Винтън Сърф: Интернет видеото е най-добрата среда за реклама

Винт Сърф е един от създателите на интернет. Има основна роля в разработването на TCP/IP протоколите, благодарение на които се осъществява преносът на данни в мрежата, както и на първата комерсиална система за електронна поща.

Понастоящем е председател на борда на интернет регулатора ICANN (Internet Corporation for Assigned Names and Numbers). Това означава, че той е сред малцината, от които директно зависят имената на домейни, условията за онлайн търговия и сигурността на мрежата.

Сърф е и вицепрезидент на технологичния гигант "Гугъл" (Google Inc.). Официалната му титла е "Главен интернет евангелист". Неофициално го наричат "бащата на интернет". Никой не е посмял да го попита за майката.

Винт Сърф е на 63 години, женен, с двама синове. Има свежо чувство за хумор и голям ентусиазъм за нови интернет проекти.

- Има ли Google планове за България?

- Още е твърде рано да се говори за това. Ние имаме екипи, които търсят по целия свят места, където да изградим свои офиси. Искаме да се възползваме от местното познание, език, стил, специфика на използване на компютрите и комуникациите.

Търсим места, където да имаме постоянен достъп до студенти, които завършват инженерни и компютърни науки. Важно е също да има благоприятна за бизнеса обстановка - знаете, че данъчните закони се различават от страна до страна. Цената на труда също е съществен фактор.

Още сме в ранните етапи на оценяване на условията в България и в други източноевропейски страни. За целта екип на "Гугъл" беше тук в края на юни. На този етап обаче още не могат да се правят предположения какво ще е крайното решение на компанията.

- Ако в България все пак се появи офис на "Гугъл", с какво би се занимавал той?

- Имаме различни видове офиси. Доста от тях са за продажби и маркетинг. Google печели парите си от интернет реклама и трябва да може да обслужва хората, които се интересуват от нея.

Имаме също технически офиси, които работят по софтуерните продукти на компанията. Екипът, който беше в България, търси място за откриване на технически офис.

- Какви са конкретните причини за вашето посещение в България?

- Идвам като член на Съвета за информационни технологии на президента. Председателят на съвета Вени Марковски покани мен и други колеги. Тук сме, за да се срещнем с президента и министър-председателя на страната.

Искаме да научим повече за състоянието на информационните технологии в България. Надявам се да обсъдим и условията, от които зависи превръщането на ИТ сектора ви в основен двигател на икономиката.

- Какви са тези условия?

- Първо, нужни са ви източници на капитал за рисково финансиране. Желанието за поемане на рискове не е характерно за повечето банки.

Важно е да се намери начин да се подпомагат нови бизнес начинания, да се създават малки и средни предприятия. Хората в страната трябва да печелят не само понеже имат добра работа, но и защото са собственици на фирмите, в които се разработват ИТ приложения.

Докато привличате насам корпорации като "Гугъл" и "Майкрософт", трябва да мислите и как да отглеждате местни компании. Ако нямате добре функционираща фондова борса, хубаво е да намерите друго представително място за тях. Иначе акциите им няма да се търгуват лесно.

Необходим е постоянен поток от хора с инженерни и научни познания. Трябва да се концентрирате върху образованието, да стимулирате младите хора да се занимават с технологии.

Важно е да имате добре развит достъп до интернет, защото това е начинът да се изнасят ИТ продукти, без да се изнасят хора. Иначе хората ще избягат да работят другаде.

- Каква е най-голямата заплаха за интернет днес? С технологиите ли е свързана или с регулацията?

- Днес интернет обслужва около милиард потребители по целия свят. Доста по-голям е, отколкото по времето, когато бе създаден през 1973 г. Той все повече се използва за услуги, които в миналото са били осигурявани по друг начин - интернет телефония, радио, телевизия.

Исторически тези услуги са били регулирани. Интернет, от друга страна, не е бил - той е много отворена система, която предполага доста различни бизнес модели. Затова и регулацията е сложна.

Най-големият проблем в момента все пак вероятно е сигурността - както на Мрежата, така и на отделните приложения. Атаки, измами, спам - всички тези неща изискват действие на различни нива от мрежовата архитектура. Няма едно място, на което да поправиш нещата и всичко вече да е наред.

