автомобил изглежда като сценарий на холивудски филм. През 1955 г. от модела са произведени едва 90 бройки, една от които става притежание на актьора.

Неговият приятел Джордж Барис, който се занимава с доработка (или както се казва в днешно време - тунинг) на коли, поставя на предния капак и вратите номера 130, а на задния капак - надписа "Малко копеле" (Little bastard).

Дийн и Барис, който става твърде известен с работата си върху батмобила за тв сериала за Батман през 60-те години, се запознават по време на снимките на "Бунтовник без кауза" (Rebel Without a Cause). След катастрофата Барис купува останките от купето на поршето на Дийн, но части от колата са продадени и на други хора, които кратко време след това претърпяват различни пътни инциденти.

Оттук тръгва и легендата за прокълнатия автомобил на Дийн: доктор от Бевърли Хилс купува двигателя на поршето, с който да смени мотора на старата си кола. Първия път, когато той излиза на пътя след ремонта, претърпява катастрофа, в която умира.

Човекът, купил скоростната кутия от поршето, получава сериозни наранявания в тежка катастрофа. Нещастие сполетява и този, който е взел гумите от колата на актьора - той също катастрофира, след като една от тях се пука в движение.

Но това, което се е случило на купето на поршето, също остава забулено в мистерия. През 1955 г. то става собственост на Барис, който го използва в кампания, целяща да обърне внимание на шофьорите върху последиците от рискованото кормуване.

Две години по-късно смачканите ламарини трябвало да бъдат транспортирани с камион от Флорида до Калифорния, където живеел Барис. Камионът идва, макар и със закъснение, но не и колата.

Във "Воло" разполагат с дясната врата на автомобила на Дийн и сега се опитват да открият и останалата част от колата, за която не е ясно дали стои в нечий гараж или е отдавна продадена за старо желязо.

Управата на музея подчертава, че ще плати 1 млн. долара за колата на Дийн, стига автентичността й да бъде потвърдена от самия Джордж Барис, при това без да задава "излишни" въпроси или пък да се обажда на полицията впоследствие.