Проблем е и мрежовата неутралност - при това не само в САЩ, но и на други места като Нова Зеландия, Холандия, Англия. Доставчиците на бърз интернет (най-често кабелни оператори и телекоми) казват:

"На нас ни струваше много да изградим мрежа за високоскоростен достъп. Затова искаме интернет компаниите да ни плащат, задето им разрешаваме да предлагат услуги на нашите клиенти."

Това поставя "Гугъл", "Yahoo!", "еBay", "Amazon" и всички подобни компании в неприятна ситуация. Също и потребителите, чийто избор е отнет. Потиснати са и иновациите, защото новите, мънички компании няма да могат да си плащат. Ето защо се надявам, ако този въпрос бъде повдигнат в България, да застанете зад концепцията за неутралната мрежа.

Впрочем засега българската политика по въпроса на интернет е много улеснена и отворена. Регулацията не е директно контролирана от правителството, а е в ръцете на частния сектор и това е много добре.

Всъщност, трябва да кажа, радвам се, че българските позиции по отношение на интернет управлението са за по-голяма отвореност. Това контрастира с идеите на други страни, лобиращи за тотален правителствен контрол. Сред тях са например Китай, Южна Африка, Сирия, дори Индия.

- Какво е решението на проблема със спама? Трябва ли изпращането на мейлове да стане платено? Или все още стоите зад предложението си отпреди време публичният бой с пръчки да се легализира като наказание за спамърите?

- Вече сме имали платени мейлове. Преди 20 години, когато електронната поща започна да се превръща в комерсиална услуга, аз създадох една от първите мейл системи. По това време работех за компания, наречена "MCI".

След като разработихме MCI Mail, ние вземахме по долар на всяко изпратено съобщение. Разбира се, много бързо се появи конкуренция и цените паднаха.

После дойде интернет и се оказа, че мейлът е просто едно приложение в мрежата и за него не се плаща допълнително. Ако, както някои организации предлагат, се опитаме да въведем такса за мейлове днес, мисля, че ще бъде много трудно да убедим потребителите да плащат за тях.

Според мен филтрирането е най-добрият начин да се справим с този проблем.

- Все още няма точна дефиниция, описваща Web 2.0. Все пак кога очаквате уебуслугите, които изместват десктоп приложения, да станат масови?

- Концепцията за Web 2.0 наистина не е добре дефинирана. Грубо казано, става дума за използването на някои нови протоколи, поддържащи архитектура, ориентирана към услугите.

Това се прави, за да могат автоматизирани бизнес процеси да си комуникират. При това - без да са ограничени в рамките на отделна индустрия. Идеята е да се сложи слой софтуер над интернет, който да позволи по-автоматизирани транзакции.

Засега обаче нямаме достатъчно стандарти. Не може например един бизнес, който преди не е общувал в интернет с друг, да е сигурен, че поръчката му ще бъде разбрана на отсрещния край.

Надявам се, че Web 2.0 ще стандартизира хоризонтално често срещаните транзакции между всички индустрии. За целта обаче всички те трябва да си съдействат за въвеждане на общ набор стандарти. Според мен до края на това десетилетие това ще бъде начинът за правене на бизнес в Мрежата.

- Какво участие ще имат правителствата в тази стандартизация?

- Очаквам инициативата да идва от бизнеса. Правителствата обаче могат много да помогнат. Те могат да кажат: "Ще правя бизнес с частния сектор, но ще слагам изискванията си и онлайн, ще очакваме отговорите пак по Мрежата, ще правим поръчки и разплащания в интернет. Ето - това са стандартите, които ще използваме." Понякога това е достатъчно, за да подтикне бизнеса да се стандартизира.

- Какви са главните приоритети на ICANN в момента?

- Основните са няколко. Един от тях е свързан с меморандума, който корпорацията има с щатското Министерство на търговията и на базата на който тя функционира. Той изтича в края на септември и текат преговори дали да бъде продължен, дали да бъде подписан нов или изобщо да няма такова споразумение.

Второ - за нас е много важно да стартираме международните имена на домейни, написани на различни азбуки. В това число влизат имената на домейни на кирилица, което вероятно ще е интересно за хората в България.

Друго нещо, което ни интересува, е изготвянето на по-пълни анализи на домейн пространството. Това ще ни помогне да разберем по-добре как се използва то.

Приоритет е също така IP версия 6 - следващото поколение интернет протокол. Много искаме да го интегрираме в DNS и да видим по-широка употреба на IPv6. Една от причините за това е, че той предлага повече адресно пространство, което очакваме да започне да се изчерпва.

- Кога можем да очакваме по-широка употреба на IPv6?

- Да, всички се интересуваме от това. Аз вече виждам сериозна употреба на IPv6 в Япония и Китай. Щатското Министерство на отбраната иска да внедри напълно IPv6 до 2008 г.

Някои от производителите на оборудване като "Сони" казаха, че са вече произвеждат потребителска електроника, поддържаща IPv6.

Повечето производители на операционни системи също го поддържат - OS X на "Епъл", Windows XP на "Майкрософт", както и различни версии на Linux и Unix.

Taка че технологията вече е на линия. Няма обаче голям потребителски интерес. Изчерпването на адресите, които IPv4 може да предостави, вероятно ще промени това.

Предполагам, ще видим значително развитие през 2008 г. Причината е, че има няколко крайни срока, заложени тогава. Китай например са решили по време на олимпийските игри да имат напълно интегрирани IPv6 възможности, за да покажат на света, че са много напреднали.

- Може ли днешната интернет инфраструктура да се справи с новите приложения, изискващи все по-бърза връзка - например видео в реално време?

- Всъщност това вече започва се случва и работи, когато връзката е достатъчно бърза. Това, което не е очевидно, е, че не е задължително видеото да се доставя в стрийминг формат.

Знаете какво се прави с iPod - изтегля се файл, а след това се пуска. Ако видеото се използва така от услуга в реално време, то се превръща в трансфер на файл.

Внезапно нещата стават по-лесни за Мрежата. Не й се налага да се грижи всеки пакет данни да се появи точно навреме. Единствено задължително е в крайна сметка цялата информация да пристигне.

След това вече можете да си пуснете файла. Това значи, че може да сваляте видео при скорости, които може да са по-бавни или по-бързи от необходимите за гледане в реално време.

Този вид видеоразпространение има и много повече рекламен потенциал от всеки друг. Той е по-добър от печата, по-добър от радио или интернет банер.

Контролът при него при него принадлежи на потребителя - нещо, което традиционните масмедии мразят. Ще им се наложи обаче да го приемат.

- Какво е по-далечното бъдеще на интернет?

- Интернет се развива в няколко посоки. Той става по-бърз и по-мобилен. Все повече устройства могат да се достигнат и да се контролират през мрежата.

Това означава, че са възможни по-сложни услуги с участие на трета страна. Например аз да оперирам услуга, която да помага на някой друг да управлява оборудването си.

Друго, което има бъдеще, е излизането на интернет в открития Космос. Работя по проект на американската "Jet Propulsion Laboratory" за изграждане на междупланетна интернет връзка. Тя е необходима при изследването на Космоса.

Изграждаме я стъпка по стъпка. Всеки път, когато има нова мисия, нашият софтуер излита с нея и получаваме нов възел в мрежата. Стандартизираме комуникацията в Космоса в междупланетната й част.

На повърхността на планетата или в орбита около нея може да се използва нормалният интернет, но при толкова отдалечена връзка трябва нещо друго. Закъсненията са твърде големи - TCP не работи много добре, когато времето за пристигане на данните е 40 минути и повече. Това е доста вълнуващо развитие.

- Ще стане ли "Гугъл" доставчик на интернет, създател на собствен браузър, операционна система, собствено PC?

- Нека да разсея някои митове и недоразумения. Първо на първо, ние няма да тръгнем да слагаме Wi-Fi навсякъде по света - това не влиза в бизнес плана ни.

Слагаме Wi-Fi само в Сан Франциско, понеже кметът на града ни помоли като добри съседи да направим това. Надяваме се проектът да се изплати от реклами.

Второ, ние много се интересуваме от приложения, които се използват през интернет. Фокусът ни не е върху функциите на операционната система.

По-скоро се интересуваме от възможността много хора да работят заедно върху един документ. "Гугъл" вече има подобни програми.

Продължаваме да работим много сериозно върху технологията си за търсене. Знаете какъв огромен обем информация има в интернет. Опитваме се да подобрим резултатите си по няколко начина.

Първо, стараем се да търсим в целия интернет - включваме все повече и повече страници. Второ, поддържаме специални търсения като Google Scholar и Google Books - търсене в пълния текст на книги онлайн.

Oпитваме се и да помогнем на хората да намират неща на собствените си компютри с Google Desktop. Предлагаме на бизнеса търсене, наречено Google Enterprise.

- И досега обаче търсенето остава основният източник на приходи за компанията?

- Всъщност имаме приходи от още няколко услуги, но, да, основно е търсенето в интернет. Получаваме приходи и от Google Maps, не и от Google Earth oбаче. Повечето ни услуги са безплатни, Gmail например.

Можем да продължим да предлагаме такива само ако имаме добри приходи от реклама, разбира се. Затова продължаваме да търсим допълнителни източници.

- Какви могат да бъдат те?

- Знаете ли, когато за пръв път попаднах в "Гугъл" преди около година, си казах: "О, те имат само този голям източник на пари - рекламата. Какво ще се случи, когато приходите от него започнат да спадат или поне стигнат застой?"

И бях леко притеснен - компанията все пак стартира от нулата и стигна до 6 млрд. долара на година за кратко време. Така че обикалях и разпитвах - какви други източници на пари имаме?

После видях статистика за парите, плащани годишно за реклама в САЩ. Ако включим печатни издания, радио и телевизия, промоции и онлайн реклама, общата сума е 400 млрд. долара на година. Само в Щатите.

Вероятно поне още 200 млрд. в останалия свят. Общо над 600 млрд. - сто пъти повече, отколкото ние правим годишно. Вече не се тревожа много - има още много пространство за растеж.

- Планирате ли да навлезете в други форми на реклама - печатни издания, видео?

- Експериментираме с това. Специално що се отнася до видеото, ние имаме собствена услуга Google Video. Мислим, че тази среда е много интересна.

Да вземем например модела на iPod - хората свалят файлове и после ги гледат. Той е доста по-различен от тези на телевизиите. Те спират забавлението и ти показват реклама, тъкмо когато ти е станало интересно.

Ако свалиш файл, можеш просто да превъртиш рекламите. Което, разбира се, не допада на рекламодателите. За сметка на това обаче те могат да поставят свои продукти в самия филм.

Нещо повече - когато сваляш видеофайл, той може да съдържа повече от видео и аудио. В него може да има информация за програмата, реклами, насочени към конкретния потребител.

Защото е известно къде се намира той или дори кой е, ако е приел да се идентифицира. И когато отвориш видеото на монитора си, може би някъде край него ще има иконки, които можеш да щракнеш.

Или пък ще може да натиснеш пауза и да огледаш нещата, които се виждат на екрана - "я, това е много хубава рокля, къде ли мога да си купя такава" или "къде ли мога да намеря кола като тази" или "какъв интересен ресторант, къде ли се намира". При стрийминг видео това е по-трудно.

- "Гугъл" заема позиции в много области - очаквани и неочаквани. Можете ли да ми кажете една област, в която компанията гарантирано няма да навлезе през следващите 10 години?

- Абсолютно не мога. В "Гугъл" има 3000 инженери. Работата им е организирана така, че през 70% от времето те работят по собствените си задачи.

През 20% работят по проекти, които не са техни, но им е интересно да помагат - ако хората, които са поели проекта, са съгласни. Останалите 10% от времето те могат да правят каквото пожелаят... стига да е законно.

Много от идеите ни за нови продукти идват именно от тези 10%. Google Earth например е такъв проект. Така че наистина просто не знам какво още са замислили нашите 3000 инженери.

Да кажем така: ако нещо е свързано с информация, с намирането й и правенето на нещо с нея, "Гугъл" вероятно се интересува от него.

- Официалната ви позиция в "Гугъл" е "Главен интернет евангелист". Каква длъжност ще получите, ако ви повишат?

- О! Надявам се да бъда повишен в архангел. Опасявам се обаче, че по принцип трябва да умреш, преди това да ти се случи... Честно казано, не ми трябва повишение, щастлив съм да бъда интернет евангелист.